Проучване: По-голямата част от света посреща с оптимизъм Тръмп, Европа обаче е в паника



Глобално проучване, публикувано днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), разкрива, че голям брой хора по света са оптимистично настроени спрямо завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.


Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом следващата седмица се възприема като „нещо добро“ за мира в света, за американското влияние и за диалога между водещите световни сили. Това чувство обаче не се споделя от някои от най-близките съюзници на Вашингтон, включително от Великобритания, ЕС и Южна Корея.

Това е основното заключение на новия доклад на ЕСВП с автори Марк Ленард, Иван Кръстев и Тимоти Гартън Аш.

Докладът „Сами в света на Тръмп: ЕС и глобалното обществено мнение след изборите в САЩ“ се базира на резултати от обществено проучване, проведено в 24 държави в света, от които 11 държави-членки на ЕС (България включително).   
  


САЩ вече не се възприемат като глобален защитник на либералния международен ред. Вместо това, противно на думите на новоизбрания президент Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“, малцина в света виждат бъдеще, в което САЩ ще запазят ролята на водеща суперсила в света. Проучването на ЕСВП показва, че повечето респонденти виждат Китай, а не САЩ, като страната, която ще поеме тази роля. Това предполага, че завръщането на Тръмп идва в момент, когато американската геополитическа изключителност започва да отстъпва. 
  


Основни заключения:  
Гражданите на държави от средна величина (от англ. middle powers) са оптимистично настроени към завръщането на Доналд Тръмп. От Индия и Китай до Турция и Бразилия, мнозинствата или голям брой смятат, че завръщането на Тръмп ще бъде „нещо добро“ за мира в света, за тяхната страна и за американските граждани. Това е особено изразено в Индия - 82% го виждат като „нещо добро“ за мира в света; 84% - като добро за „тяхната страна“; и 85% - като „нещо добро“ за американските граждани.

В Саудитска Арабия тези проценти са съответно 57%, 61% и 69%. За разлика от тях, в ЕС (разглеждайки средния резултат за 11-те анкетирани държави членки) само 22% от гражданите смятат, че завръщането на Тръмп ще бъде „нещо добро“ за тяхната страна, 29% смятат, че ще е добро за мира в света, докато 34% — че ще е добро за американските граждани.  


Миротворческият подход на Тръмп по отношение на Украйна и Близкия изток отекна в световен мащаб. В Индия, например, големи мнозинства (65% за Украйна; 62% за Близкия изток) смятат, че завръщането на Тръмп ще направи мира по-вероятен.

Тази позиция е очевидна и в Саудитска Арабия (62% за Украйна; 54% за Близкия изток), Русия (61% за Украйна; 41% за Близкия изток), Китай (60% за Украйна; 48% за Близкия изток) и САЩ (52% за Украйна; 44% за Близкия изток).

Украинците обаче са по-резервирани, когато става въпрос за възможността Тръмп да донесе мир, като анкетираните са силно разделени по въпроса (39% смятат, че завръщането му ще помогне за постигането на мир в Украйна, а 35% казват, че е по-малко вероятно). Оптимизмът спрямо миротворческия капацитет на Тръмп е най-слаб в Европа и Южна Корея.
Съюзниците на Америка са притеснени от втория мандат на Тръмп и се съмняват, че той ще донесе положителна промяна.

Във Великобритания, Южна Корея и страните от ЕС — всички те са ключови съюзници на САЩ — има скептицизъм, че президентството на Тръмп ще промени ситуацията в Украйна или Близкия изток. Само 24% във Великобритания, 31% в Южна Корея и 34% в ЕС (среден резултат за 11-те анкетирани държави от ЕС) смятат, че завръщането на Тръмп ще направи постигането на мир в Украйна по-вероятно, докато още по-малко хора (16% във Великобритания, 25% в ЕС и 19% в Южна Корея) смятат, че той ще направи по-вероятно постигането на мир в Близкия изток. По-общо казано, само всеки пети в ЕС (22%) казва, че сега гледа на САЩ като на съюзник.

Това е значително по-малко от преди две години (31%) и е в контраст с дела на американците, които гледат на ЕС като на съюзник (45%).  
Предвижда се влиянието на САЩ в света да нараства, въпреки че малцина вярват, че това ще доведе до глобално господство. Преобладаващото мнение сред анкетираните е, че САЩ ще имат „повече“ глобално влияние през следващите десет години, но те не виждат това като начало на „Да направим Америка отново велика“.

Идеята за господството на САЩ не се споделя широко, като мнозинствата в Китай (81%), Русия (77%), Саудитска Арабия (71%), Турция (68%), Индонезия (68%), Южна Африка (67%), Швейцария (59%), Бразилия (56%), ЕС (55%) и Великобритания (52%) прогнозират, че Китай ще стане най-влиятелната сила в света през следващите 20 години. Само в Украйна и Южна Корея има мнозинства, които смятат подобен изход за „малко вероятен“, съответно 86% и 68%, докато обществеността в Индия и САЩ е разделена по този въпрос.  
В зависимост от нагласите спрямо втория мандат на Тръмп, се обособяват пет обществени групи: „Привърженици на Тръмп“, които са най-ясно изразени в Индия (75%) и Саудитска Арабия (49%) и популярни в Русия (38%), Южна Африка (35%), Китай (34%) и Бразилия (33%). Те гледат положително на новоизбрания президент и на въздействието му върху мира в света. „Никога с Тръмп“, които са най-многобройни във Великобритания (50%), Швейцария (37%) и ЕС (28%), виждат победата му в негативна светлина — както за американските граждани, така и за мира в света. „Искащите мир“, които смятат преизбирането на Тръмп за по-добро за мира в света, отколкото за американските граждани, са най-много в Китай (21%), Швейцария (16%) и Украйна (13%).

„Раздвоените“, които идват от страни, които ще пострадат при изтегляне на американското производство — включително 48% от южнокорейците, — смятат, че изборът на Тръмп е по-лош за мира в света, отколкото за американските граждани. И накрая, има „несигурни“ - те са предпазливи и твърдят, че Тръмп не е „нито добър, нито лош“ за американските граждани и мира в света.

Тази позиция е особено изразена в Украйна (20%) и Русия (16%).  
ЕС се радва на голямо уважение, като мнозина виждат ръст на влиянието на Съюза. Мнозинства в Индия (62%), Южна Африка (60%), Бразилия (58%) и Саудитска Арабия (51%) и голям брой в Украйна (49%), Турция (48%), Китай (44%), Индонезия (42%) и САЩ (38%) смятат, че ЕС ще има „повече влияние“ в световен мащаб през следващото десетилетие. Съюзът се възприема като „съюзник“ или „необходим партньор“. Това мнение е най-ясно изразено в Украйна (93% съюзник или партньор срещу 4% съперник или противник), САЩ (76% съюзник или партньор срещу 9% съперник или противник), Южна Корея (79% срещу 14%). Това е мнението на мнозинството навсякъде другаде, с изключение на Русия.  
Авторите на доклада предполагат, че европейските лидери ще се затруднят да намерят вътрешно единство или глобални съюзници, ако се опитат да формират световна либерална съпротива срещу новоизбрания президент. През последните две години, когато администрацията на Байдън стоеше рамо до рамо с Европа по отношение на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, все още беше възможно да се говори за "обединен Запад" по отношение на външната политика.

Въпреки това, със завръщането на Тръмп, разделенията се появяват не само между САЩ и Европа и други ключови съюзници като Южна Корея, но и в самия ЕС.   
  

Авторите идентифицират тенденции, които биха могли да помогнат ЕС да се ориентира по-добре в този контекст, да бъде по-силен и по-обединен.

Първо - чувство за сигурност, когато става дума за собствените му интереси и оформянето на отношенията му със световните сили. Второ, глобалните възприятия за статута му на световна сила и нарастващото му влияние. И накрая, неговият потенциал за стратегически партньорства със страни като Бразилия, Индия и Южна Африка, в които хората виждат ЕС както като могъщ, така и като съюзник или партньор. Авторите отбелязват, че неотдавнашното търговско споразумение между ЕС и Меркосур показва вида сделки, които един по-обединен ЕС би могъл да сключи, и препоръчват, че вместо да се представя за морален арбитър, Европа трябва да укрепва вътрешната си сила и да търси нови двустранни партньорства, за да защитава собствените си ценности.  
  


Коментирайки резултатите от проучването, съавторът и председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София, Иван Кръстев, споделя:  
  
„Европа е доста самотна в безпокойството си от завръщането на Тръмп в Белия дом. Докато много европейци гледат на новоизбрания президент като на разрушител, други - в други части на света, го виждат като миротворец. Тази позиция поставя Европа на кръстопът в отношенията ѝ с новата американска администрация.“  
  


Съоснователят и директор на ЕСВП, Марк Ленард, добавя: „Въпреки че много европейци са ужасени от перспективата на Тръмп в Белия дом, повечето хора в останалата част на света смятат, че неговото президентство ще бъде добро за САЩ, света и мира в Украйна и Близкия изток. Вместо да се опитват да водят глобална съпротива срещу Тръмп, европейците трябва да поемат отговорност за собствените си интереси и да намерят начини за изграждане на нови отношения в един по-транзакционен свят.“  
  


Съавторът и историк, Тимоти Гартън Аш, казва:  
„Европа може да е почти сама в света на Тръмп, но това не означава, че ние, европейците, сме безсилни да действаме. В това ново транзакционно пространство има възможности за съюзи и влияние. Всъщност самият факт, че ЕС се ползва с толкова голямо уважение от хората в толкова много страни и че дори се очаква да укрепне през следващото десетилетие, би трябвало да вдъхне надежда на лидерите, че в света има място за силна и независимо мислеща Европа.“  
 

 
Това ново проучване и придружаващия го анализ са част от по-широк проект на Европейския съвет за външна политика, целящ да се разберат възгледите на гражданите по основни глобални въпроси.

Предишни, подкрепени с анкети публикации, включват изследвания на европейските възгледи спрямо Украйна и Русия преди настоящия конфликт, шест месеца и една година след началото му; степента, в която пандемията от Ковид-19 пренареди политическите възгледи и идентичности в Европа; и анализ на общественото мнение по отношение на възгледите и очакванията спрямо САЩ и други глобални сили.