Психиатриите в страната са пълни: Проблемът е от години, има ли решение?

Психиатричните клиники в страната са пълни и затова сигнализират медиците от години. Поради тази причина десетки хора не получават необходимото специализирано лечение и остават на произвола на съдбата. Това се оказва един от множеството проблеми в българското здравеопазване. От къде произтича и има ли решение, говори за RM TV управителят на Психодиспансера във Враца.

Хората с психично разстройство се увеличават, а места в психиатричните клиники в страната няма. Налага се настаняване на пациенти в далечни области.

д-р Надя Иванова - у-л на Център за психично здраве, Враца: Мога да Ви кажа, че преди половин час ми се обадиха от МЗ, дежурният по спешен център, който търси място за настаняване на 26-годишна жена. И казва, че от Кюстендил до Ловеч никъде няма места за настаняване. Т.е. ние чакаме поредният човек от София, който ще бъде настанен по спешност при нас.

В страната има 12 държавни психиатрични болници, които са с капацитет около 1900 легла. Допълнителната леглова база за за дневен стационар е около 140. Във Враца капацитет на психодиспансера е около 40 легла.

д-р Надя Иванова - у-л на Център за психично здраве, Враца: На фона на капацитета на София, ние сме много мижав. Ние имаме 40 легла, от тях 4 са за пациенти с висока сигурност, т.е. това са хора, които са по 24-часово видеонаблюдение от камери. Капацитетът ни не е толкова голям, че да може да покрие желанията на Монтана, цяла врачанска област, а вече и желанията на София.

А според д-р Иванова причината за липсата на места в психиатриите е:

д-р Надя Иванова - у-л на Център за психично здраве, Враца: Сега вървят едни такива строително-ремонтни дейности в българската психиатрия, които са за добро разбира се, което води малко до разцентроване на психиатричните служби. Дано да съм права, да не е нещо друго, а точно тези временни затруднения. За нас е без значение дали ще лекуваме пациент от София, Враца, Русе, Бургас, и когато идват такива извънредни ситуации малко се затрудняваме и се объркват плановете ни.

Друг проблем е какво се случва, когато такъв пациент бъде изписан от лечебното заведение. Кой проследява неговото психично здраве, как се развива и дали се продължава медикаментозното лечение, ако е необходимо в домашни условия. Въпросите са много, а отговори от управляващите все още липсват. Факт е, че реформа в психиатричната система е повече от необходима.