Две мантри се повтарят обикновено преди изборите и в първите дни на новото старо управление в държавата. Едната е за докарването в Пловдив, в няколко съседни общини и дори в Хасково на чиста планинска вода от каскада „Доспат - Въча“. Втората пък е за градска железница или S-бан, който ще намали нашествието на автомобили в областния град от десетки други градове и села. Засега обаче и двете идеи от миналия век са на кота нула.
За градската железница се заговори още преди парламентарните избори в края на 90-те години, когато кметът на Пловдив Спас Гърневски беше поканил на презентация в заседателната зала тогавашния транспортен министър в служебното правителство Вилхелм Краус и журналисти. Двамата разпънаха картата на Пловдив и с ентусиазъм разказаха как градският влак ще улеснява хората, които живеят в съседните села, но всеки ден водят децата на училище и пътуват до работа в града, и че тази сензационна новина съвсем реално може да стане факт.
От тази презентация измина четвърт век с неколкократен спонтанен рестарт на идеята за S-бан в различните управления на държавата. Последният беше даден преди две години, когато гръмна радостната вест, че градската железница на Пловдив е включена в Националния план за възстановяване и устойчивост, ще се финансира с 200 млн. лева по европейска програма, Министерството на транспорта ще купува модерни електрически влакове, а НКЖИ ще започне да изгражда железния път най-късно през 2025 г., за да го завърши през 2027-а. И че съществуващата жп линия на бул. „Копривщица“ ще бъде повдигната на естакада, за да не пречи на трафика през трите жп прелеза - мечта на всеки шофьор, който редовно чака в задръстванията пред бариерите.
Начертани бяха и спирките, на които пътниците, пристигащи от съседните села, ще слизат и ще продължават с градския транспорт до работа или училище. Оттам насетне големият проект потъна в срамежливо мълчание.
И проектът за чиста вода от „Въча“ беше иницииран от ентусиаста Спас Гърневски. Той дори беше сондирал почвата за дългосрочен и нисколихвен кредит със Световната банка, реанимирайки отколешната идея от 70-те години. През следващите 25 години държавните институции се занимаваха с продължителни проучвателни дейности откъде ще минава трасето до Пловдив и проведоха два конкурса за идеен проект, но и двата с неуспешен резултат.
От миналия век чакаме планинскавода от язовир “Въча” да потече отчешмите в Пловдив и съседните общини
В последните близо четири години за вода от каскада „Въча“ се споменава все по-рядко, а идеята започва все повече да изглежда съвсем като мираж
Градската железница е заложена в Общия устройствен план на Пловдив като един от бъдещите обекти от транспортно-комуникационната схема на града, чиято цел е да разтовари автомобилното движение в Пловдив и да създаде алтернатива за живеещите извън града. Същата идея е заложена и в ПИРО (План за интегрирано развитие на Пловдив), който беше изготвен в предишния кметски мандат според правилата на ЕС за европейско финансиране на приоритетни обекти. Водоснабдяването от каскада "Доспат - Въча" е включено в плановете на Асоциацията по водоснабдяване.
И двата проекта са работа на държавното управление, въпросът е кой е готов да я свърши.
Блондинки си говорят: – Знаеш ли, че за да се изплете пуловер, трябват три овце? – Изобщо не знаех, че могат да плетат!
още вицове