"Ню Йорк Таймс": След три години война в Украйна Тръмп възвестява нов свят за Путин

За руския президент Владимир Путин се появиха нови възможности със смяната на властта във Вашингтон, пише в. "Ню Йорк Таймс".

Миналата есен, два дни след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, руският президент Владимир Путин излезе на сцената в Сочи и говори за началото на нов световен ред. "В известен смисъл моментът на истината настъпва", каза той.

Възможно е той вече да е настъпил. След три години на изтощителен въоръжен конфликт и изолация от страна на Запада, със смяната на властта във Вашингтон пред Путин се открива цял свят от нови възможности, отбелязва вестникът.

Няма ги вече изявленията на Белия дом за това, че САЩ се противопоставят на главорезите, подкрепят демокрацията, противодействат на автокрацията и осигуряват триумфа на свободата. Единният антируски фронт на Вашингтон и европейските му съюзници също изчезна. Мнозина в Европа започнаха да се съмняват, че новата американска администрация ще остави войски на Стария континент.

Тръмп, който искаше Гренландия, сега бързо се стреми да възстанови отношенията си с Кремъл, като оставя встрани разколебаните европейски съюзници и публично напада украинския президент Володимир Зеленски.

Късметът бързо обръща лицето си към Путин. Той показа постоянство на бойното поле въпреки загубите и нарастващия натиск. Той изчака момента, в който решимостта на Запада ще отслабне, въпреки че конфликтът в Украйна продължи много по-дълго и беше много по-труден, отколкото Москва очакваше. Сега руският лидер със сигурност вярва, че е настъпил моментът, в който може да промени баланса на силите в полза на Кремъл, и то не само в Украйна.

"Мисля, че той е видял реална възможност да спечели конфликта в Украйна, а също и да изтласка САЩ настрана не само от Украйна, но и от Европа", казва Макс Бергман, анализатор на Русия във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, който заемаше важен пост в Държавния департамент по време на администрацията на Обама.

"Голямата цел" на руския лидер, продължава Бергман, е да унищожи военния съюз НАТО, който е създаден след Втората световна война, за да защитава Западна Европа от Съветския съюз. "Мисля, че това вече е на дневен ред", каза анализаторът, цитиран от "Ню Йорк Таймс".

Това е една от най-големите възможности за Путин през четвъртвековния му мандат като лидер на Русия. В продължение на години Путин се оплаква от слабостта, която Русия прояви през десетилетието след разпадането на Съветския съюз, и се стреми да промени влиянието, което Съединените щати придобиха в Европа за сметка на Кремъл.

Преди нахлуването на Русия в Украйна преди три години Путин отправи искания към Съединените щати и европейските им съюзници, които далеч надхвърляха границите на Украйна, предлагайки възстановяване на сферите на влияние от времето на Студената война в Европа, разделена между Москва и Вашингтон.

Той поиска НАТО да се съгласи да не се разширява на изток към страните от бившия Съветски съюз, включително Украйна. Той също така поиска от САЩ и техните западноевропейски съюзници да не разполагат никакви военни сили или оръжия в страните от Централна и Източна Европа, които някога са се подчинявали на Москва, припомня вестникът.

Много от тези страни, като Естония, Полша и Румъния, са членове на НАТО от десетилетия и трудно биха се защитили от руско нахлуване без предварително разположени войски и оборудване.

"Според Путин най-мощните държави са тези, които трябва да определят правилата на пътя", казва Анджела Стент, почетен професор по правителствени науки в университета в Джорджтаун. "По-малките държави, независимо дали им харесва или не, трябва да ги слушат."

Според Стент няма значение, че Русия няма икономика на суперсила. "Но тя има ядрени оръжия, има петрол и газ и право на вето в Съвета за сигурност на ООН", каза тя. "Това е просто сила, твърда сила."

По онова време Западът веднага отхвърли предвоенните предложения на Путин като немислими. Сега е почти сигурно, че руският лидер ще ги възроди в предстоящите преговори с Тръмп, който отдавна е скептик по отношение на НАТО и американското военно присъствие в Европа. Това предизвика криза сред европейските съюзници, които се притесняват от това, което президентът на САЩ може да отстъпи, отбелязва "Ню Йорк Таймс".

"В момента се случва нещо много голямо", казва Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни науки в Кралския колеж в Лондон. "Това не е нещо обичайно. Това е една много различна администрация и е много трудно да се види как трансатлантическите отношения ще бъдат същите в края на този период."

Дори ако завръщането на Тръмп е променило геополитическата обстановка в полза на Путин, руският лидер претърпя сериозни неуспехи през трите години на война и досега не успя да постигне целта си да върне Украйна в орбитата на Москва.

Русия обърна хода на действията на бойното поле, като миналата година отне от Украйна около 2000 кв.км земя, но все още не е завладяла цялата територия на четирите украински региона, които Кремъл официално "анексира" през 2022 г. Макар че украинските сили изпитват недостиг на личен състав, все още не се е стигнало до огромен руски пробив, който да доведе до пълен срив на украинската отбрана.

Постиженията на Путин също така са на значителна цена. По някои оценки Русия търпи загуби от 1000 до 1500 убити и ранени на ден.

Военната икономика на Русия изпитва напрежение, с 10-процентна инфлация, високи лихвени проценти и спиращ икономически растеж, въпреки гаргантюанските държавни военни разходи. НАТО се разшири, като включи още две държави в задния двор на Русия - Финландия и Швеция, което е точно обратното на исканията на Путин, подчертава "Ню Йорк Таймс".

"Ако седите в Кремъл и гледате това, да, има възможност, но не се надявайте твърде много", каза Томас Греъм, сътрудник в Съвета за международни отношения, който е бил главен съветник на Белия дом по въпросите на Русия по време на управлението на Джордж Буш. "Много неща могат да се променят бързо, а и в крайна сметка Тръмп е ненадежден".

За да се сложи край на войната, добави Греъм, и двете страни трябва да се съгласят да спрат да воюват. Украйна и нейните европейски поддръжници най-вероятно няма просто да приемат суровата сделка, която Тръмп ще сключи с Путин, въпреки силния натиск, на който може да бъдат подложени от Вашингтон.

"Това е много по-сложно, отколкото просто Путин и Тръмп да седнат и да подпишат лист хартия, подготвен основно от Путин", каза Греъм и отбеляза, че "не би отворил шампанското в Москва точно в този момент", дори и Русия да изглежда в по-добра позиция, отколкото някога е била.

В началото на преговорите Тръмп е изправен пред допълнителната трудност, че Путин не е популярна личност сред американската общественост. Всяка сделка, която се разглежда като успокояване и задоволяване претенциите на Кремъл, може да се окаже трудна за продаване у дома, въпреки че огромното мнозинство от американците подкрепят бързото прекратяване на конфликта, което Тръмп обеща по време на предизборната си кампания.

Миналата година повече от осем от всеки десет американци изразиха негативно мнение за Русия, а 88% заявиха, че нямат доверие, че Путин ще постъпи правилно в международните отношения, показаха резултатите от проучване на изследователския център Пю. Близо две трети от анкетираните нарекоха Русия враг на Съединените щати.

Самият държавен секретар на Тръмп, Марко Рубио, който досега водеше преговорите, в миналото е наричал Путин "кръвожаден", "касапин" и "чудовище".

Путин обаче се възползва от промените в информационния пейзаж и нарастващото възхищение в дясната медийна вселена, начело с бившия водещ на Фокс Нюз Тъкър Карлсън, който миналата година посети Москва, за да го интервюира.

Преди три години украинците успешно се включиха в Tуитър, за да популяризират каузата си по света в началото на инвазията. Но дезинформацията, често приятелски настроена към Кремъл, процъфтява в платформата, откакто Илон Мъск пое компанията през 2022 г. и по-късно ребрандира гиганта на социалните мрежи като "Екс".

Миналата година федерални прокурори заявиха, че са разкрили тайна руска кампания за разпространение на приятелски настроени към Кремъл послания чрез наливане на пари към десни американски инфлуенсъри чрез медийна компания, базирана в Тенеси, припомня вестникът.

Западните страни, които застанаха срещу Путин, са изправени пред собствени проблеми у дома. Двете най-влиятелни страни в континентална Европа - Франция и Германия - от месеци са затънали в политическа дисфункция и са обхванати от възхода на приятелски настроените към Кремъл крайнодесни партии, които сега се радват на подкрепата както на руски, така и на американски официални лица.

В Съединените щати министърът на отбраната на Тръмп нареди на висшите ръководители да започнат процеса на определяне на значителни съкращения на военните разходи. Някои от новите висши служители в Пентагона настояват за значително изтегляне на американските сили от Европа, за да се съсредоточат върху Китай, с аргумента, че европейците могат да се справят сами с отбраната си.

Путин и неговите съветници биха приветствали тази промяна, отбелязва "Ню Йорк Таймс".

"Предполагам, че ако са умни, ще се придържат към максимата на Наполеон - когато врагът ти се самоунищожава, не се намесвай", каза Греъм. "Мисля, че това е подходът в момента."

Международната общност се беше обединила. Тя гласува с огромно мнозинство в подкрепа на резолюция на ООН, осъждаща нападението на Русия над Украйна. Само пет от 193-те държави членки на Организацията на обединените нации гласуваха против: Русия, Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея. Това беше в началото на март 2022 г. Тогава Владимир Путин изглеждаше практически напълно изолиран от света заради нападението си срещу Украйна. Но това беше много отдавна, отбелязва "Зюддойче Цайтунг".

Сега светът изглежда коренно различно. Убитите и ранените по украинските бойни полета, военните престъпления, неизмеримото страдание - нищо от това не доведе до още по-голяма изолация на Путин. По-скоро се е стигнало до пълзяща ресоциализация.

Израел, Унгария и САЩ гласуват заедно с Русия и Северна Корея!

По повод третата годишнина от началото на войната ЕС и Украйна съвместно внесоха в Общото събрание на ООН в Ню Йорк проект за резолюция, в който за пореден път се призовава Путин да спре убийствата и незабавно да изтегли войските си от Украйна.

Тази резолюция беше приета - всичко друго би било равносилно на саморазпускане на ООН. Този път обаче не четири, а 17 държави гласуваха заедно с Русия против текста - включително "разбойнически държави" като Северна Корея и Никарагуа, плюс Израел, членката на ЕС Унгария и, внимание, Съединените американски щати, подчертава "Зюддойче цайтунг".

По този начин администрацията на Доналд Тръмп за пореден път официално демонстрира солидарността си с Москва. По-късно в този паметен ден на Ийст Ривър в Ню Йорк САЩ и Русия също прокараха пропутинска резолюция в Съвета за сигурност на ООН.

Организацията на обединените нации не разполага с никаква конкретна власт; тези, които могат да си го позволят, просто безсрамно пренебрегват нейните резолюции. Въпреки това тези гласувания имат важна функция: те са барометър на световното мнение. И този понеделник скалата в Общото събрание показа цифровата комбинация 93 - 18 - 65. 93 държави осъдиха войната на Путин, 18 гласуваха против, а 65 се въздържаха.

Проекторезолюция от Вашингтон, която звучеше така, сякаш е била изготвена в Москва

Рязък разрив с предишната американска външна политика е, че сега САЩ се оттеглиха и от трансатлантическия съюз в ООН и застанаха на страната на Москва. Разбира се, това вече може да не изглежда толкова изненадващо, след като американският президент неотдавна нарече украинския си колега Володимир Зеленски "диктатор", но администрацията на Тръмп не просто гласува срещу украинско-европейската резолюция в понеделник. Тя също така представи своя собствена проекторезолюция в последната минута, така да се каже - проект, дълъг само осем реда, който звучеше така, сякаш е написан в Москва. В който нямаше дори следа от признаване на руската вина за войната, отбелязва вестникът.

Дороти Шей, временната посланичка на САЩ в ООН, заяви в Общото събрание, че нито една от предишните резолюции не е довела до прекратяване на войната и "това е необходимо сега“. Шей призова ЕС и Украйна да оттеглят собствените си проекти. Киев и Брюксел обаче вече бяха изключили това предварително.

След това изглеждаше като по-нататъшен етап на ескалация, когато руският посланик в ООН Василий Небензя, след обичайната си пропаганда на линията на Кремъл, че "режимът в Киев" възхвалява нацистка Германия, заговори за "нашите американски колеги" и призова Общото събрание да подкрепи резолюцията на САЩ.

Новата реалност: трябва да се свикне с необичайното

И така, ето го новото формиране на лагери в геополитиката, с което все още е трудно да се свикне: Европа и Украйна срещу САЩ и Русия. В понеделник в Ню Йорк възникна въпросът как ще се позиционира останалата част от света.

Изглежда сякаш половината свят е загрижен да не изпадне в конфликт с Тръмп.

Освен европейците, пламенни речи в полза на постиженията на международното право произнесоха най-вече представителите на Канада и Индонезия. Свръхсилата Китай и голяма част от глобалния Юг, като Индия и Бразилия, стояха настрана. Изглеждаше така, сякаш представителите на половината свят просто искаха да преминат през конференцията колкото се може по-незабележимо, за да не си навлекат проблеми с господаря на наказателните мита в Белия дом, посочва "Зюддойче Цайтунг".

Въпреки това Доналд Тръмп този път не успя да се справи с всички проблеми. Заедно с Обединеното кралство - но без унгарците и словаците - страните от ЕС прокараха в Общото събрание серия от изменения на резолюцията на САЩ. Така например руската инвазия беше ясно назована като такава, докато преди това се говореше само за руско-украински конфликт. Тези поправки промениха първоначалния текст до такава степен, че в крайна сметка САЩ се въздържаха по собствена инициатива, докато европейците гласуваха в полза на приемането й.

Изключително необичайно е Общото събрание и Съветът за сигурност на ООН да разглеждат един и същ текст по едно и също време. Но това също е част от новата реалност: трябва да се свикне с необичайното.

Източник БТА