Използването на операции под прикритие е дълбоко в кръвта на руската външна политика още от времето на зараждащото се болшевишко правителство, което бързо започна кампания на политическа агитация в цяла Европа като средство за износ на революцията, с въстания, организирани в Естония, Румъния и Германия през 20-те години на миналия век.
Доктриналното убеждение, че неконвенционалната война е необходимо условие за укрепване на позицията на страната в света продължава и днес, но след нахлуването в Украйна тази задача става все по-трудна след експулсирането на около 600 служители на руското разузнаване, маскирани под дипломатическо прикритие в европейските столици.
Смята се, че бързото възстановяване на мрежата е наложило Москва да разчита все повече на чужди граждани и по-специално на тези от престъпния подземен свят.
Според Андрей Солдатов, експерт по разузнаването, българите и сърбите са се оказали едни от най-охотните заговорници. „Русия има естествено предимство в Източна Европа, когато става въпрос за наемане на чужденци, поради дългогодишните си връзки с тези страни", казва Солдатов пред вестник „Таймс", като допълва, че тези „операции достигат безпрецедентно ниво в България и Сърбия, както поради факта, че в тези страни има силни организирани престъпни групи, така и поради високото ниво на политическа подкрепа за Русия там".
- Но, господине, защо не давате да се оженя за дъщеря ви? Не пия, не пуша, вадя добри пари! - Именно!!! Защото после, те двете с майка си постоянно ще те дават за пример!
още вицове