Разделното събиране е шансът да намалим такса смет

Разделното събиране на отпадъци куца, защото контейнерите са недостатъчни и не се извозват редовно, периодично алармират пловдивчани. В същото време отделянето на хартията, пластмасата и стъклото от общия боклук е сигурен начин да се намалят разходите на домакинствата за такса смет, когато влезе в сила новата методика "замърсителят плаща".    

Европейската комисия от няколко години бие камбаната, че България закъснява с изпълнението на приетата рамка за ЕС - до 2030 г. да  достигнем 65% рециклиране на битови отпадъци, 75%  на опаковки  и 10% максимум депониране на боклука.

В Пловдив годишно се изхвърлят 150 000 тона битови отпадъци, но на рециклиране се подлагат максимум 20-30% от тях. Затова депата в Цалапица и Шишманци преливат. Разделното събиране на хартия, стъкло, пластмаси, метал, текстил, биоразградими отпадъци, батерии, гуми и прочее снижава потреблението на енергия и суровини от 70 до 90%, спестявайки ценни природни ресурси.

Всеки тон рециклирана хартия спасява 13 дървета от изсичане

От рециклирането на един тон пластмаса се спестява електричеството на едно българско домакинство за две години, а вторичната преработка на стъклен буркан осигурява 4 часа осветление или 25 минути работа с компютър. По-чисти ще са въздухът, водата и почвата. 

Икономическите и екологичните ползи от разделянето на боклука, въведено от години във всички напреднали и много по-богати от нас държави, се посочват от фирма „Екопак - България”, която обслужва три вида цветни контейнери за стъкло, пластмаси и хартия в  район „Централен” и „Тракия” по договор с Община Пловдив. Втората екологична организация е „Булекопак”, чиито съдове за смет за хартия и стъкло са поставени в  районите „Западен”, „Южен”, „Източен” и „Северен”.

Разделното събиране на боклука беше въведено под тепетата през 2013 г., след като МОСВ подписа споразумение с избрани фирми, готови да се грижат за екологията срещу заплащане от държавния бюджет.     

Оказа се обаче, че въпреки провежданите от време на време екокампании, за десет години нито сме се научили да отделяме тъй наречения полезен боклук, както това правят по света, нито са създадени условия за това.

Цветните контейнери са недостатъчни за половинмилионния град, а освен това се извозват рядко и затова  около тях се трупат огромни камари хартия и пластмаса. 

Неслучайно екипът на кмета Костадин Димитров постави като една от задачите екофирмите да събират полезния боклук по-редовно. Проблемът трябва да се реши на централно ниво, защото държавата, а не общините, определя правилата.

Средно в един район  има по 150-200 контейнера от всеки вид. В  най-големия - „Южен”, чието население наближава 90 000 души, трябва да има 190 жълти съда и 163 зелени. На една от най-дългите улици - „Димитър Талев”, са определени три точки с по два контейнера, като една от тях е до №132 и магазин „Била- 4” с по един съд за хартия и стъкло. От доста време  обаче на това място няма зелен  контейнер, а двата жълти вчера се въргаляха обърнати и потрошени. Ценното стъкло се хвърля заедно с битовата смет.

На стотина метра - на ул. „Братя Шкорпил” пред "Оазис 3", са наредени няколко съда за хартия и стъкло, но тротоарът пред тях редовно е превърнат в сметище. Контейнерите тип "иглу", с които през 2015 г. бяха заменени предишните с капаци, са неудобни за по-големи опаковки като кашони, защото имат тесни процепи, а ние не сме свикнали да нарязваме амбалажа.

Въпреки че ОП „Чистота” предостави на гражданите базата си на ул. „Даме Груев” за стара покъщнина и безплатна услуга за извозване от дома, контейнери за строителни отпадъци (срещу заплащане) и площадки за специфични видове отпадъци, продължаваме да ги струпваме около и в общите контейнери. А и няма къде например да предаваме растителни остатъци от плодове и зеленчуци. Подобна услуга за растителни отпадъци беше въведена преди години в Коматево и Прослав, но останалата част от големия град не разполага с такива съдове. В много от кварталите няма и контейнери за стъкло, което в други държави дори се разделя на бяло, зелено и кафяво - всяко в определен за това съд.

Или се носи в супермаркет и се предава срещу ваучер за храна, с цел да се пестят пари, въпреки че са по-богати от нас. 

Зам.-кметът по екологията  Иван Стоянов, който от пролетта оглавява работна група по въвеждането на новия механизъм „замърсителят плаща”, неведнъж коментира, че колкото повече отпадък разделяме, толкова по-ниска ще е новата такса смет.  Парламентът отложи промяната с една година, като даде на общините срок до 1 януари 2026 г., за да се подготвят. Една от задачите е да се подобри организацията на разделното събиране на отпадъците, извършвана от екофирмите, а гражданите и фирмите да имат стимул (освен съзнание) да  не изхвърлят стъкло или кашони на тротоара.

Костадин Димитров, кмет на Пловдив: Искаме цветните контейнери да се вдигат по-често

Поставили сме си за цел да подобрим разделното събиране на отпадъците и цветните контейнери да се вдигат по-често, а не веднъж седмично.

На срещата с Националното сдружение на общините решихме да настояваме дружествата, които изпълняват тази дейност, да увеличат кратността. С Инспектората и Общинска охрана изготвихме мерки срещу депонирането на стари вещи до контейнерите. Всички граждани трябва да знаят, че могат да се обадят в „Чистота“  и от предприятието ще изпратят камион в определен час, за да вземат било матрак, диван или печка. В града има площадки, където пловдивчани могат да закарат непотребните вещи. Изхвърлянето им до контейнерите е незаконно и се санкционира. Полагаме много усилия градът да бъде чист, но чистота на нашия град е обща отговорност и гражданите трябва да спазват правилата. 

Иван Стоянов, зам.-кмет по екология и здравеопазване на Пловдив: Обсъждаме как да насърчаваме хората

Продължаваме да работим по новата методика за начисляване на такса смет срещу количество генериран отпадък, а не върху данъчната оценка на имота, независимо от това, че срокът за въвеждането на механизма е удължен с една година. Не можем да натоварим гражданите с непосилен налог и една от възможностите таксата да бъде  по-ниска е да насърчаваме хората да разделят отпадъците. Това е приложимо в жилищните комплекси, където всеки съд за смет да е с код  за достъп за един или друг вид отпадък - било за биоразградим, било за опасен, било за опаковки, хартия или лекарства, които да не се смесват с битов и да  не оскъпяват такса смет.

 Обсъждаме как да се стимулира разделното събиране на отпадъците. В други държави съм виждал например в жилищна кооперация да има стая за съдове с код, биоразградими отпадъци от индивидуални къщи се събират по график с камион и се извозват до компостираща инсталация, каквато има и в Пловдив. Другият вариант е обособяване на площадки за разделен отпадък във всеки квартал - за акумулатори, гуми, дивани, столове, термометри, лекарства, компютри.  С такава площадка разполага ОП „Чистота на ул. „Даме Груев“ 64. 

„Възможно е и у нас в големи магазини за хранителни стоки да се разположат автомати за опаковки - бутилки, чашки, кенчета. Въвеждането на новия механизъм е най-тежката задача в такива големи градове като Пловдив.