Разходите за двама работещи с дете скочиха с 320 лв.

Най-дълбоко ни бъркат в джоба високите цени на храните.

Почти 200 лв. повече трябват на човек месечно в сравнение с преди година, за да живее нормално днес. Данните на КНСБ за последното тримесечие показват, че на всеки от нас са нужни близо 1400 лв. на месец. А за тричленно семейство тази сума възлиза на 2509 лв.

Необходимите пари за домакинство от двама работещи и едно дете са нараснали с 320 лв. Един работещ пък има нужда от 178 лв. повече. Сред причините за поскъпването на живота са по-високите цени на храните. Рекордьори са яйцата - те са поскъпнали с 66% за година, доматите - с 25%, а месото и месните продукти - с 23%. Купуваме и по-скъп хляб с близо 9 %.  А от млечните продукти поскъпването е най-голямо при сиренето - над 54%. Кашкавалът обаче запазва цената си.

С тийнейджър и две бебета, семейство Анмахян изчислява, че на месец им трябват поне 3000 лв., за да живеят, без да се лишават от основни неща.

„Само храната на месец ни е някъде около 1000 лв. Оттам нататък започваме сметки за ток, за вода. Имаме и кредит, понеже трябваше да си ремонтираме жилището, да могат да влязат тези деца вътре в него и всичко да е наред“, обяснява Алекс Анмахян пред БТВ.

„Аз не си спомням от кога не сме излизали, защото много солено излиза за цялото семейство. Надявам се занапред да не се лишаваме от основни неща за децата - примерно ако искаме някъде да ги заведем на екскурзия в България, в чужбина“, казва и Гергана Анмахян.

И двамата са куклени актьори. За да компенсират постоянния недостиг на пари, търсят и други начини да печелят.

2/3 от българите с доход под нужния за месечната издръжка

Всички цени продължават да растат с устойчиви темпове. Издръжката на живот също расте, въпреки данните за успокояване на ръста на инфлацията...

09:1221.04.2023

435 0

„Благодаря на Бог, че съм здрав, жив и здрав, и млад, и просто трябва да работя на буквално на 4-5 места. Аз съм актьор по професия, а дори ходя да помагам на наш приятел, който поддържа зъболекарската техника в града“, обяснява още Алекс Анмахян.

Според КНСБ последната година и половина се е отразила най-зле върху българите, които имат ниски и средни доходи.

„Над 55% от нашите разходи отиват за храна, битови сметки и стои, разходите нарастват за сметка на доходите и българина тегли от спестени пари, пък ако няма тегли бързи потребителски кредити“, обяснява Любомир Костов, икономист в КНСБ.

Така според синдиката българите изостават по доходи не сам от държавите в Западна Европа, но и от съседките си.