Броени дни преди вота 2 в 1, врачани все още бяха на кръстопът в нагласите си дали и за кого ще гласуват. Оказва се, че рекламните материали на политическите партии, които от месец са залепени на информационните табла и витрини, не влияят особено на вземането на решение от гражданите. На въпроса ни, ще гласуват ли на изборите днес, жителите на Враца, отново бяха на двата полюса:
„Ще гласувам, да!“ „Ами, може би да гласувам, за доброто на България. Да гласуваме, пък каквото излезе, това да е, дано е на късмет и е добре.“ „Ще гласувате ли на предстоящите избори? - Ами, не“ „ Не! - Защо? - Нарочно!“ „Ще гласувате ли на предстоящите избори? - Не, не, не гласуваме ние. - Защо - Ами, защото не сме доволни!“ „Ще гласувам, да“ „Не съм решила още. - Защо? - Не знам, няма за кого!“ „Ще гласувам“ „Разбира се!“
Според врачани, достойният български депутат, трябва да бъде преди всичко честен и интелигентен, да работи със сърце и душа за българския народ. За някои от гражданите, няма достойни кандидати, които могат да оправдаят очакванията на народа и да се преборят с проблемите на страната ни. Някои от тях обаче, продължават да търсят образа на личности, като Ботев и Левски в българския парламент.
„Трябва да бъде честен и откровен, а не да ни лъжат и да ни правят, на…“ „Честен, да има чест и доблест и да не лъже, защото всички лъжат, един до един.“ „Ами, почти няма такъв, но смисъл, отръжение на Ботев, Левски, като интровертни качества, но такива почти няма в Народното събрание.“ „Трябва да бъде, да мисли за народа – за млади, за стари, и за тези извън България.“ „Ами, малко по-различен, от това, което е в момента – интриги. Поведението, трябва да подобава на длъжността, която заемат.“ „Трябва да е айдук - голем, да щави и да краде. - Защо? - Ами, защото, така трябва да бъде! - Това ли се е превърнало в образ на българския депутат, през годините?“ - Да, да!“ „Честен и много да обича България, да обича народа, да работи за народа!“ „Какъв трябва да бъде – умен и интелигентен!“ „Човек, който мисли за народа си!“
Беззаконието, ниските пенсии и възнагражденията на работещите, както и корупцията, продължават да тревожат хората от Северозапада. Мнозина смятат, че Българският парламент трябва да претърпи основен ремонт.
„Щяха корупцията да преборят, щяха не знам, какво си. Увеличили пенсиите на пенсионерите. Първо, пенсиите, са жалки, че ще увеличат с 5 лв. и цените по големите вериги разстът нагоре. Какво е това – нищо!“ „Безредието, беззаконието. Аз, съм била в Америка няколко пъти, имам дъщеря там и съм видяла, какъв ред и какъв закон има.“ „Преди всичко, да отстояват суверенитета на държавата, икономическите интереси на българите, да не се интересуват, какво мислят чуждите посолства, и да се вглеждат в истинските желания и потребности на народа, а не в това, което искат от тях.“ „А, не само да тичаме и да вземаме заеми, кой ще ги връще – ти, аз. Кога, ще ги върнем?“ „Първо, отношенията, ако не се оправят между хората, които ни управляват, нищо няма да стане!“ „Безработицата и да се намира работа на младите, защото младите – изчезнаха. Имам внук, отиде в Англия.“ „Много, са проблемите!“ „Навсякъде, в корупция, от – до!“
Въпреки проблемите в държавата ни, част от населението поддържа добър европейски стандарт и страната ни дори е по-добре развита от други страни членки на ЕС, а според други е въпрос на манталитет.
„Ами, много хора живеят и смятам, че и аз живея така!“ „Тоест, значи сме догодини, все пак някакъв стандарт?“ „Значи, има много бедни, има богати, средна класа – няма много, но аз смятам, че живея горе-долу, като европеец.“ „Ами, някой живеят, то зависи от манталитета на човек, дали Европейски ще живее или ориенталски. - Искате да кажете, че не зависи от средствата? - А, от манталитета!“ „Не, не живее - пътувал съм из Европа. - Защо? - Ами, въпрос на битова култура и на навици, на традиции.“
Разногласията сред населението и недоволството от управлението на страната ни продължават да са злободневна тема, въпреки това голяма част от българите ще отидат на упражнят правото си на глас, с надеждата за един по-добър живот в страната ни.
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове