Разработва се тригодишен план за финансиране на здравния туризъм у нас

В момента се разработва тригодишен план за конкретни мерки и действия за финансиране на здравния туризъм у нас. Това каза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на пресконференция за 11-ия годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА), който се провежда в Бургас под патронажа на президента Румен Радев.
Тя уточни, че Министерството на туризма многократно е заявявало, че припознава медикъл и СПА туризма като свой приоритет и, че здравният туризъм е вписан в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г.
Георгиева припомни, че за първите осем месеца на тази година проучване на Министерството на туризма в 16 избрани общини, развиващи активно СПА и уелнес туризъм от вътрешността на страната, показва, че те са посетени от близо 850 000 туристи. 

Данните за месец август все още не са окончателни, а ако към тях се прибавят и тези от Черноморските общини, то броят на посетителите ще бъде много по-голям, обясни заместник-министър Георгиева. Водещи за България пазари, освен родният, който заема най-голям дял, в този сектор са Северна Македония, Румъния, Израел, Гърция, Германия, Великобритания и други.  
Основен проблем, пред който е изправена Община Бургас, е целогодишната заетост на Летище Бургас, посочи заместник-кметът на Община Бургас с ресор "Туризъм и спорт" Манол Тодоров. На Българското Черноморие единствено летище Варна е целогодишно, а летището в Бургас отдавна апелира да има полети и извън летния сезон и работи активно в тази посока, посочи той. Тодоров припомни, че в края на август тази година дружеството, стопанисващо летище Бургас, е направило своята първа вноска в новосъздаденото сдружение с нестопанска цел на общините от Бургаска област "Фонд за развитие на Летище - Бургас".
Тодоров посочи забавения процес по издаване на визи за работници от трети страни като друго предизвикателство, чието решение търси Община Бургас.
Николина Ангелкова, министър на туризма в периода 2017 - 2020 г., посочи, че през април 2022 г. Европейската комисия прие Плана за дигитализация на електронни шенгенски визи. Поради нестабилната политическа ситуация в България, според нея, този процес не е стартирал у нас. По думите ѝ Еврокомисията е задала краен срок до 2027 г. да бъдат дигитализирани всички визи. Българското правителство трябва да ускори своята работа и да спази срока, заяви тя. "Когато има електронни шенгенски визи, ще има и конкретни правила за държавите извън Европейския съюз. Това ще улесни туристическия сектор и работата по издаване на визи", обясни Ангелкова.
Според д-р Илин Димитров, секретар на президента на Република България по "Образование, култура и туризъм", кадровото обезпечаване е основен проблем за бранша. За да има кадри за медицински туризъм, трябва да се работи с университет, където се преподава медицина, поясни Димитров. По думите му Община Бургас е поела в правилна посока с разкриването на Медицинския факултет към Бургаския университет "Проф. Асен Златаров".
Да се направи доклад от ресорната комисия с оценка на европейската медикъл, СПА, климато- и балнеолечение, както и за приноса на здравната икономика като двигател за публичното развитие и управление, профилактика и превенция на хроничните заболявания, както и лечение на пациенти с постковид симптоми или с "дълъг ковид", апелира бившият министър на туризма в периода 2023 - 2024 г. Зарица Динкова.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в и, за да сте в крак с темите на деня