Рицарите тамплиери полагат основите на модерната логистика

В далечната 1095 година, когато Светите земи падат под ударите на мюсюлманите, Западният свят се вдига на „свещена война“. Папа Урбан II призовава за кръстоносен поход за спасение и освобождение на земите, превзети от „неверниците“.

Кървавата епоха вдъхновява появата на редица рицарски ордени - така около 1119 г. се появява и Орденът на тамплиерите. Създаден като монашеска военна организация, той има за цел да защити поклонниците, пътуващи до Светите земи. Рицарите обаче бързо придобиват несметни богатства. Организират стройна система от замъци, църкви и банки из цяла Западна Европа. Ала именно удивителното им богатство води до тяхната гибел. 

Любители на конспиративните теории твърдят, че рицарите тамплиери са активни и днес. И дърпат конците в „тайното“ управление на света. Кои са тамплиерите? Откъде преминава тънката граница между фактите и мистериите около това потайно общество?

Тамплиерите на практика създават банковата сфера и развиват пътища, които днес наричаме „транспортни коридори”. Но ролята на кръстоносците не спира дотук - те полагат основите на логистиката такава, каквато я познаваме и днес. „Наследството от рицарските походи в Средновековна Европа е богато и многостранно. Тези походи, провеждани от рицари от различни страни, са оставили след себе си важни влияния и последици в множество аспекти. Тези мъже продължават да оказват влияние върху съвременната европейска история и култура, и един от тези аспекти е логистиката“, твърди експертът Кирил Драганов. Той е доктор на икономическите науки и инженер, а от страниците на в. „Марица" често коментира горещите теми около градския транспорт и свързаността на областния град с икономическите зони и Летище Пловдив. Сега обаче Драганов ни убеждава, че логистиката има своите корени в миналото.

Заслуга за това имат рицарите, участвали в кръстоносните походи,   минавали навремето и по българските земи. Вероятно първите контакти на българи и тамплиери са по време на кръстоносните походи, когато рицарите пътували на изток по едно предпочитано от тях трасе - през Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин - сухопътен маршрут, известен като Диагоналния път. „Логистиката се занимава не само с превози и доставки, но и широк кръг от въпроси - като планиране, управление и снабдяване, определяне местата за дислокация на стоки и услуги, а също и строителство на комуникации. Наред със стратегията, тактиката и разузнаването логистиката се явява един от четирите важни елемента на военното изкуство“, казва Кирил Драганов.

Той твърди последното и като действащ рицар тамплиер от Командерия „Улпия“ - Пловдив, част от Ордена на тамплиерите на Йерусалим у нас. Пловдивчани са имали допир до въпросния Орден по време на фестивала „Пловдив - древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство“, чийто съосновател е „Улпия“.

„Длъжността логист, или чиновник, отговарящ за войсковото снабдяване, е имало първоначално само в армията. Затова не е странно, че те присъстват на ключови позиции по време на кръстоносните походи. Служителите с титлата „логист” се занимавали главно с разпределяне на хранителните продукти“, допълва Драганов. По този начин кръстоносците умело успявали да си осигурят нужните ресурси. Снабдяването с храни, въоръжение и лекарства по време на кръстоносните походи често е трудно и свързано с големи предизвикателства. Проблемите идват от дългите преходи през различни държави и култури. 

А липсата на организация и координация е водела до хаос и неефективно използване на нужните ресурси. „Сред основните методи за справяне с така важните проблеми са в основата на съвременния логистичен свят -  уточнява Драганов и обяснява. - Рицарите най-често се фокусирали върху локални (местни) ресурси от земите на преминаване. Те купували храна от местното население - дори използвали пасищата и почвите за отглеждане на животни и земеделска продукция. 

Правели бързи съюзи с местни владетели, за да се възползват от техните ресурси и логистична подкрепа. „Това понякога включвало промени в стратегическите цели на походите, за да се спечели благосклонността на местните владетели“, обяснява Драганов. Оказва се, че рицарите са имали и структури като днешните военни обози. 

„Има запазени данни за създаването на първите специални части за снабдяване, които са се грижили за пренасянето на храна, вода и други необходими ресурси“, обяснява спецът. Част от стратегията им били и търговските споразумения, които кръстоносците сключвали с местните търговци, за да осигурят необходимите материали и ресурси по своя път.

Днес, когато кръстоносните походи са останали в миналото, рицарите тамплиери често участват в общественополезен труд и филантропия, осигуряват подкрепа на своите членове, на бедни или хора в неравностойно положение. Или си сътрудничат с други, свързани с тях организации.  

И навремето културният обмен е тяхна кауза 

„Голямата заслуга на рицарските походи е в това, че те водят до културен обмен между различни региони от Европа до Близкия изток. Този обмен спомогна за разпространението на нови идеи, наука и изкуство“, заключава Драганов. И посочва, че рицарските походи насърчават развитието на поезията, епическите разкази и изкуството - като "Песните на рицарите на Османския дворец" и много други. Точно рицарите развиват феодалната система, като се налагат като  важни фигури в средновековното общество. Те са получавали земя и власт като награда за своята служба. Религиозният аспект на рицарските походи пък укрепва влиянието на Католическата църква в Европа. Към нейното лоно преминават много жители на земите по пътя на кръстоносците. „Не на последно място рицарските походи често предизвиквали конфликти и спорове както между християнските и мюсюлманските нации в Близкия изток, така и в Европа. Тези конфликти допринасят за формирането на нови политически и териториални граници“, казва още Драганов. Първи изграждат и мостове на братството, прозирайки идеята за единение на църквата (борба за икуменизъм) или поне за по-добър диалог между различните култури и религии.

Орденът се ражда в йерусалимски храм

Името на тамплиерите идва от френското templiers от „temple“ - храм, „храмовници“). Наричат се още "бедните рицари на Христа и Соломоновия храм". Навремето те са членове на военен духовно-католически рицарски орден, основан в Йерусалим през 1119 г. от група рицари, начело с Юг дьо Пайен. Днес - в редките случаи, когато се афишират - те обединяват усилия и щедрост в името на благотворителността. Ако ви вълнува произходът на суеверията, вероятно сте се питали откъде идва зловещата слава на петък, 13-и.

В един от най-нашумелите си романи „Шифърът на Леонардо“ Дан Браун разказва как точно тогава арестуват членовете на Ордена на тамплиерите. Така ли е обаче?

Архивите говорят, че на 22 март 1312 г. папа Климент V премахва Ордена на тамплиерите. Главата на Католическата църква действа под натиска на френския крал Филип IV Хубави, който обвинява рицарите в ерес. За Филип тамплиерите са станали прекалено богати и могъщи.

През 1291 г. с битката при Акон Светите земи окончателно падат в ръцете на арабите. Тогава тамплиерите изгубват легитимацията за своето съществуване, а френският крал използва случая и решава да прогони Ордена от Франция, като си присвои огромните му владения. Точно тогава в акция, проведена в петък, 13 октомври 1307 г., войници превземат къщите и замъците на тамплиерите. Рицарите са арестувани и обвинени в ерес, содомия, човекоядство и всякакви други „грехове“.

С края им обаче плановете на Филип Хубави да си присвои техните удивителни богатства остават неуспешни. Папата приписва повечето тамплиерски владения на йоанитите - Орден, който се дели на две братства - бойци и лечители. Те надживяват края на кръстоносните походи и продължават да съществуват и до днес под името Малтийски орден.

Днес съществуват поне седем отделни тамплиерски ордена в света, плюс един масонски - тамплиерски (Фреймаурер Орден), който е част от световното масонство и работи по т.нар. Шведски ритуал, обясни писателят Стоян Динков. „Фактически този Орден представлява основните масонски ложи в скандинавските държави, също и Великата Ландесложа на свободните зидари на Германия (Великата национална ложа на масоните в Германия, една от петте велики ложи в ОВЛГ - Обединена велика ложа на Германия).

Въвеждат нареждания за парични преводи

Тамплиерите са незаменими бойци, но и са новатори в банковата сфера. На практика те успяват да сложат началото на повечето съвременни услуги като отваряне на текуща сметка, конституиране на ренти и пенсии, аванси, поръчителство, консигнация, заеми срещу залог, инкасо, управление на частните влогове, международни трансфери на фондове, операции за обмяна на валута и др.

Постепенно рицарите тамплиери започнали да помагат на поклонниците не само по отношение на личната им безопасност, но и като пазели имуществото им и финансирали пътешествията им. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Те започнали да осъществяват онова, което днес наричаме банкови преводи - онзи, който внесе определена сума в дадена държава, може да си я получи където и да е другаде в местна валута.

Благодарение на всички тези похвати Орденът успява да стане незаменим във времена, когато несигурността по пътищата и честите корабокрушения правят пренасянето на пари опасно. Нарежданията за паричните преводи, издадени от някоя от командориите на Ордена до друга, позволяват на богатите търговци да пътуват без сандъци и без ескорт и да влизат във владение на своите фондове направо там, където отиват. Някои от тези нареждания са открити в наши дни и предизвикват възхищението на икономистите. Те съдържат десет колони - дата, място на издаване, направление, сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая валутен курс. Тази последна колона е най-интересната, защото тя ни показва как тамплиерите заобикалят религиозната забрана за олихвяване, спекулирайки върху различията при обръщането на валута от едно място на друго. Заобикалят я и като правят хитрини с ажио и комисионите за посредничество.

Имат 3 символа, кланят се на древен кръст

Тамплиерството има три символа. Равнораменният червен кръст - за разлика от латинския кръст, свързан с Разпятието на Иисус Христос - символизира Твореца. Той се среща в различни култури и цивилизации - от Централна Америка до Скандинавия. Свързва се с четирите посоки на света, четирите природни сили и с цвета на кръвта.

Орденът си има и знаме, което е два вида - бойно и основно. Представляват правоъгълник с черна и бяла лента и отгоре поставен равнораменният кръст. Бойното е с по-дълги краища. Бялото е доброто, а черното е злото - вечният сблъсък в света и човека. Третият тамплиерски символ - двама на един кон, изразява бедността и смирението, тъй като рицарят е едновременно и монах, и воин.