Росица Обрешкова: „Сцена на кръстопът“ е въплътеният дух на Стефан Данаилов

Разговаря Оля Ал-Ахмед

Забранена от Кремъл пиеса ще бъде показана по време на фестивала 

Спектаклите тази година се отличават с авторски почерк и висок професионализъм

Възпитаниците на Мастъра - вече като изявени артисти - участват в едни от най-емблематичните заглавия

Д-р Росица Обрешкова е режисьор, актьор, драматург и художествен ръководител на клас по актьорско майсторство. Родена е през 1972 г. в София. Завършва НАТФИЗ. Дъщеря на актрисата Росица Данаилова (1933-2018), която е сестра на легендата Стефан Данаилов (1942-2019). 

Програмен директор е на Международния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”, чието поредно издание се провежда в Пловдив. Сред по-известните й постановки са „Змей”, „MOVIE”, „Роберто Зуко”, "Нина“ и „Кимоно“, “Страшносмешно необщуване“ и др.

-  Г-жо Обрешкова, какво е за Вас театралният фестивал "Сцена на кръстопът", който за 28-и път превзема Пловдив?

-  „Сцена на кръстопът“ за мен е въплътеният дух на Стефан Данаилов - неговата щедрост, енергия, влюбеност в театъра, безпределна радост от живота, с която ни заразяваше. Това, че фестивалът е жив и пулсира, е доказателство, че Мастъра е с нас и можем да споделяме с любимата му публика паметта за него.  

- Защо точно Пловдив бе избран за този „кръстопът“?

- Пловдив избра своята „кръстопътна сцена“. Първото фестивално издание е в Плевен, но поради нежелание на тогавашната местна власт няма второ. Тогавашният кмет на Пловдив - г-н Спас Гърневски, прегръща идеята и вече 28 години тук е домът ни.

- Успява ли фестивалът да стигне до масовата аудитория?

- Винаги сме се старали да правим пъстра и богата програма, която да стигне колкото се може до повече влюбени в театъра.

- Как се преодолява езиковата бариера на спектаклите?

- Благодарение на съвременната техника и разбира се, на професионалистите от Драматичен театър - Пловдив всички чуждестранни спектакли са с титри на български.

- Какви са акцентите на фестивала тази година?

- За мен интимен момент е споменът за Татяна Лолова. Един спомен от романтичната черно-бяла епоха. В специална вечер ще „Празнуваме Татяна Лолова“. Журналистът Георги Тошев е подготвил още един щастлив ден на среща с нея и с нейните мисли и откровения от А до Я.

За първи път сме посветили ден на най-малките ни зрители. Ще им разкрием някои театрални тайни, ще майсторим кукли. В мен още живее една непораснала Пипи Дългото чорапче и с нетърпение очаквам спектакъла на Младежкия театър.

Гостуването на унгарския Национален театър е основен акцент. „Вицекралят Банк“ на Йожеф Кантона е забележителна с мащабите си продукция. „Това е дълбоко затрогваща история за любовта, лоялността, съблазняването, предателството, патриотизма, властта и политиката", казва Атила Виднянски, режисьор на постановката.

За изкушените от театъра името на Антонен Арто е магично, вълнуващо, то събужда бунт и непримиримост. Спектакълът на театрална формация РЕОН,  Атина - „Диптихът Арто“, е почит и признание за този велик творец.   

- Какви са изненадите тази година за публиката?

- Съвременникът ни все по-трудно се изненадва, а и Пловдив се е превърнал в истинската столица на културата. Но все пак мисля, че спектаклите, които са селектирани тази година, се отличават с авторски почерк, висок професионализъм и най-вече ще ни доставят радост и същинско духовно преживяване.  

- Вие сте племенница на великия Стефан Данаилов.  Как определяте като режисьор, актьор и драматург нивото на този театрален фест?

- За мен това е специален фестивал и мога само да гарантирам, че го създаваме с много любов и отдаденост. Така ни научи Мастъра.

- Има ли негови възпитаници на сцената тази година?

- Много съм щастлива, че възпитаниците на Мастъра - вече като изявени артисти - участват в едни от най-емблематичните заглавия на фестивала. Ще видим Антоанета Добрева - Нети, брилянтно превъплъщавайки се във Виктория Глас, оперната певица завинаги останала в историята като дубльорката на Мария Калас. Радина Боршош, която ще ни сподели „как се пишат писма до Бог“ във великолепния спектакъл „Оскар и розовата дама“ на Ерих-Еманюел Шмит, с участието и на гранддамата на театъра Мария Стефанова.  Владислав Карамфилов - Въргала, с когото ще отпразнуваме 105-годишнината от рождението на Николай Хайтов със спектакъла „Когато светът беше шарен“. Ще видим Иван Юруков като гост-актьор в „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев на Малък градски театър „Зад канала“. И разбира се, обичаните Иван Бърнев и Валери Йорданов, които са заедно с Александър Морфов и неговия театър - където смъртта и любовта са в неспирен карнавален танц и животът, макар и непосилно труден, все пак е прекрасен.

- Как се отразява международната обстановка на такъв вид прояви?

- Уви, реалността на войната надвисна и над този светъл празник. Заслужилият актьор на Украйна Игор Титов е повикан за военна служба. След като разбрахме, че ще е възпрепятстван да дойде, поканихме театър „Око“ от Лвов. Но при последния обстрел на града е загинал съпругът на една от актрисите. Хората на театъра сме разпиляно по целия свят семейство, което има свой общ език и разбирателство. Затова беше важно да участват нашите колеги от Украйна.

Именно за да покажем своята колегиална съпричастност, в съпътстващата програма ще представим пиесата „Финист - ясният сокол“, в превод на Иля Златанов. Това е театрална акция в подкрепа на авторката на пиесата Светлана Петрийчук и режисьорката Женя Беркович, които руските власти пратиха в затвора. Въпреки че пиесата е удостоена със „Златна маска“, непосредствено след това е забранена. Двете жени след мракобесно дело при закрити врата към днешна дата са получили шестгодишна присъда с мотива за „подтикване към тероризъм“. Истината за пиесата ще чуем от Станка Калчева и Богдана Котарева, а режисьор е Василена Радева.  

- Да поговорим малко за Вас и семейството Ви. Вие сте израснали в актьорска среда.  В какви човешки ценности са възпитавани майка Ви и вуйчо Ви в семейството на дядо Ви полк. Ламби Данаилов?

- Баба ми Евдокия и дядо ми Ламби са били принципни хора, много честни и трудолюбиви. Децата им Стефан и Росица носеха същите качества.

- Бихте ли разказали нещо впечатляващо и запомнящо се за майка Ви - Росица Данаилова и за баща си?  

-  Ще разкажа моите поизбелели спомени в книга, която очаквайте скоро. Майка ми Росица беше впечатляваща и блестеше с особена светлина в сивкавата соцреалност. Любовта им с баща ми, режисьора Константи Обрешков, е история на красота и отдаденост.

- Защо толкова се държи на имената Ламбо и Росица в рода Ви?

- Доколкото знам, майка ми е кръстена на прапрабаба ми Руса от Родопите. Тя е била байрактарка в хайдушка дружина. Историята на името Харалампи е по-особена. Два пъти майката на Ламби Данаилов е раждала деца на деня на свети Харалампи и двата пъти те не са преживявали. Затова на третия дядо ми е кръстен на светията. В годините останал само Ламби. И въпреки че брат ми се казваше така, на него му викаха Ино, а вуйчо ми гордо носеше името Ламбо. Иначе е кръстен на прабаба ми Стефана от Ловеч.

- Какви съвети Ви даваше вуйчо Ви Стефан Данаилов?

- Вуйчо ми съвети не даваше, но сега оценявам, че ме е научил как да обичам живота в неговата пълнота.

- Какво е да си от семейство на актьори и режисьори? Вие ли взехте решението да продължите семейната традиция?

- Когато си израснала, вдишвайки сценичен прах, и приспивана с шума на въртяща се камера, изборът да се занимаваш с тези изкуства е неизбежен. Но чувствам отговорността и очакването. Мисля, че се справям добре.

- Да завършим това интервю с театралния фестивал "Сцена на кръстопът"! Какво ще пожелаете на участниците му и на публиката?

- Пожелавам да погледнем в театралното огледало и десет дена да летим, да мечтаем, да не спим…

Да живее фестивалът!

- Благодаря Ви за това интервю, г-жо  Обрешкова, и успех на фестивала!