Румен Радев връчва първия проучвателен мандат на ГЕРБ-СДС

Президентът Румен Радев ще връчи днес първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група в 49-ото Народно събрание - тази на ГЕРБ-СДС, предаде репортер на БГНЕС.

Най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ-СДС номинира еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер. Очаква се именно тя да получи и първия проучвателен мандат за съставяне на правителство.

Досега първите две политически сили в 49 парламент ГЕРБ – СДС и ПП - ДБ работиха по изработването на общи законодателна и управленска програма, а по третия сегмент – разбирателство за споделено управление с кабинет, първите две партии не постигнаха съгласие, след като ПП – ДБ представиха свой кабинет на малцинството. Последваха разговори между ГЕРБ – СДС с останалите политически сили за подкрепа по тяхната управленска програма.

Първата среща бе с представителите на „Движението за права и свободи”, на която и двете парламентарни сили демонстрираха разбирателство, че отговорността за излизане от политическата криза е на всички, като допълниха, че изключват възможността за съставяне на правителство с мандата на ПП – ДБ. Допирни точки двете партии намериха по евроатлантическата визия на страната, както и по нуждата от правосъдна реформа. На последвалата среща между ГЕРБ – СДС и БСП фокус бе диалогът, като социалистическата партия уточни, че той не се прави по най – добрия начин. БСП изтъкнаха като приоритети социалните политики, съдебната реформа и членството ни в Шенген.

След срещата стана ясно, че двете партии имат разногласия по 3 % бюджетен дефицит и помощта към Украйна. Третата политическа сила, с която се срещна ГЕРБ – СДС беше ИТН. Най – голямата и най- малка партия в 49- то НС постигнаха съгласие по критичното състояние на публичните финанси и нуждата от бюджет. За финал ГЕРБ – СДС се срещнаха с Възраждане, след които разговори стана ясно, че двете парламентарни сили имат непреодолими различия в евроатлантическото позициониране и макар че имат сходни позиции по необходимостта от правосъдна реформа, то съществено съгласие не е постигнато.