С екологични решения борят замърсяването в Черно море

Експертите подчертаха значението на отделянето на сероводородния газ, основен замърсител в Черно море, като средство не само за смекчаване на екологичните щети, но и за отключване на значителни икономически ползи.

Бирол Кълкъш, преподавател във факултета по инженерство, катедра по машинно инженерство, на Техническия университет OSTİM в Анкара, заяви пред Анадолскатаагенция (АА): „Сероводородът, силно токсичен газ, е основна заплаха за екосистемата на Черно море, особено поради притока на замърсяване от река Дунав. Това замърсяване, носено от течения, се натрупва по бреговете на България, Румъния и Турция, което води до повишаване на нивата на сероводород."

Кълкъш разкри, че в Черно море се добавят обезпокоителни 7 милиарда кубични метра газ сероводород годишно.

„Това натрупване не само намалява рибните популации, но също така води до издигане на замърсяване на повърхността на морето, нарушавайки цялата екосистема. Сероводородът нарушава до голяма степен екологичния баланс в Черно море. Животът в морето почти е спрял. В момента, живот има само в горните слоеве“, отбеляза той.

Кълкъш описа Черно море като „енергийно море“. Той предлага чрез обработка на сероводорода от морето, да бъдат извлечени водород и сяра. Този процес не само ще смекчи отрицателните ефекти от този газ, но и ще го превърне в предимство, осигурявайки ценни ресурси за промишлена употреба.

„Чрез смесването на водорода, който получаваме от Черно море, в размер на 20%, най-много 30%, в тръбопроводите за природен газ, можем да гарантираме, че съдържанието има по-висок енергиен потенциал и може да спести природен газ. По този начин можем използват опасния сероводороден газ в Черно море по полезен начин както в промишлеността, така и в жилищата. Сярата се използва в производството на желязо и стомана, като тази индустрия вече съществува. Може да се използва и в някои селскостопански добавки, така че сярата има важно място в промишлеността. По този начин е възможно да се създаде зелен град и зелена промишленост на брега със сероводорода, който извличаме от Черно море", обясни Кълкъш.

Запасът от природен газ , който Турция откри в Черно море се очаква да бъде достатъчен за 15 години, а водородното гориво, получено от сероводород, е теоретично достатъчно за 600 години. Кълкъш подчерта, че водородът няма да причини въглеродни емисии, ако се произвежда от наличностите в Черно море чрез използване на изцяло възобновяеми енергийни източници.

„Предполага се, че тъй като има изобилие от въглища в региона на Черно море, водородът сега може да бъде извличан от въглища. Това изисква изгаряне на пет единици въглища, за да се произведе една единица водород. Този процес предизвиква вредни емисии на въглероден диоксид, което прави получения водород неекологичен. 

Алтернативно, залежите на сероводород в Черно море предлагат значителна възможност за производство на зелен водород. Тези запаси от сероводород вече присъстват в морето и трябва да се разглеждат като ценен източник за съхранение и транспортиране на енергия", обясни той.

Кълкъш е разработил проекта „Кораб за производство на водород“, който има за цел да използва водородния потенциал на Черно море чрез цялостен подход, включващ проучване, добив, транспортиране и използване."

„Ако се отдели водородът от сероводородния газ, например, в крайбрежния турски град Синоп на Черно море, може да се включи в мрежа за природен газ, като може би Синоп ще успее да вземе титлата на първия водороден град в света."

Кълкъш допълни, че проектираният водороден кораб може да произвежда приблизително 1,5 милиарда кубически метра еквивалент на природен газ на година, което съответства на годишните нужди от газ на приблизително 200 000 домакинства.

Той заяви, че въвеждането на зелени енергийни ресурси в икономиката с подходящи технологии ще допринесе за енергийната независимост на Турция и другите черноморски страни, като се увеличи регионалната енергийна сигурност.

„Това ще ни даде възможност да постигнем целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, определени от Парижкото споразумение за по-кратко време“, заключи Кълкъш.