С Вивалди и песен за един петел в Кения деца от "Столипиново" научиха буквите

С музикално пътешествие от  „Годишните времена“ на Вивалди до африканска песен за едно весело петле в Кения деца от подготвителните групи в „Столипиново“ научиха азбуката и числата.

Заниманията са по проект „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи в община Пловдив чрез подобрен достъп до  образование, заетост и здраве“. Включват още часове по изобразително изкуство, спорт и допълнителни по български език. Днес 6-годишните малчугани от ДГ „Маргаритка“ демонстрираха наученото в открит  урок и даже посвириха в оркестър.

Дейностите в образователния сегмент на проекта закъснели заради мерките срещу ковид пандемията. От миналата година обаче музикалният педагог Здравка Андреева вече влиза при децата с акордеона си. С музика най-бързо и лесно се учи, сподели тя. И вместо да разказва за напредъка на хлапетата, извади цимбали. Малчуганите вещо обясниха, че малките са от Индия, а големите – от най-високата планина в света. Форте или пиано, попита учителката. Избраха си по-тихото звучене.

Разпознаха и блок флейтата. Много е забавна, защото се разглобява на три части.

Отправиха с песен поздрав към слънцето и земята. Попяха и за буквите.

Още, когато започнали да разучават песента, Здравка Андреева им разказала историята на авторката Влада Томова. „Живее в Америката“, изпревари тоя път думите й едно от момчетата. Сети се и, че песничката е създадена за нейния син – за да научи българската азбука, понеже знае само английски.

Децата преброиха и назоваха цветовете на дъгата. И затаиха дъх, когато учителката посегна към калъфа на струнен инструмент. „На твоя дядо цигулката!“, възкликна пак същото момче. Заедно с нея Здравка Андреева извади черно-бял портрет в рамка. На него баба й е с дядо Кръстьо, който свирел на цигулка и учел децата в Карабунар. Много е стара, затова внучката вече няколко пъти я е носила на ремонт. И докато описва как майсторите я съживяват, хлапетата научиха, че си има охлювче, 4 струни от конска опашка, магаренце. А вътре е скрита една пръчица, нарича се душичката на цигулката и от нея зависи как ще звучи. След като струните бяха смазани с мас, всяко дете имаше възможност да погали инструмента под звуците на „Пролет“ от „Годишните времена“ на Антонио Вивалди. И него децата от подготвителната група видяха на портрет в рамка, който учителката измъкна от вълшебната си чанта. 

А песента от Кения влязла в репертоара на ДГ „Маргаритка“, защото в началото на проекта Здравка Андреева трябвало да пътува за Африка. Мерките срещу ковид провалили воаяжа. Но дори децата стигнаха до горещия континент – с песен на езика на местните „Коколеоко“, което значи петел. Попяха и за шоколада, танцуваха, тактуваха, броиха с пръсти.

Чрез заниманията с изкуства и български език по проекта децата напреднаха много и са готови за училище, каза директорката Тодорка Бакърджиева. Без притеснение си поговориха с гостите. Разказаха, че най-умният е Веско, обаче не идва на градина, когато майка му почива. А Рашко пее най-добре от всички, но тъкмо днес е болен. Даже бил в болница преди време.

Освен с часовете по музика, хлапетата много се забавляват и със заниманията по изобразително изкуство. За да не мислят за сценичната треска, преди да излязат да попеят, майсториха цветя от пластилин. Роза грейна върху дъската на Зоя, Самира направи момина сълза, Стефан – маргарита. Знаят и да пишат. Ани е доволна, че първа е нейната буква. А колко още интересни неща са правили – даже сезонен гардероб с пролетни дрехи от хартия с учителката си Дима Арабова. Янка пък посрещна гостите. Много обича игрите с кукли и конструктор, няма търпение да тръгне в първи клас.

Общо 10 учебни заведения от кварталите с етнически малцинства са включени в дейностите, разказа ръководителката на проекта  Зоя Петрушева. Обхванати са между 350 и 400 деца от 4 училища и 6 детски градини. Част от тях са били и на културни събития – опера, мюзикъли, балет. Посетили Стария град, Голямата и Малката базилика, Римския стадион. Гледали „Мечо Пух“. За някои от тях това е първо излизане от махалата.