Съдбата на Панаира е в ръцете на пловдивчани, а не на НИНКН

Пловдивският панаир е сред обектите, които са включени в списъка на териториалната програма на НИНКН заедно с Братската могила, НБ "Иван Вазов". Това стана ясно по време на срещата под тепетата, на която експерти от НИНКН представиха резултатите от анализите си по Териториалната програма в град Пловдив. Тя идентифицира сградите от миналото с потенциал и принос към градската уникалност.

„Ще бъде жалко, ако съдбата на Пловдивския панаир се решава от НИНКН и институтът взема решението за спасяването му. Това е задача, с която трябва да се заеме Община Пловдив и самите пловдивчани“, заяви директорът на Института по паметници на културата арх. Петър Петров. Така той отговори на въпроса каква е възможността Панаирът да получи статута на културна ценност. Той му беше зададен при представянето на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Припомняме, че този казус отдавна е

приоритет за архитектите под тепетата.

Още през януари Камарата на архитектите в България (КАБ) в писмо до Министерството на културата предложи Международният панаир в Пловдив да получи статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“.

От професионалната организация своевременно реагираха на промяната в собствеността на Панаира. От гилдията твърдят, че е важно да бъдат предприети мерки за опазване на автентичността и функциите на един от символите на Пловдив. „По този начин ще се гарантира, че новият мажоритарен собственик ще работи за поддържане и развитие на идеята на световното изложение и няма да прекрати дейността му с цел реализация на други инвестиционни проекти“, пишат архитектите.

„Пловдивският панаир заслужава да бъде обявен за паметник на индустриалното наследство, тъй като има значима историческа роля за развитието на търговско-икономическата политика на България. На 15 август 2022 г. той отбеляза 130-ата си годишнина. Изложението следва да бъде вписано и в Националния регистър на нематериално културно наследство с цел опазване на специфичната идея и идентичност на Панаира“, категорични са от КАБ.

Регионална колегия-Пловдив към КАБ направи

проучване на архитектурното наследство в града от 20. век,

което включва и Пловдивския панаир. „Това е едно от най-старите и най-знакови изложения не само на Балканите, но и в цяла Европа - пишат архитектите. - Началото му е поставено през 1891 г., когато правителството на Стамболов взема решение за организиране на голямо изложение в Пловдив. Откриването му става на 15 август 1892 г. с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд I, представители на правителството и чужди дипломати. Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, първото изложение успява да развие мащаби, които впечатляват - то достига обща площ 80 000 кв. м, като участниците са от 24 страни. През 30-те години на ХХ век Панаирът в Пловдив получава статут на национален изложбен център на България и е приет за член на Международната асоциация на изложбената индустрия (UFI) - най-авторитетната глобална организация в бранша. След това неговото развитие продължава много активно и винаги в синхрон със световните тенденции, за да се утвърди днес като един от лидерите в Югоизточна Европа.“

800 паметника на културата в Пловдив

В момента, според списъка на НИНКН, в Пловдив има 800 обекта - някои от тях декларирани, други без окончателен статут.

На този етап експертите от НИНКН са обследвали сгради основно както в охранителната зона, но и такива в контактните територии. Сред тях са сгради по ул. „Карловска“, ул. „Преслав“, бул. „Руски“, ул. „Цанко Дюстабанов“, бул. „Христо Ботев“, бул. "Княгиня Мария Луиза" и бул. "Марица". „В момента в Института са входирани три заявления за даване на статут и те са за винарната на ул. „Ген. Данаил Николаев”, каменните брегове на река Марица и сградите около Цар Симеоновата градина - обяви арх. Петър Петров. - По време на обходите проучихме, фотографирахме и събрахме архивна информация за новите обекти. Картографирахме елементите на градската среда - входни врати, стълбища, огради. Направихме актуален план на настилките в Пловдив, защото те са много важни за пространствената идентичност и характера на зоните, в които са монтирани. В програмата сме обърнали внимание и към монументалната стенна живопис, към зелените територии - паркове и градини, които към днешна дата нямат статут. Тази първа стъпка ще доведе до спасяването на културното наследство на нашия град”, допълни арх. Владимир Петров.

Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство се случва за първи път в пет български града. Стартира през октомври м. г. „Пловдив беше избран по няколко причини - тук се провежда курсът на Екол де Шайо, функционирал е и филиалът на НИПК, имаме и много потенциал откъм специалисти. Наложи се в движение да разработваме методически ръководства за процеса на работа. Искахме за целия процес да има гласност, защото работата ни не е заради самите сгради, а заради хората, които са ги създали, заради хората сега и заради хората в бъдещето”, обясни по време на срещата директорът на НИНКН арх. Петър Петров.

Над 100 архитекти са завършили програмата от началото й през 2000 година до сега. Почти всички работят в областта на опазването на недвижимото културно наследство.

В продължение на 4 семестъра и около 700 учебни часа специализираният курс предлага на  възпитаниците си лекции по история, архитектурно заснемане и художествена реставрация, исторически особености на българските сгради, църкви и манастири, международни норми и стандарти, патология на строителните материали. Преподавателите са французи и българи - архитекти, историци, археолози, изкуствоведи и реставратори. В края на 2-годишната школа всеки специализант защитава дипломен проект, за да получи професионален сертификат от НИНКН и Екол дьо Шайо. Школата на Шайо е сред най-авторитетните институти в сферата на проучването, документирането и опазването на недвижимото културно наследство, теорията и практиката на реставрацията.