Само държавата може да си позволи бакалия на загуба

Макар и да изглежда като лесна работа, да въртиш хранителен магазин на село, не е толкова лесно. За това разказва Красимира Гюлева, която от няколко години се е върнала да живее в община Баните, Смолянско, а преди това е стопанисвала две бакалии в Пловдив. Връщайки се в планината, тя опитва да отвори магазин за хранителни стоки в село Петково, но се оказва, че подобна идея е обречена на провал. 

По думите на жената, първоначалната инвестиция е поне 10-20 хил. лв., а за да може икономически да има смисъл от подобна идея, оборотът трябва да е поне 15 хил. лв. на месец. За едно село с около 100 постоянни жители обаче подобни размери на търговията са буквално немислими. "Провокира ме това, че през зимите месеци в селото работи само магазинът на Кооперативния съюз, който обаче отваря два пъти в седмицата и заради малкото жители почти не предлага асортимент", обяснява Гюлева. 

По думите ѝ, нейните разчети показват, че при марж от около 10-12 на сто в подобен магазин тя трябва да реализира продажби средно за 500 лв. на ден, за да може да се самоиздържа. "В тази калкулация не съм включвала заплата за служител. Ако трябва да се наеме човек, вече говорим за минимум 1000 лв. дневен оборот", категорична е жената.

Въпреки че в селото няма постоянно работещ магазин, хората в Петково не са останали без продукти от първа необходимост. Кметският наместник редовно пазарува на възрастните от Баните или Смолян, а Гюлева споделя, че и самите съседи често си помагат и пазаруват един за друг. Според нея само държавата може да си позволи да отвори магазини, които да работят на загуба в определени райони, но проблемът в случая е друг. 

"Това, което ме отказа мен от идеята, беше слабият стокооборот. Голяма част от основните хранителни продукти не са особено трайни - хляб, млечни, месни, плодове, зеленчуци - до един имат сравнително къс живот на рафтовете. В подобни отдалечени райони обаче стоките ще застояват, тъй като нито един доставчик няма да се съгласи да минава ежедневно, за да донесе 3 кг домати и две бучки сирене например", смята Гюлева и допълва, че самото снабдяване също ще бъде трудна задача. Според нея тези два фактора ще направят количеството бракувана стока много голямо, отколкото при магазините в по-големите села, и така дори малките потенциални печалби ще се стопят. 

Гюлева е категорична, че идеята за държавни магазини може да сработи в много малко от случаите: "В големите градове като София, Пловдив, Варна и Велико Търново може подобни магазини в пощите да имат повече клиенти, но самите пощенски станции не са нито ситуирани, нито строени с идеята в тях да има магазини за бързооборотни стоки. Дори в областните центрове клиентелата им ще бъде основно от пенсионери, тъй като активните и младите хора търсят удобството. Друг проблем е работното време на клоновете до 17:00 часа. Наблюденията ми показват, че масово хората пазаруват от 17:30 до 20:00 ч.".