Съвременна Турция празнува 101 години от основаванено на модерната република

Преди сто и една години, на 29 октомври 1923 г., Турция се обявява за независима република.

В чест на Деня на републиката, церемонии, паради, концерти, факелни шествия и много други събития се провеждат днес в цялата страна.

Днес в знаменателния дворец Долмабахче, на брега на Босфора, хиляди републикански възпитаници се стичат, за да посетят салоните и стаите свързани с времето когато турският лидер Кемал Ататюрк обявява основаването на Турската република през 1923 г.

Предисторията на Деня на републиката започва с османските турци, когато се появяват за първи път в началото на 13 век в Анадола, покорявайки редица племена живеещи там. Притискайки се към източната граница на Византия, тяхната империя започва да се разпространява в целия регион.

В разцвета си Османската империя се простира от Персийския залив на изток до покрайнините на Виена на запад, включително цяла Северна Африка и днешните балкански и близкоизточни страни. След като имаше една от най-големите империи, които светът някога е виждал, и управляваше земи на три континента повече от 600 години, Османската империя беше силно намалена след Първата световна война.

Упадъкът на турската мощ започва през 1571 г., когато турският флот е победен от комбинирания европейски флот и сухопътна атака по време на обсадата на Виена.

Турската мощ продължава да намалява след турско-руската война от 1877 до 1878 г.

Войната дава на България независимост, докато Румъния и Сърбия също прекратяват вярността си към османския султан.

Турците също се вдигат на възстание през 1909 г., когато група млади либерали, известни като "младите турци", принудиха султан Абдул Хамид да издаде конституция и да установи либерално правителство.

По време на Първата световна война Турция се бие заедно с германците. След поражението на Германия, съюзническите сили разделиха и окупираха Анадола (Турция).

Гърците превземат Измир и района на Егейско море; Истанбул и Проливите се смятаха за демилитаризирана зона, управлявана от британците; французите превзеха района на Адана-Газиантеп, докато италианците превзеха сегашния район на Анталия.

Роденият в Солун Мустафа Кемал Ататюрк, след като приключва службата си на военно аташе в София, където изживява пламенна любов с българката Димитрина, се връща в Истанбул и по-късно става генерал на турските военни сили.

Той не може да приеме разделянето на страната си. Той беше човекът, който спря британската армада при Дарданелите, "победоносният командир" и герой от битката при Галиполи.

Решавайки да създаде нацията Турция със сегашните й граници, Мустафа Кемал Ататюрк напуска Истанбул на 15 май 1919 г. и пътува до Самсун. Четири дни по-късно той започва войната за независимост в Анадола. Той се бори с управляващия султан, както и с нашествениците и ги изгони от Турция.

Ататюрк основава Великото народно събрание на 23 април 1920 г. по време на Войната за независимост и е избран за председател на Правителството на националното съгласие.

Договорът от Лозана, подписан от Турция и съюзническите сили, беше политическа победа за управляващите на новата държава и освободи страната от чужда окупация. Договорът също установява територията и целостта на земята.

Страната трябваше да назове новата си форма на управление. За да сложи край на дебатите в събранието, Ататюрк взема окончателното решението след консултация с най-близките си приятели по време на вечеря на 28 октомври 1923 г.

След вечерята Ататюрк става и заявява: „Приятели, ние ще провъзгласим републиката утре.“ На следващия ден беше предложена поправка в конституцията и турската държава е провъзгласена за Република Турция.