Сделките със земя замръзнаха, цените стигнаха тавана

Спекулативният балон, който наду цените на земеделската земя през последната година, замрази почти напълно сделките, алармират брокери. Според тях стойността на декар вече е толкова висока, че няма икономически смисъл да се купува.  По традиция земеделската земя е актив „убежище“. Във времена на криза като настоящите тя привлича инвеститори с нисък финансов риск и висока доходност.Какво обаче се случва на пазара? Спекуланти търсят краткосрочна печалба. Това са хора, които купуват при цени от над 1000 лв. за декар, без изградена поливна инфраструктура и други подобрения или възможности за комасация (уедряване). Тези инвеститори са били подведени от прогнозите, че земята е актив, който ще поскъпва във времето, но не са си направили точна преценка за това на каква цена да го купят, в какъв момент да влязат на пазара и кога могат да очакват, че инвестицията им ще се възвърне. Те не се интересуват и от дългосрочни приходи под формата на ренти.Заради такива инвеститори цената на земята се вдигна до космически стойности, без да е налице коренна промяна в българското земеделие, твърдят брокери.Спекулациите надуват балона  

През последните 10 години земята в някои райони на страната е поскъпнала близо 5 пъти. Според НСИ нивите в област Шумен са скочили с  464%. На второ място е област Силистра с ръст от 426,2%. Любопитното е, че топ три по поскъпване на земята се допълва от най-бедната област Видин с ръст от 378,9% за 10 години.Някои експерти твърдят, че това е максималният таван на цените и единственият ход в следващите години е да се върви надолу. Колкото по-високо е скочила стойността на терените, толкова по-твърдо и болезнено ще бъде падането, предупреждават специалистите. И препоръчват на тези, които искат да продават, да го направят сега, за да не плачат по-късно.

Някои отиват по-далече и наричат земята не актив „убежище“, а инвестиция тип „вълчи капан“.И припомнят 2013 година, когато само за няколко месеца цената на нивите падна с близо 50 на сто.  

Една от причините бяха същите спекулативни инвестиции, които сега надуват цената до космически стойности. Последва логичен отлив от търсене и като резултат вложените пари загубиха стойност за месеци. В момента българското земеделие е в най-трудния си период от години. Причината е, че е ударено от тройна буря. Ниските цени на украинското зърно сринаха българското производство и удариха най-големите стопанства в страната. Помощта, отпусната от правителството, е капка в морето на фона на постоянно поскъпващите торове и горива, твърдят земеделци. Нелегалният внос на стопанска продукция и липсата на работна ръка допълнително доубиват селското ни стопанство. При липса на печалби, логично, няма и кандидати да купуват земяИма и друг фактор, който приземява високите очаквания за доходност - разпокъсаността. Малките парцели трудно се обработват, а на места остават и необработваеми. Затова от тях трудно може да се очаква печалба, а цените им остават ниски. Друг проблем е напояването и липсата на изградени съоръжения. Трети капан пред пишман инвеститорите е качеството на земеделската земя. Добра цена има само тази, която се обработва и подлежи на комасация (уедряване).

В рентиерството също дебнат капани ​- например, ако в землището има само един арендатор, той се превръща в монополист. Т.е. ако средната рента е 50 лв. на дка, той може да ви даде 30 и вие трябва да сте доволни от този факт, защото друг кандидат на хоризонта няма. 

Напоследък често явление са измамени собственици, на които арендаторите не плащат. Дължимите плащания могат да се търсят през съда.

Не е рядкост и някой да ви отнеме земята - 

чрез измама или прост законов трик. Законът за собствеността дава право за собственост по давност на недвижим имот с добросъвестно владение в продължение на пет години. 

Това означава, че измамникът има възможност да докаже, че е бил добър стопанин, и без да уведоми истинския стопанин, да стане собственик на земята.

Само през миналата година Министерството на земеделието предаде 79 случая на измами със земи в цялата страна, свързани основно с бели петна. 

На места има и други измами. Някои арендатори изготвят фалшиви договори за наем и ги регистрират в общинските служби „Земеделие“. Подобни случаи станаха публично известни за обществеността през 2017 г., когато се установи, че в общинските служби „Земеделие“ са регистрирани множество фалшиви договори за наем. Оказа се, че това се е превърнало в практика в десетки български общини. 

Към днешна дата, по неофициални данни, се счита, че между 10 и 15 млн. декара българска земеделска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем или аренда. Това представлява 10% от територията на България и 20% от българската земя със селскостопанско предназначение.

Всичко това води към един извод - в земеделието трябва да се инвестира мъдро и с внимание, независимо дали продаваме или купуваме земя. Ако искаме да продадем земята си, трябва да знаем реалната <210> стойност. Често това ще се разминава с нашите очаквания, но в обратния случай рискувате да загубите още повече, ако чакате най-високата цена. Земята също изисква своите грижи и невинаги очакванията ни за възвръщаемост ще се оправдаят. Всъщност вероятността да се спечели често е по-малка от тази да загубите.