Човек не умира, докато е жив в спомените и емоциите на хората. Тази древна максима важи в пълна степен за един от най-великите пловдивски футболисти за всички времена Аян Садъков.
Неусетно изминаха седем години, откакто Садъков отлетя от този свят и попълни звездния отбор на небето. Легендарният капитан на Локомотив Пловдив и рекордьор по мачове за всички национални гарнитури си отиде без време, а можеше да даде още много на любимия отбор, на футбола ни и най-вече на прекрасното си семейство. Той ни напусна на 1 юли и ни накара да се замислим как не ценим достатъчно богоизбраните, докато са на този свят. И скърбим за тях, единствено когато си отидат от нас.
70 хиляди са скандирали името му на мачове на държавния ни тим, независимо, че не беше от Левски и ЦСКА, а от Локомотив Пловдив. Локомотив, който той безумно обичаше и остана в сърцето му завинаги. Както и той остава в черно-белите сърца завинаги.
Аян Садъков не бе за дълго на този свят. Той обаче остави неизличими спомени у любителите на футбола и приятелите си със своя уникален талант, с мъжеството и всеотдайността си. И най-вече с това, че и на върха на своята слава остана земен и човечен.
На пръсти се броят футболистите, с които божествения Диего Армандо Марадона е пожелал да смени фланелката си. И емблематичният за Локомотив, и футбола ни №8 се пази у гениалният №10. Дори само този факт говори за величието на човекът, който винаги ще живее в сърцата на феновете.
Да се поклоним пред паметта на големия Аян Садъков и да помълчим!И да се помолим Бог да прати сред нас скоро друг такъв като него.
Дете плаче. - Защо плачеш, питам майка му. - Защото вчера се ударих... - А защо плачеш днес? - Ами теб вчера нали те нямаше вкъщи...
още вицове