Кметът е стълб в центъра на селото - всеки се чеше в него. Така описва работата на селския управник най-дългогодишният избираем градоначалник в Родопите, управникът на смолянското село Търън Явор Говедаров. За над 40 години кметуване той жени вече второ поколение хора от селото си, а десетки пъти е помирявал съселяни, спасил е и няколко брака.
Селските кметове в Смолянско са "пенкилер", казваше и покойният вътрешен министър проф. Георги Петканов, родом от родопското село Соколовци.
Селският кмет високо в планината се търси, ако нямаш превоз, ако не са ти дали социалните помощи, ако имаш да получаваш пратка по пощата, а няма кой да ти я вземе, и за какво ли още не. И то по всяко време на денонощието. Добрите селски кметове родопчани описват като всеотдайни и ако отговарят на това - гласуват да карат пореден мандат. Примери за такива „пенкилери“, които карат болни хора до градовете, снабдяват с лекарства и храни, изпълняват всякаква логистична функция с институции, създават събития за развитие на туризма и са станали по свой почин рекламно лице на селото си, са кметовете на Забърдо Валентин Черпоков и на Момчиловци Сийка Суркова.
„Селският кмет трябва да е близо до хората и да преживява всяка радост и всяка скръб. При бедствие трябва да си до тях, за връзка с всяка институция, при спорове. В същото време трябва да си добър стопанин на селото, защото вече нямаш само своя дом, за който да се грижиш, а носиш отговорност за цялото село, за общ дом. Трябва да си представителен при посещения на делегация. Много често ми се е случвало да събуя калните ботуши и да обуя веднага токчетата. И 24 часа съм на разположение по всякакви въпроси, достъпна съм през телефон, вайбър, фейсбук. Училище за кметове няма, всеки си пречупва работата през своя поглед. Учител е опитът и личностните качества са тези, които помагат или пречат, а работата с хората е трудна", разказва кметът на Момчиловци Сийка Суркова. В пандемията тя и всички нейни колеги бяха като на фронта 24/7 за всякакви проблеми по снабдяване и достъп.