Шокиращо шармантната шакшука - израелският миш-маш

  23 Юли, 11:29     0  

Няма по-искрена любов от любовта към яденето. Вероятно се чудите каква е връзката между Покана за пътуване и прочутата и правдива мисъл на Джордж Бърдард Шоу. Ами понеже ще пътешестваме чрез храната.

Шокиращо шармантната шакшука е близкоизточна закуска. Тя се приготовлява от продуктите, с които у нас забъркваме миш-маш.. В нея избухват плам и характер, аромат на кимион и усещане за Ориент. Гордее се със стегнат белтък и непокътнати жълтъци, които остават течни в средата и са магнит за къшея топъл хляб. В ястието има любов! 

Думата „шакшука“ произлиза от арабски и в превод означава „безразборна смес“. Т.е. миш-маш. Но не съвсем, защото идеята е яйцата да останат рохки, докато около тях изпускат божествен аромат пържени домати, чесън, чушки, лук и кимион. Сервира се заедно с тигана и се яде направо от него. Шакшуката е неизменна част от израелската гурме култура. Тя е левантинският еквивалент на английските яйца с боб и наденички.

 Тази година наградата за цялостен принос в кулинарията на Израел бе присъдена на „д-р Шакшука“- Бино Габсо собственик на верига от заведения, за които в туристическите пътеводители за Израел пише, че ако не хапнеш при него, все едно не си бил в страната, както ако не си видял Стената на плача или Мъртво море. С д-р Шакшука се разговаряха кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало:

„Само до преди 40 години шакшуката минаваше за второстепенно ястие към кус-кус или нещо друго. Моят докторат не е защитен в университет. Зарязах учението на 14 години, защото ми стана ясно, че  училището нима какви да ми даде“, казва Бино Габсо и продължава: „Станах общ работник и разносвач на готова храна в ресторанта на баща си, който беше на 50 метра от сегашното ми заведение на шука Пишпишим (бит пазара) в Яфо. Защитих „доктората“ си на конкурса реалити-шоу „Ройъл шеф“ в Лондон сред готвачи от цял свят.

Когато бях в готварската рота в казармата мислех, че майсторството е в „завързаните“ гозби. Едва когато попаднах за няколко месеца в затвора (за валутни прегрешения), разбрах, че и най-дребният затворник и президентът на републиката са равни пред шакшуката. Имам ученици от чужбина, които след като научат от мен да я правят, я превръщат в гурме –ястие. Да, от нея става гурме, но с поднесеното колкото един напръстник количество, не можеш да нахраниш гладен работник.

Понякога пред гостилницата ми спират след училище деца, привлечени от аромата на шакшуката. Знам, че нямат пари и им сипвам в издълбан хляб, те късат от коричката и топят. Съзнавам, че когато пораснат ще станат бъдещите ми клиенти. При мен по всяко време има места. Ресторантът ми е за 300 души, но се е случвало да посрещна и до 1400. Освен в безистена, където е основната зала, разпъваме маси и на четири съседни улици.

При нас цялото обзавеждане е просто- или пейки с наметнати на тях парцалени черги, или дървени сгъваеми маси и столове. Но е весело. Шакшуката е ястие, което не е вкусно ако го ядеш съм. Нужни са приятели. Пред всеки има тиганче с 3 яйца отгоре. Понякога прибавям специален пържен салам с анасон. Върви с неразредена мастика, тук я наричат арак.

За да е весело на гостите, в кухнята трябва да се работи много сериозно. Ако около печките си правят оглушки за задълженията си, клиентите са намръщени. Сред причините да ме наградят за цялостна кулинарна дейност има и доста некулинарни дейности.

Например, заедно с клиентите ми спасихме сградата, където е гостилницата ми на шука Пишпишим. Собствениците на замята искаха да я разрушат, независимо че е паметник на историческото наследство и на нейно място да построят един от многоетажните мастодонти, каквито изникват навсякъде из Тел Авив-Яфо. Направихме жива верига. Борихме се не само за ресторанта, а за да спасим облика на Старото Яфо. И успяхме.

По времето, когато в Южен Израел и по границата с Газа падаха запалителни балони и ракети, се качвах на своето моторче и обикалях заведенията на колегите, придружен с телевизионен екип. Така хем показвахме, че не е опасно да се пътува до тях, хем им правех реклама... Често ме канят във всякакви телевизионни предавания, но открих, че не винаги е полезно да си популярен.

В едно такова шоу следващият събеседник бил от данъчното. Слушал ме как разказвам, че и местните хора и чужденците уважават моите заведения, в които между впрочем работи денонощно цялото ми семейство- 14 човека: жена ми, децата , снахите и зетьовете и внуците. На следващия ден при мен пристигнаха инспектори да проверяват не крием ли доходи. ..

Един от кулинарните критици искаше да обясни успеха на моята гостилници с това, че Яфо е туристически център. Отиде в другите ми заведения- в центъра на Тел Авив. Околните ресторанти бяха празни, а при мен трябваше няколко дни напред да си поръчаш място. Там не мога да поставам маси по тротоарите на околните улици.

Моята тайна там е, че храната се поднася в пити. Те са много по-малки от тези в другите заведения, но са пълни с всякакви вкусотии, така че с малко човек се нахранва. Хем е диетично, хем питателно“, завършва д-р Шакшука.

Яла съм от тези питки в Тел Авив. Имах чувството, че в тях си дават среща всички зеленчуци от израелската земя. Но честно казано, хич не ми се стори диетично. Кореспондентите на националното радио в Светите земи,  Феня и Искра Декало, обаче водят всичките си гости на шакшука при Бино Габсо, чиито разказ слушахте до сега.

След дългата ковид изолация, дори минаването на границата вече е приключение. Особено ако си тръгнал с нагласата да хапнеш мекици като онези в детството си. Мнозина вече са се досетили, че говоря за Пирот и Цариброд, до където доста българи прескачат на пазар.

Повече за близкото приключение, четете тук:

Иския е италиански остров, на който има лековити минерални извори, планини високи над 2000 метра, и може би най-много звезди на квадратен метър през лятото. Също така, както във всяко райско кътче има и ярко изразено българско присъствие.

Дарина Павлова от години е в борда на международния Иския глобъл мюзик анд филм фестивал. Апък пиарът Мартин Райков извади големия късмет да гледа знаменитости на една ръка разстояние.

Упойващият аромат на отпуск се стеле във въздуха. Но ласкавите слънчеви лъчи могат да се окажат „вълча порода“ за нашата кожа. Официалният дерматолог на Покана за пътуване и запален пътешественик д-р Ана Пейкова дава съвети какво да сложим в куфара, освен джапанките, така че да не ни е срам да се погледнем в огледалото след това. Д-р Ана Пейкова има още съвети скрити в ръкава на бялата си престилка. Тя също ги спазва, защото не спира да пътешества.

Източник: epicenter.bg

Вкусно  
Вкусно  

Миди по Бургаски

Необходими продукти:• 1.5 кг цели миди • 1 и 1/2 ч.ч. ориз &


  19 Август 2021 г.      0  

Гювечета по шопски

Необходими продукти:половин пакетче краве масло или 50 г маргарин200 г

Шокиращо шармантната шакшука - израелският миш-маш

Няма по-искрена любов от любовта към яденето. Вероятно се чудите каква

Патладжан с кайма по турски

Необходими продукти:патладжани - 2 бр. големи кайма - 450 г моркови -



от седмицата

видео

Новото най-голямо Виенско колело


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Учителката разказва за животните и сезоните: - Деца. Есен е. Листата на дърветата са окапали. На кого сега му е трудно да се крие в храстите? - На катаджиите - отсича Иванчо.

още вицове

©2015-2021 Vratsa Guide.