Шумов терор с над 70 децибела край осем булеварда в Пловдив

"От години жилището ни стои заключено и необитаемо. Вдигнахме ръце от шумния булевард и си направихме вила", разказва Павлина Стоянова пред "Марица". Тя е една от многото потърпевши, изложени на терора от децибелите в големия град. Повече от 30 години семейството живее на натоварения бул. "Цар Борис Трети Обединител" до сградата на Пловдивския университет, мечтаейки всеки ден да се прибере от работа на тихо и спокойно място. Но това се оказва мираж не само за Павлина, а за хиляди пловдивчани. Колкото и плътна да е дограмата вкъщи, дори на затворени прозорци, се чуват пърпорещите навън автомобили, а саждите и прахът - неописуеми, разказват потърпевшите.        

Малцина знаят, че шумовото замърсяване е втората най-голяма заплаха за здравето на хората в големите градове след мръсния въздух. Основни източници са трафикът и строителството.

96% от населението на Пловдив е изложено на нива на шум от автомобилен трафик над граничните стойности, като засегнатите са 354 358 жители. Същевременно 99% от детски, лечебни, учебни и обществени сгради също са подложени на шумовия терор над граничните стойности за всички показатели. Това сочи обследване, направено от "Спектри" ЕООД по задание на Община Пловдив. Анализът е възложен с актуализацията на Стратегическата карта за шум, като са използвани данни от няколко институции - Пътна полиция, РЗИ, РИОСВ и Общината. Актуализацията се налага, тъй като последната шумовата карта е правена през 2017 г.

Нормите за шум се определят от Наредба № 6 на МЗ и МОСВ през 2006 г. За жилищните зони допустимата граница през деня е 55 децибела и 45 през нощта.

За централните градски зони и територии с интензивен автомобилен трафик - съответно 60 и 50 децибела. За производствените зони допустими са до 70 децибела, а за зоните за отдих - 45 през деня и 35 през нощта.

Изследването на "Спектри" ЕООД в над 50 пункта показва, че през последните години (2013-2022 г.) шумът в Пловдив нараства и всички сгради, които се намират на големите булеварди и улици, са изложени на наднормен шум, измерен както средно на денонощието, така и през деня, особено в час пик. Сред най-натоварените пътни артерии с над 70 децибела през деня са бул. „Цар Борис Ill Обединител” (74,20 децибела средно около кръстовището на Сточна гара), „Христо Ботев”, Брезовско шосе, Цариградско шосе, бул. „Васил Левски”, „Македония”, Кукленско шосе, „Шести септември”.

На шумов терор са подложени живеещите и на по-малките улици, като ул. „Богомил” (71 децибела при 60 максимални), ул. „Просвета” в кв. Прослав с измерени стойности 75 средно в денонощие, ул. „Царевец” и дори кварталната „Елиезер Калев” до Четвъртък пазара. Средните измерени стойности почти в целия град са 67-72 децибела, а сградите, изложени на шум през деня, са 160 944.

Производственият шум намалява, но е тревожна ситуацията с увеличаването на броя на детски, лечебни, учебни и обществени сгради, които също са изложени на шум.

Общината води битка с пърпорещата "симфония" по булевардите

Според експертите съгласно предоставения от градската управа отчет за изпълнение на Плана за действие за ограничаване на намаляване на шума в околната среда на агломерация Пловдив за 2022 г. е видно, че почти всички организационни мерки са изпълнени, се казва в доклада на "Спектри".

Във връзка с контрола на строителната дейност се извършват проверки по сигнали и жалби. В условията на обществените поръчки се включва изискването строително-монтажните работи да се извършват в рамките на 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.  

При битката с шума от трафика на автомобили Общината е въвела наредба, с която се опитва да насърчи придвижването с екологични превозни средства, като се освобождават от такса в синя зона хибридни автомобили. В Генералния план за организация на движението пък се предвижда извеждането на транзитното движение по околовръстните трасета на града, както и определен режим на движение на тежкотоварни автомобили по вътрешния ринг. Камиони над 4 т ще могат да се движат по улици от вътрешния ринг единствено ако им е издаден пропуск от ОП ОКТ, и то по най-късия маршрут. Въвеждане на режим на зареждане на търговските обекти от 21 до 9 ч. безплатно, от 9 до 21 ч. с пропуск срещу заплащане по определен маршрут.  

Като мярка се посочва още обособяването на бус лента за по-спокойното придвижване на автобусите. Също така обособяването на райони с действащ режим "жилищна зона" с позволена скорост на движение 20 км в час. 

Друга мярка за противодействие в Стратегическата карта за шума е подмяната на техниката, с която сутрин се вдигат отпадъците.

Павлина Стоянова: Само млад човек със здрави нерви може да издържи

"Отварям прозорците само когато ги мия заради шума и праха. Проветряването е невъзможно", споделя Павлина Стоянова, която повече от 30 г. живее на един от най-натоварените булеварди в Пловдив - бул. "Цар Борис Трети Обединител" 147. Апартаментът на семейството е на първия етаж в познатите като "ленинградски блокчета", срещу сградата на ПУ "Паисий Хилендарски". Въпреки дебелите стени, плътна дограма и малките тераси спасение от бучащите коли и рейсове навън няма, категорична е Стоянова.

"Няма час, нито два, в които бученето да спира. Трафикът и колоните от коли са през целия ден, по всяко време", разказва пловдивчанката. И допълва, че на този шум може да издържи само млад човек със здрава нервна система, каквато може би притежават студентите. Затова и повечето жилища в блока вече са сменили собствениците си, а новите предпочитат да ги отдават под наем, но не и да живеят в тях.

Семейство Стоянови също вдигнали ръце от шумния булевард и се преместили да живеят на вилата близо до Пловдив. "Едва сега забелязвам какво е да живееш без шум. Будиш се позитивен, а в годините назад сън нямаше. Сутрин ставаш недоспал и с главоболие. Още преди години подавахме сигнали заради шума и тогавашното ХЕИ извърши замервания с апаратура. Установиха завишени стойности на децибелите и още тогава ни съветваха да продадем жилищата си и да се преместим да живеем на по-тихо място -  разказва жената. - И всичко това при положение, че тогава  автомобилите в Пловдив не бяха толкова много, имаше тролеи, които бяха далеч по-тихи от днешните автобуси, а трафикът несравнимо по-малък", спомня си Павлина.

Днес жилището на семейството стои заключено и необитаемо от години. По време на пандемията от Ковид-19 Стоянови решават да се преместят да живеят на вилата край Пловдив. "Сега само при мисълта, че трябва да се върна в апартамента по някаква причина, и ме стресира, защото веднага се сещам за шума и праха в района", споделя Павлина. И се чуди как е възможно точно на това шумно и прашно място под един от блоковете на бул. "Цар Борис Трети Обединител" срещу ПУ да има детска градина.