Скандали и рекорди съпътстват нобела за литература, Толстой отказва приза

Нобеловата награда често е съпътствана от скандали.

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература след избухнал сексскандал. Тогава Шведската академия взе компромисното решение да връчи алтернативен Нобел на френския автор Мариз Конде. 

В опит да излъска имиджа си и да върне доверието след разкрития за сексуални посегателства и финансови далавери, през 2019 г. Шведската академия обяви двама лауреати. 

Отново обаче се разрази скандал около австриеца Петер Хандке, известен като привърженик на сваления сръбски диктатор Слободан Милошевич, обвиняван за разпалване на войните в бивша Югославия.  В знак на протест срещу наградата на Хандке Турция, Албания и Косово бойкотираха церемонията по връчване на Нобеловата награда.   

Призът е съпътстван с обвинения за полова дискриминация - 87,7% от носителите на Нобелова награда за литература са мъже.

Сериозни са съмненията, че Нобел за литература е по-скоро награда, която не успява да отличи най-безспорните автори и робува на клишета и геополитически догми. След спорни призове за авторки от Беларус и Румъния около нобела на американската поетеса Луиз Глюк през 2020 г.   се появиха вицове, че вероятно новата лауреатка е любимата поетеса на президента Доналд Тръмп и на съпругата му Мелания. 

В списъка на нобелистите за литература липсват доста големи писатели.

Без Нобел след няколко номинации е Владимир Набоков  -  признат за един от най-добрите писатели на ХХ век. Дори има награда, кръстена на името на автора на "Лолита".

Кърт Вонегът, един от най-влиятелните автори в американската литература, така и не получава голяма литературна награда. Въпреки че „Кланица 5” е номинирана за най-добър роман за призовете „Небюла” и „Хюго”, и двата пъти губи.

И Хорхе Луис Борхес няколко пъти е бил номиниран за Нобел, но не я получава. Може би заради това, че е любим автор на чилийския диктатор Аугусто Пиночет.

Няколко лауреати отказват да получат наградата. Председателят на Нобеловия комитет шведът Ерик Аксел Карлфелт отказва приза през 1914 г. Когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда.

Трима руски писатели отказват да получат престижния приз. 

Кандидатурата на Лев Толстой е  издигната през 1906 г., но с писмо авторът на "Война и мир"  моли Нобеловия комитет да не бъде награден. Причина за отказа са парите, които според Толстой носят само зло. Така наградата получава италианският поет Джозуе Кардучи.

От наградата се отказва и друг руснак - Борис Пастернак. Той получава Нобел през 1958 г.,  но според съветската власт това решение на Нобеловия комитет е опит за задълбочаване на Студената война. И Пастернак е принуден да се лиши от приза.

Руският дисидент Александър Солженицин, автор на "Архипелаг ГУЛАГ"  не присъства на церемонията по награждаването през 1970 г. и се отказва от паричната премия поради опасения, че ще бъде обвинен като изменник на родината. Солженицин приема наградата през 1974 г.

Френският философ и драматург Жан-Пол Сартр не приема Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1964 г., за да не пострада неговата независимост - ключово понятие в неговата философия.

Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907.

Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години.  Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.

Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г.