Скандално минало: Карди Би упоявала мъжете, след което ги ограбвала

За себе си мога да кажа, че винаги съм била дива и това много ми помогна да се изградя като личност, споделя носителката на Грами

Едва преди няколко години шансовете на Карди Би да се превърне в суперзвезда изглеждат толкова невероятни, колкото и тези да стане адвокат. Днес повечето хора я познават благодарение на музиката й, но колко са онези, които знаят откъде идва, защо идва, и с какво се е занимавала преди голямата слава?

Доброто старо начало...

Родената под името Белкалис Алманзар сама признава, че противно на повечето й колеги в бранша, тя е имала добро детство и е израснала в хубава, голяма, но много скучна къща в Бронкс. Отглежда я нейната баба - най-голямата опора на бъдещата звезда, пише Дир.бг. 

Характерният нюйоркски акцент на Белкалис я прави важна част от съзвездието на хип-хоп изпълнителите в града. Алманзар осъзнава това, че е от Бронкс и той е оказал влияние върху нея. "Начинът ми на поведение е следствие на живота ми там. За себе си мога да кажа, че винаги съм била дива и това много ми помогна да се изградя като личност", споделя по-късно в интервю. Тя допълва, че от малка е говорила в рими и сега може да си обясни и защо. За сценичното си име Белкалис споделя, че е мотивирано от любимата й марка спиртни напитки Bacardi.

Макар в момента да може да се похвали със завидна музикална кариера, куп награди и с голяма колекция чанти Hermès, в началото на професионалния си път 19-годишната тогава Карди работи като...стриптизьорка.

По-късно в интервюта споделя, го е направила, за да избяга от насилствена връзка и да изкара пари, за да отиде в университет. "Първия път, когато се съблякох, бях много смутена, имах чувството, че чувам гласа на родителите си в главата си", казва тя пред списание ID през 2018 г.

Докато следва в колеж в Манхатън, Карди започва паралелно работа в заведение в един от най-забутаните квартали на Бронкс, където не е изненада, че се събират предимно наркозависими и сводници. Самият й тогавашен шеф споделя пред пресата, че е имала специална хореография и на пилона е излизала облечена в костюм на Hello Kitty: "Винаги държеше да е в центъра на вниманието, в най-ярките цветове и облекла. Винаги бляскави, винаги нестандартни. Знаеше още оттогава какво предпочитат хората и се възползваше."

Звездата всяка вечер плаща по 100 долара за такси за вкъщи, за да има привилегията да танцува. В зависимост от клиентелата и натовареността на клуба това означава, че някои нощи тя може да се прибере вкъщи без пари, а други - да спечели до 2000 долара. Освен това тя не крие, че като по-млада използва клиентите на заведението, в което работи, да й плащат квартирата. Пред ВВС признава, че е имало случаи, в които умишлено е упоявала мъжете и им е взимала парите, "за да оцелее".

"След известно време вече дори не ми пукаше. Виждах пари, които ми се струва, че никога не бих видяла", казва и признава, че е успявала само от танци да събере около 20 000 долара. Целта й била да се откаже от стриптийза до 25-годишна възраст и да спести достатъчно, за да си купи къща и да я отдава под наем.

В рамките на две години Карди не само успява да надгради себе си, като "екзотична танцьорка", но и се превръща в носителка на "Грами". Наред с танците в нощния клуб, тя периодично качва видеа в Инстаграм профила си, които бързо добиват популярност. По-късно се насочва и към рапирането по предложение на сегашния й мениджър, благодарение на когото и напуска клуба, в който танцува и се посвещава изцяло на музиката.

"Нейните хейтъри смятат, че просто е извадила късмет, но тя е един от най-усърдните изпълнители, които съм виждал", казва той пред The Post. "Тя надминава всички очаквания, които вероятно е имала за себе си."

И така, от публикация на публикация, от песен на песен, Карди Би се превръща в истинска заплаха за някои от най-популярните лица на днешната рап сцена. И може би с право, защото през 2018 г. Times я обяви за един от най-влиятелните хора в света.

Понякога не особено лицеприятните постъпки и съмнителни морални принципи водят и до нещо хубаво. Талантът като водата търси своето място, пролуката, през която да "изтече", а ние, хората, сме склонни да прощаваме, онова, което не одобряваме. Защото в съзнанието ни остава само той - талантът.