Скот Ритър: Неправилната оценка на екипа на Тръмп за ситуацията в Украйна ще влоши войната

По време на предизборната кампания за президент през 2024 г. Доналд Тръмп формулира външнополитическа програма, която съчетава класически изолационизъм със старомодната дипломация на „голямата тояга“, основана на идеята за „мир чрез сила“. Геополитическата ситуация, която породи тази политическа амалгама, обаче се промени в седмиците след избирането му - по-специално падането на сирийския президент Башар Асад и възприемането на руската и иранската уязвимост отвориха вратата за нови политически съображения. Тази нова следизборна реалност проправя пътя за потенциални пробиви в политиката по отношение на Русия и Иран през първите 100 дни от мандата на администрацията на Тръмп.

Това пише в статия за Energy Intelligence бившият офицер от американското разузнаване Скот Ритър.

Преди окончателното срутване на правителството на Асад на 8 декември преходният екип на новоизбрания президент на САЩ Тръмп беше съсредоточен върху необходимостта да убеди Русия, че е в неин интерес да се съгласи на незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, и върху това как да подкрепи отслабващия Израел по начин, който би могъл да окаже натиск върху Иран да се откаже от ядрената си програма.

Внезапната кончина на режима на Асад обаче доведе до нови възприятия за прекомерната военна мощ на Русия и слабостта на Иран, което отвори вратата за формулиране на политики, които позволиха на преходния екип на Тръмп да заеме по-настъпателна позиция.

При закриването на Националния конгрес на Републиканската партия на 18 юли Тръмп обяви, че може да „спре войните само с едно телефонно обаждане“, заявявайки: „Ще сложа край на всяка една международна криза, която сегашната администрация създаде, включително и на ужасната война с Русия и Украйна“.

Представата на Тръмп за величие - в съчетание с глухите изказвания на назначените от него кандидати за външната политика и националната сигурност, включително Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант, избран за специален пратеник на Тръмп за Украйна, и Майкъл Уолц, избран от Тръмп за съветник по националната сигурност - доведе до планове за прекратяване на военните действия в Украйна, които се основават на съгласието на Русия за замразяване на бойните действия и установяване на демаркационна линия, основана на разположението на войските към момента на влизане в сила на прекратяването на огъня. Предложението, изготвено от Келог, също така оставя отворена вратата за евентуално членство на Украйна в НАТО, както и за разполагане на сили на НАТО в Украйна като част от мироопазващи сили след конфликта, пише още Скот Ритър.

В дните и седмиците след избирането му за президент Тръмп се сблъска с последиците от решението на администрацията на Байдън да предостави на Украйна разрешение да използва доставените от САЩ армейски тактически ракетни системи (АТАКС) срещу цели на територията на Русия. В отговор на това Москва използва нова стратегическа балистична ракета „Орешник“ като ответна мярка и одобри нова ядрена доктрина, която понижи прага за използване на ядрено оръжие от Русия. Тази силна руска реакция направи проблематични всякакви бъдещи усилия за принуждаване на Русия да седне на масата за преговори.

Бързото падане на Асад в Сирия и несигурната съдба на руските военни гарнизони, разположени там от 2015 г. насам, обаче доведоха до нова оценка на руския военен потенциал, оцветена от сирийския провал. Тази оценка гласеше, че Русия е едновременно унизена и свръхмощна и че руският президент Владимир Путин търси начин да излезе от капана на Украйна, който сам си създаде, нахлувайки в тази страна през февруари 2022 г.

За съжаление на екипа на Тръмп тази оценка се оказа погрешна. По време на годишната си пресконференция в края на годината на 26 декември, когато беше попитан за плана на Тръмп за прекратяване на военните действия, основан на тези нови оценки, руският президент Владимир Путин го отхвърли с лека ръка. Украйна, усещайки, че бъдещата администрация на Тръмп реагира със сила, започна нова офанзива в руската област Курск, за да промени реалностите на бойното поле. Първоначалните оценки сочат, че тя е в застой.

Това може да отвори вратата за по-прагматична и реалистична оценка на ситуацията в Украйна, когато администрацията на Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари. Ако това е така, може да се открие път към разрешаване на конфликта чрез преговори. В противен случай прогнозата е за продължаване на войната на изтощение до момента, в който способността на Украйна да се защитава се срине.

„По-добра сделка“ за Иран

Когато през 2018 г. Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран - Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), той заяви, че споразумението от 2015 г., договорено от администрацията на Обама, е „лоша сделка“ и че целта му е да договори „по-добра сделка“. Централно място в тезата на Тръмп заемаше фактът, че JCPOA, който привидно създаваше едногодишен прозорец за пробив за Иран по отношение на способността му да произвежда ядрени оръжия, не успя да постигне целта си, след като започнаха да изтичат така наречените „клаузи за изтичане на срока на действие“, ограничаващи иранските възможности за обогатяване на уран на базата на центрофуги.

През почти шестте години, откакто Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от JCPOA, Иран по същество спря да изпълнява задълженията си по JCPOA, до голяма степен въз основа на това, че споразумението вече не осигурява ефективно облекчаване на санкциите. Днес се оценява, че Иран е само на няколко седмици от възможността да обогатява уран до нива, подходящи за производство на оръжие, което де факто го превръща в прагова ядрена сила. Тази реалност е накарала администрацията на президента Джо Байдън да обмисли необходимостта от превантивен военен удар, преди да напусне поста си. Това ще бъде един от най-важните въпроси, с които Тръмп, който заяви, че никога няма да позволи на Иран да притежава ядрен оръжеен потенциал, ще се сблъска при полагането на клетва.

Стремителният срив на сирийския режим обаче вкара нова геополитическа реалност в микса, особено след като умереният ирански президент Масуд Пезешкян посочи, че не се стреми към конфронтация нито с Израел, нито със САЩ и би бил готов да започне преговори за намаляване на напрежението в региона на Близкия изток. По време на предизборната си кампания Тръмп заяви, че целта му по отношение на Иран е не толкова свалянето на теократичния режим, колкото намирането на път към евентуално вдигане на икономическите санкции срещу Иран. „Искам да използвам санкциите възможно най-малко“, заяви Тръмп в коментар в Икономическия клуб на Ню Йорк на 5 септември 2024 г. „Вие губите Иран“, каза Тръмп, визирайки геополитическото въздействие на санкциите върху формулировките на собствената политика на Иран. „Използвам санкциите много мощно срещу държави, които ги заслужават, след което ги свалям“, добави Тръмп, посочвайки възможна политическа насока спрямо Иран, след като встъпи в длъжност.

Ключово обаче ще бъде смекчаването на обстоятелствата, които накараха Тръмп да смята, че санкциите са необходими в началото - иранската ядрена програма. Ерик Еделман, бивш високопоставен служител на Министерството на отбраната в администрацията на Буш, наскоро публикува оценка, в която призовава Тръмп да настоява за ранни преговори с Иран, които да доведат до прекратяване на голяма част от ядрената му програма, ако не и на цялата, в замяна на отмяна на санкциите, или в противен случай да бъде изправен пред водено от САЩ нападение срещу ядрените му съоръжения. Това, което прави подобна високорискова стратегия привлекателна за бъдещата администрация на Тръмп, която няма да желае да забърква САЩ в задгранични войни, е фактът, че Иран изглежда готов да започне смислени преговори относно ядрената си програма. Ако Тръмп успее да се възползва от тази възможност, той може би най-накрая ще успее да намери път към „по-добрата сделка“, която обеща през 2018 г., пише Скот Ритър.

Скот Ритър е бивш офицер от разузнавателния корпус на морската пехота на САЩ, чиято служба през над 20-годишната му кариера включва дежурства в бившия Съветски съюз за прилагане на споразумения за контрол на въоръженията, служба в щаба на американския генерал Норман Шварцкопф по време на войната в Персийския залив и по-късно като главен инспектор по оръжията към ООН в Ирак от 1991 до 1998 г.

Източник "Труд"