Скритата опасност на хернията – симптоми, лечение и превенция

Обездвижване и наднормено тегло - тази опасна комбинация е причина №1 за образуването на хернии. Лечението им е само оперативно, въпреки обещанията за „магическо изцеление“ с колани или мехлеми, това заяви д-р Георги Коташев, един от най-опитните хирурзи, специалисти в областта на херниологията, който е част от екипа на Клиниката по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА, а интервюто му е публикувано във фейсбук страницата на болницата.
Какво представлява хернията?
„Излизане (пролабиране) на тъкан, орган и част от орган през дефект на мускулната или съединителна тъкан“, обяснява накратко д-р Георги Коташев и уточнява, че най-честите хернии са абдоминални.
„Най-общо се разделят на две групи – придобити и вродени. Вторият тип са характерни дори за кърмачетата – обикновено са пъпни или ингвинални (слабинни). Придобитите хернии пък могат да се наблюдават както в ранна детска възраст, така и в късна – до края на живота на човека“, допълва хирургът от ВМА.
Причините – от напълняване, през кашлица, до запек
Напълняването е рисков фактор №1 за появата на хернии, категоричен е д-р Коташев. Разбира се, неизбежните дегенеративни промени, настъпващи с времето, не са за пренебрегване.
„С възрастта, мускулатурата и съединителната тъкан отслабват и това води до поява на хернии. Най-сериозният предразполагащ фактор обаче е увеличаването на налягането в коремната кухина. А то се провокира основно от напълняване, запек, хронична кашлица“, отбелязва специалистът от клиниката по Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология.
Мъже vs. Жени
Херниите са проблем както за жените, така и за мъжете. Но, все пак, някои видове са по-характерни за един от двата пола. Такъв е случаят с феморалните (бедрени) хернии, от които по-често страдат дамите.
„Причините се коренят в анатомичните особености на малкия таз при жените“, отбелязва д-р Коташев. При мъжете пък по-типичен проблем са слабинните.
Болката „изпреварва“ подутината
Херниите не са проблем, който може да остане „скрит“ задълго.
„Развиват се много типично. Започва се с болка – в зоната, където се образуват. Например, при слабинните, хората усещат болезнен дискомфорт в ингвиналния канал. След това идва ред на подуването и болката изчезва“, споделя опита си хирургът. За става така? „Хернията има три части – херниален пръстен, херниален сак и херниално съдържимо. Когато пръстенът се разшири, се появява подутината и вече няма болка“, обяснява д-р Коташев.
Колкото по-малка е, по-лесно се лекува
С изчезването на болката обаче не бива да идва успокоението.
„Не трябва да се чака. А да се потърси консултация с хирург, да се постави диагноза и да се оперира“, подчертава специалистът от ВМА. „Всяко отлагане увеличава процента на следоперативни усложнения и рецидиви. Колкото по-малка е хернията, толкова по-лесно се лекува. Колкото по-голяма е, толкова по-голям е и процентът на усложненията“, категоричен е опитният хирург.
99% от операциите са щадящи
Мисълта за скалпела обаче не бива да плаши пациентите. „99% от операциите специално в нашата клиника са лапароскопски. Такава е тенденцията и в най-големите и модерни световни болници“, изтъква д-р Коташев.
„При лапароскопските операции възстановителният период се скъсява с около 2/3“, допълва хирургът. И дава пример с хирургичното лечение на ингвиналните хернии. „Ако след класическа операция пациентът се възстановява за около 6 месеца – като през това време има болки, носи колан, взема болнични, то при лапароскопските си отива у дома на следващия ден. А след втория месец може да живее съвсем нормално, да работи, да спортува дори“, успокоява д-р Коташев.
Търсете клиники с опит
„При всяка една оперативна интервенция има процент на рецидиви, от които „не може да се избяга“. Но тук много важни са подготовката и опитът на хирурга. Всеки случай е индивидуален. Затова е ключово специалистът да подбере най-добрата техника, пластика, протеза – тогава се намаляват до минимум усложненията и рецидивите. Затова препоръчвам на пациентите да се доверяват на опитни хирурзи и клиники, в които извършват голям обем от подобни операции“, съветва специалистът от ВМА.
Коланите не лекуват
„Колан“ и „платно“ – това са вероятно първите две асоциации, които ни идват наум, щом помислим за хернии. Какво всъщност е приложението им в модерното лечение? „Коланът не решава проблема, не лекува“, подчертава д-р Коташев. И обяснява, че обикновено носенето му се препоръчва при вентрални хернии (на предната коремна стена), които често се образуват в областта на белега от различни предходни операции.
„Коланът може да предотврати уголемяването им – в случай, че е нужно да изчака преди да се отстрани самата херния“, разяснява хирургът. Т.нар. платна пък имат масово приложение в оперативното лечение – в над 90 на сто от случаите. „Протеза не се поставя единствено, когато има противопоказания – най-често възпаление. В този случай първо трябва да се овладее то, а на следващ етап да се премине към протезиране“, допълва специалистът от ВМА.
Не вярвайте на „чудеса“
Д-р Коташев е оптимист, защото практиката му сочи, че пациентите стават все по-информирани и отговорни към здравето си.
„Особено младите – четат, търсят своевременна консултация, питат за всичко – каква пластика ще ми направите, какво платно ще поставите…“, доволен е хирургът. За жалост, не липсват и хора, които се предоверяват на обещанията за „чудодейно излекуване“, най-вече в интернет.
„Все още масово в мрежата се рекламират и продават колани за ингвинални хернии, например, които особено по-възрастните – но и част от младите, носят дълго време преди да потърсят помощ при нас. Пациентите си мислят, че с тях си помагат, но всъщност те предизвикват сраствания. Така операцията става по-сложна, рискът от рецидиви расте. Подобни колани създават проблеми както за нас, хирурзите, така и за пациентите след това“, предупреждава д-р Георги Коташев.