След дербито на "Олд Трафорд": Системите на Тен Хаг и Слот са сходни, но накрая 0:3. Защо?

В първия топмач на Арне Слот Ливърпул разби Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" (3:0).

Срещата подчерта колко важни могат да бъдат детайлите, изпълнителите и изпълнението, когато става въпрос за свързани идеи.

Нека се потопим в тактическите нюанси на този мач!

Системите на Слот и Тен Хаг са подобни. Дори в това дерби!

Арне Слот и Ерик Тен Хаг имат много подобен модел на пресиране - лично покритие със свободен далечен фланг. Те пренасят тази характеристика от клуб на клуб, в които са били треньори, и първият директен мач във Висшата лига не беше изключение.

В режим на изчакване и двата отбора използваха схемата 4-2-4, която постепенно можеше да се превърне или в пресинг на един от фланговете, или в 4-2-3-1/4-4-2 за позиционна защита.

При пресинг в чуждата трета отборите разчитаха на лично покритие. Далечният фланг оставаше свободен, крилото и нападателят започнаха да пресират. Ето пример от Манчестър Юнайтед - първата вълна е дадена от нападателя Джошуа Зиркзе и крилото Маркъс Рашфорд. 

И ето същата идея в изпълнение на Ливърпул - нападателят Диого Жота и крилото Мохамед Салах натискат, единият фланг е свободен. 

Дори в този мач на ниво планове всичко беше подобно. Освен това именно епизодите на пресинг решиха изхода в полза на Ливърпул. Изпълнението беше различно, което е изключително интересно да се разгледа в детайли.

Защо тогава 0:3?

Има три основни разлики:

1. Изпълнение под напрежение

Слабото място на описаната преса е далечният фланг. Ако отборът не загуби топката незабавно, той може да отвори празнината, като я предаде в противоположния край. Ливърпул смени няколко пъти посоката на атаката.

В това теглене екипът на Слот промени посоката три пъти и завърши със следната ситуация. 

Вариациите на сценария често се повтарят. Способността на играчите да държат топката беше съчетана с разбирането къде да играят, за да спечелят предимство.

Манчестър Юнайтед има проблеми с това. Въпреки че запазиха притежание в ранните етапи, те продължиха да преминават през задръстената зона. Освен това Ливърпул тревожно често оставяше свободен не конвенционален фланг, а флангът на Диого Далот. 

Изглежда, че Манчестър Юнайтед не е искал да насочва атаки към него, дори ако според съотношенията там е изгодната зона. Ливърпул работеше и по двата фланга.

2. Непоследователност в пресинга на Манчестър Юнайтед

През първото полувреме Ливърпул тестваше по-често съперника си с натиск, като напрежението беше солидно.

Манчестър Юнайтед често имаше ситуация, в която част от отбора чакаше, а другата натискаше. Тук Зиркзее и Гарначо започнаха да оказват натиск, но Ливърпул имаше най-лесния изход - към Ибрахима Конате с хектар пространство, защото Рашфорд не подкрепи.

В този момент десинхронизацията е още по-очевидна, тъй като е допълнена с подсказващи жестове. Бруно категорично показва нещо в духа на „по-спокойно“ (рано е да се започне).

Това не пречи на Гарначо и Зиркзе да избягат под напрежение - разбира се, без подкрепата на останалата част от екипа. 

Идеята за пресата е подобна, но само един отбор имаше съгласуваност - този, който смени треньора си това лято.

3. Провалът на Каземиро

Именно със загубите на бразилеца започнаха първите две голови атаки на Ливърпул. По време на почивката той беше заменен - ​​косвено отражение на проблема е точността на подаванията (73% - само Зиркзе имаше по-ниска през първото полувреме).

Проблемите на Тен Хаг под напрежение бяха по-дълбоки от загубите на Каземиро под напрежение, но именно неговите грешки превърнаха предимството на Ливърпул в катастрофа за Юнайтед.

В това отношение първият гол изглежда показателен. В него индивидуалният провал беше насложен върху отборните акценти.

Манчестър Юнайтед е почти извън напрежението. Свободният Коби Майну има лесен вариант за подаване отляво, където Далот е сам (Салах е по-високо в пресата). Това е най-малкото атака. Максимални проблеми за Трент, който ще остане сам срещу двама в пространството. 

Вместо това Майну подава на Бруно, който е заобиколен от трима противници.

Бруно подава топката обратно на Каземиро. Каземиро се опитва да направи пас, което беше правилно според мисълта, но линията за преминаване вече е затворена (разбира се, това е провал - и той трябваше да промени решението си).

Уязвимостта на Манчестър Юнайтед на този етап не изчезна през второто полувреме: ужасният ден на Каземиро ги изостри, но не беше основната причина. На този фон особено мощно изглеждаше центърът на Ливърпул, който изобщо не разполагаше с подчертан дефанзивен играч, но структурата и сплотеността работеха без топката.

Други акценти излязоха на преден план в анализа, но не мога да не отбележа: Раян Гравенберч е просто чудовище!

Изглежда сходството между системите на Слот и Тен Хаг прави провала още по-болезнен за феновете на Манчестър Юнайтед. Дори в този мач отборите бяха сходни като намерения.

По ирония на съдбата те видяха със собствените си очи, че с правилните настройки, съвместимост на отборите и внимание към детайла този вид футбол може да работи във Висшата лига. И дори на "Олд Трафорд"!