След одита на Сметната палата: Шест рецепти за неволите на родното училище

Ниски резултати, масови частни уроци, неудовлетворени родители и преподаватели, сериозни разлики в образователното ниво в различните региони, лошо управление в образованието констатира Сметната палата в одит доколко държавата осигурява качество на училищното обучение. Изводът е повече от тревожен: "действията на МОН не са достатъчно ефективни", а в дългосрочен план това е пагубно не само за учениците, но и за икономиката. Одитът е за периода от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2023 г., но по повечето критерии няма напредък до днес. 

Анализирани са огромен набор фактори - от резултатите на учениците, през недостига на учители, до управлението на системата. Проведено е и представително изследване сред родители, ученици, декани, директори и учители.

Изводите не се различават от препоръките на Световната банка, Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Добрата новина е, че най-после авторитетна национална институция назовава проблемите с истинските им имена. И е изпратила до министъра  21 препоръки и 7 подпрепоръки със срок за изпълнение до края на 2025 г. Те са конкретни и изискват качествена работа на МОН  и контрол от НС. 

1. Резултатите са ниски, родителите плащат за частни уроци

Докладът на Сметната палата посочва, че по отношение на целта на ООН ​- да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички, България е много далеч от средните нива на ЕС и продължава да се отдалечава от целта. Функционална неграмотност е висока - над половината от 15-годишните не могат да мислят аналитично и да решават проблеми от ежедневието. България е сред изоставащите и по отношение на дигиталните умения. На едно от последните места в ЕС сме по относителен дял на младежи, които нито учат, нито работят. Делът на работодателите с трудности при намиране на кадри нараства до 75%, липсват инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за изразяване на правилен български език. 

На този фон родителите, които могат да си го позволят (60%), компенсират с частни уроци. Родители, ученици, директори и декани искат промени в учебниците и учебните програми.

Решение: Има нужда от цялостна реформа, която започва с това какви хора искаме да излизат от училищата ​- какви знания, умения и нагласи  да притежават, за да водят успешен личен и професионален живот, и да са активни граждани, които подобряват средата. Тези цели трябва да станат основата за реформирането - на учебните програми и планове, подбора, обучението, допълнителната квалификация и наставничеството, методите на преподаване, системите за оценяване.  

2. Училището не компенсира дефицитите на семейната среда

Одитът доказва проблема, който излиза след всяко изследване - няма равен достъп до качествено образование и училището не компенсира социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда. Има сериозни различия в нивата на грамотност в отделни части на България. Това води до “поколенческа мултипликация на неграмотността” и невъзможност за огромна част от децата да се измъкнат от спиралата на бедността. 

Решение: Основен ангажимент на държавата е да направи така, че всяко училище да предлага качествено базисно образование на всички деца, без значение в каква среда са родени. Това включва смели политики за десегрегация, инвестиции в обучение и ресурси за учители, които преподават на деца с различ​ен майчи​н език и включване на подготвени специалисти в тяхна помощ. 

3. Няма ефективни политики за мотивирани и подготвени учители

Въпр​еки ръста ​на заплатите, не с​а осигурени необходимите педагогически специалисти. Уч​ителите под 35 г. с​а намалели чувствително за 4 г. Значителен дял от завършилите педагогика (около 50%) не стават преподаватели. Има недостиг на педагогически специалисти по отделни предмети и в регионален план, а почти 8% преподават предмети, за които не са правоспособни. След първата година отпадат 1/5 от новите учители, а до 3 г. след постъпване на работа са се отказали 1/3. Според всеки трети директор увеличаването на заплатите не помага за привличане и задържане на квалифициран персонал.

Решение: Сметната палата препоръчва анализ на причините за напускане; процедури за определяне на приоритетните области за продължаваща квалификация; мониторинг за ефекта от изпълнението на националната програма за квалификация.  

4. МОН не взима решения на база анализи и данни

Докладът е силно критичен към начина, по който МОН управлява - при липса на данни и анализи, върху които да стъпят политиките. Като примери са посочени несъществуващи анализи на резултатите от националните външни оценявания и матурите,  липса на “доклади за прилагането на принципите и за изпълнението на целите, съдържащи планове със срокове за конкретни действия за отстраняване на несъответствията”. 

Освен че няма ефективни системи за мониторинг, МОН не използва и наличните. Препоръките на Националния инспекторат по образованието остават на хартия.

Решение: Сметната палата препоръчва МОН да осигури отчетност за изпълнението на целите на образованието на база данни и анализ на постигнатите резултати и ефекти, да повиши ефективността на инспектирането, да прави анализи на резултатите от международни изследвания (например PISA) и да събира и използва данни за ефекта от приложени  иновации. 

5. Стандартът за качество и системата за добавената стойност закъсняват 

МОН не е спазило ангажимента си да приеме стандарт за управление на качеството, заложен в закона от 2016 г. Не е внедрило и системата за добавена стойност, по която учебни заведения да получават пари за високо качество и целенасочена подкрепа, ако не постигат образователните цели.  

Решение: Една от първите заявки на проф. Галин Цоков беше, че екипът му ще предложи стандарт за качество в образованието. Повече от година по-късно това не е факт, а работната група приключи работата си през ноември 2023 г.

6. В МОН липсва експертен капацитет 

Установени са редица случаи, в които МОН не спазва срокове, удължава ги и отново ги просрочва. Не изпълнява задълженията си за мониторинг на националните програми, по които се харчат милиони. Не изготвя и вътрешни доклади за прилагане на закона и стъпки за подобрение.  

Одитът се фокусира и върху Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) - звеното на МОН, което отговаря за националните изпити и международните оценявания като PISA. Изводите са, че “изпитва сериозни затруднения за изпълнение на нормативно вменените му аналитични функции, свързани с качеството на училищното образование, поради недостатъчен финансов ресурс и административен капацитет”. МОН не е заложило изискване там да работят статистици и психометрици.

Липса на капацитет има и в дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“, която трябва да изработва стратегии, програми и планове и да анализира ефективността. 

Решение: Сметната палата е описала детайлно необходимите анализи, доклади и други документи, които МОН трябва да разработи.  Липсата на капацитет в администрацията на МОН е част и от темата за ефективността на работата на цялата държавна администрация, в която няма достатъчно механизми за привличане на мотивирани и подготвени кадри.  

Люба Йорданова, Фондация “Заедно в час”