Словенският химн е тост със строфи във формата на чаша. Авторът му почива от алкохолизъм

  18 Юли, 12:29     0  

Ботев гостува на Марибор с аванс от 2:1 в реванш за Лига Европа. За да знаят къде отиват 550-те (толкова отпуснати билета има засега) фенове на Ботев, ще ви цитирам първия куплет от химна на Словения:

Приятели! Да вземем чаши. 

Нека лозата влее в нас веселие, 

така че кръвта да скача във вените ни 

и очите да блестят по-ярко. 

Специалистите казват, че това е  "графическа поезия",  куплетите имат формата на чаша за вино.

И съдържанието, и формата показва, че словенският химн е един от най-необичайните в света.

Другият, за който се сетихме наскоро, е испанският.  Забелязали ли сте, че испанците не пяха химна си преди финала с Англия? Ами защото той няма думи - само музика и дела, на терена. Англичаните знаят за какво иде реч в случая.

Апелът да "вземе чаши" е действителното начало на стихотворението на словенския поет от XIX век Франц Прешерн - "Тост", към което после е била прикачена и музика. През 1994 година след обявяването на независимостта от Югославия "Тост" става официален химн на страната. Но в нег​о няма никакви упоменати лозя, чаши и вино.

"Тост"  - това е тост, състоящ се от 9 строфи. С фрагменти от ​първата вие вече сте запознати, но официалният химн на Словения е само седмата строфа от стихотворението. И тя звучи напълно традиционно за химн:

Да крепнат всичките народи, 

които чакат светъл ден -

деня безбурен и свободен, 

от мир и радост озарен, 

и в тоя свят  

да бъде брат -

не враг заклет съседът.

Авторът на стихотворението Франц Прешерн е словенският Пушкин. 

Много по-малко се знае за биографията на Франц Прешерн. Той работи през целия си живот като скромен помощник-адвокат и кръгът му от приятели е много по-тесен от този на Пушкин. Дори не са останали изображения на Прешерн приживе - той обещава да нарисува портрет след женитбата си, но така и не създава семейство. Единственият надежден портрет се счита за дело на люблянския художник Франц Курц фон Голденщайн, който познава поета и възпроизвежда изображението по памет година след смъртта му. Този портрет се появяв​а на банкнотата от 1000 толара, валутата на Словения преди въвеждането на еврото. В момента профилът на Прешерн се появява на монетите от 2 евро, сечени в Словения. 

Прешерн страда от нещастна любов, пише депресивна поезия и пие много.

Връзките на Прешерн с жените не се получили. Вместо бурни романи, той страдал от несподелена любов към единствената си жена. На 33 години той среща 17-годишната Юлия Примитс, наследница на най-голямото богатство в страната, на която посвещава поезия до края на живота си. Но младата красавица просто не можела да оцени красотата на стиховете: през 19. век словенският елит общувал изключително на немски и дори наричал Любляна Laibach (Лайбах) по немски маниер и смятал словенския за езика на неграмотните селяни.

Много от стихотворенията на Прешерн са чист песимизъм и меланхолия. И колкото повече остарявал, толкова по-депресивни ставали творбите му. Основните теми са несподелена любов, провал, смърт и копнеж по родината, поробена от чужденци без шанс да получат свобода.

Достатъчно е да се каже, че върхът на неговото творчество се счита за сборник с поезия, наречен "Сонети на нещастието", изпълнен с такава степен на безнадеждност, на която много емо рок изпълнители биха завидели.

Словения е страна на любителите на виното. Само във Франция и Португалия пият повече.

Словенското вино е източник на гордост за жителите на страната. Винопроизводството там се е практикувало още преди древни времена, а словенските вина винаги са били ценени. По отношение на географията Словения е идеално разположена за производство на добро вино - точно на север от „златния 45-и паралел“, който съдържа лозята на известните винарски региони Бордо, Рона и Пиемонт. Въпреки компактните си размери страната разполага с цяла палитра от микроклиматични и почвени зони. Качеството на вината се влияе положително от близостта до морето и предпланинските райони със силни разлики в нощните и дневните температури. Това осигурява на виното перфектния баланс на плодовост и киселинност.

Историята също оказва влияние: без да има собствена държавност в продължение на векове, словенското винопроизводство изпитва значително влияние от своите съседи, от които е възприело стилове и технологични техники - италианския регион Фриули и Австрия, където винаги са умеели да правят вино.

Между другото, в Марибор има лоза, която е включена в Книгата на рекордите на Гинес - плодоносна лоза, която е на повече от 450 години.

Обикновено лозята рядко достигат ​такава възраст. Но т​ази живее и всяка година носи 15-20 кг местно грозде жаметовка. Виното не е особено, но предвид феноменалната възраст на лозата, често се дава като протоколен подарък на особено важни гости като папата или американския президент.

Не е известно точно какво вино е пил словенският поет Франц Прешерн. Вероятно всичко. 

Словенците обикновено обичат да пият: страната е на трето място в света по потребление на вино на глава от населението, на второ място след Франция и Португалия - 44 литра на човек годишно.

Едно от най-евтините и популярни вина в Словения, както много неща тук, е кръстено на националния поет - виното Prešerno, с образа на автора на химна на етикета, струва под 4 евро за литър. И се прави изключително от местни сортове - кралевина и плувка. Поетът, чието име се свързва с любовта към питието и желанието за национална идентичност на словенците, би бил доволен.

И така, феновете на Ботев, които ще подкрепят отбора, е добре да забравят бирата преди мача, да ударят по едно Prešerno (4 евро за литър) и да се радват на играта на Марибор и Ботев на стадиона.

И моля ви, не освирквайте словенските футболисти, техните фенове няма да го направят. Защо? Защото в химна им е казано "и в тоя свят да бъде брат - не враг заклет съседът".