South China Morning Post: Путин надигра Запада, независимо дали това ви харесва или не

Невъзможно е да се изолира Русия - това беше ясно демонстрирано от срещата на върха на БРИКС в Казан, пише Алекс Ло в хонконгското издание South China Morning Post. Западът не само не успя да смаже Москва икономически, но след нахлуването на Израел в Ливан на Вашингтон не му останаха морални аргументи срещу Путин.

Дотук бяха приказките за международния парий, за какъвто Западът се опитва да го представи. Миналата седмица в Казан, на срещата на върха на БРИКС, един доволен Владимир Путин приветства държавни глави и други високопоставени служители от 32 държави, включително четирите нови членки на блока - Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства - и генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

Според някои информации 40 държави са изразили интерес да се присъединят към БРИКС, така че първоначалните страни членки на блока сега спорят помежду си за това кого - и колко бързо - трябва да приемат.

Също миналата седмица руската армия, заедно с колеги от Иран и Оман, проведоха военноморски учения в Индийския океан, където като наблюдатели присъстваха представители на Саудитска Арабия, Индия, Тайланд, Пакистан, Катар и Бангладеш.

Тази среща на върха на БРИКС може и да не стана форум за провъзгласяване на нов световен ред и нова финансова система, както гръмогласно заявяваше руският президент, но показа, че на Путин не му липсват приятели от всички краища на планетата, които споделят тези цели. Извън границите на Запада руският лидер има много тайни съюзници - от Индия до арабските държави, от Африка до множество централноазиатски страни - желаещи да правят бизнес с Русия и не става въпрос само за търговски отстъпки от цените на петрол и газ.

Китай не е единственият голям партньор на Путин, въпреки че Вашингтон и Брюксел много искат да мислите така.

Прехваленото единство на Запада се разпада пред очите ни. Следващият президент на САЩ отново може да стане Доналд Тръмп, който обеща бързо да прекрати конфликта в Украйна. И той разсъждава правилно – така, както правилно мислеше Джо Байдън, изтегляйки американския контингент от Афганистан; но изглежда, че това е характерна черта на външната политика на Вашингтон - да копаят нови ями веднага след като са изпълзели от старата.

Няма значение какво иска останалият свят: да застане на страната на Москва или да симпатизира на Киев. Те просто не смятат този конфликт за свой проблем. Да, това е голям проблем за Европа - и дори, може би, за колективния Запад - но не и техен.

Но Западът превърна този проблем в универсален, което ги принуждава [страните от Глобалния Юг] да защитят интересите си чрез участие във формата БРИКС. Те се нуждаят от търговски или финансов път за бягство, в случай че Чичо Сам започне да се държи съвсем не демократично.

Те станаха свидетели как Вашингтон и Брюксел обърнаха глобалните търговски системи, финансовия пазар и интернет срещу Русия. Те се страхуват, че един ден може да се окажат на мястото на Москва, особено като се има предвид, че днес Съединените щати налагат сурови санкции срещу държави, компании и физически лица при първия удобен повод.

Вашингтон вече дори не се преструва, че го е грижа за справедливостта или за спазването на някакви процесуални норми.

Но, както се оказа, Русия не е Куба или Венецуела, чиито икономики бяха смазани от американските санкции. Прогнозата на МВФ за растеж на БВП на Русия в годишно изражение е 3,6%.

Бързото преструктуриране и възстановяване на икономиката на страната е наистина зашеметяващ феномен, въпреки че малко западни политици и коментатори са готови да го признаят.

Те убеждаваха сами себе си, че Русия е колос с глинени крака и че режимът на Путин ще рухне всеки момент. Всъщност се случи точно обратното. Да, Москва първоначално подцени устойчивостта на Украйна; но Западът все още отказва да признае издръжливостта на Русия.

Сега на ръба на колапса се оказа Украйна. Фондът на ООН за населението изчислява, че страната е загубила от 2014 г насам повече от 20% от населението си от около 45 милиона.

Западът твърди, че при никакви обстоятелства не трябва да се позволява (на руснаците) да спечелят, тъй като подобна ситуация нарушава принципите на националния суверенитет и морала.

А явява ли се, да речем, загубата на 25% от украинските територии и гаранцията за неутралитет неприемливо условие за установяване на мир? Защо?

В крайна сметка западните държави, начело със САЩ, не само се примириха, но и позволиха на Израел да унищожи напълно Газа, както и да нахлуе в Ливан - също, между другото, суверенна държава. С какво Путин е по-лош от Бенямин Нетаняху?

Неговата обосновка на военните действия звучи не по-лошо от израелската теза за "самоотбрана". Тези, които въоръжиха Нетаняху до зъби, нямат никакви морални аргументи срещу Путин.

Превод и редакция: Епицентър.БГ