Спомен за Невена Коканова - приятели и колеги почетоха паметта на актрисата (СНИМКИ)

Близки, приятели и колеги почетоха Невена Коканова (1938 – 2000), като се събраха в нейна памет в село Иглика, Габровско. Събитието снощи бе организирано от настоятелството на читалището, което носи името на именитата актриса. Пред пълния с публика читалищен салон беше прожектиран филмът „Вампир” (1992 г.), заснет в селото, с Невена Коканова в една от главните роли. Сред гостите бяха режисьорът на лентата Павел Павлов, както и актьорът Васил Банов, който партнира на Коканова във филмовото заглавие. 
Сред присъстващите бяха и дъщерята на актрисата – Теодора Шарланджиева, журналистът Георги Тошев, актрисата Мария Статулова, археологът Дикран Балабанян и директорът на дирекция за знание и култура ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов. 
Гостите, приятели и съседи на Коканова от село Иглика имаха възможността да наблюдават скици, рисувани от актрисата, дарени на читалището от нейния приятел Дикран Балабанян. А във фонда на читалището се съхраняват и книгите от личната библиотека на Невена Коканова, дарени от дъщеря й Теодора. 

„Когато и да е създадено Чомаците (каквото е било името на селото преди години – бел. а.) или Иглика, завинаги това приказно място ще бъде свързано с вас, но и с името на Невена, защото хората, които идват тук, винаги питат и ще питат, когато и нас ни няма, къде е къщата на Невена Коканова”, каза журналистът Георги Тошев. По думите му в съвременната маркетология това се нарича „бранд”. „Всяка държава и всеки, който прави нещо, иска отличителния бранд за себе си – нещото, което да се запомни. А Иглика сте всички вие и всички ние, които идваме като приходящи, но винаги ще бъде и Невена Коканова. И това е прекрасно”, смята журналистът. 
„Всички ние носим паметта за Невена. Най-хубавото на личности като нея е, че всеки има своя представа за Невена. Това е безценно”, каза още журналистът. 
Режисьорът Павел Павлов разказа няколко от спомените си с именитата актриса, свързани с киното. „Невена изигра при мен три ханджийки. В първия филм, в който бяхме заедно – „Горски хора”, тя игра една ханджийка, набедена, че е убийца. Но тя не беше убийца, а мъжът й е държал ръката, докато е убивал жертвата, за да е съпричастна към престъплението”, каза Павлов. По думите му, втората изиграна ханджийка е една изпълнена, макар и с известно закъснение, мечта на Коканова, понеже е свързана с любимия й автор – Йордан Йовков.

Когато Павлов й отправя поканата да изиграе старата Сарандовица във „Вечери в Антимовския хан”, по думите му, тя въздъхва със съжаление, че не е вече толкова млада, за да влезе в образа на друга Йовкова героиня. Третият път, в който Невена влиза в ролята на ханджийка, е във филма „Вампир”. „Това според мен е една от най-хубавите й и зрели роли. Особено има няколко епизода, единият от които е с моя приятел Васил Банов, в които двамата се надиграват като големи артисти”, каза режисьорът. 
Той си припомни моменти от снимането на „Вампир” в читалището на село Иглика, когато на снимките са присъствали местни баби, донесли трикраки столчета, за да наблюдават случващото се, а на Коканова й се налага да им обясни каква е разликата между театър и кино. „Много я обичаха всичките баби тука. Тя им беше любимка”, каза Павлов. 
Дикран Балабанян разказа, че първото гостуване на Невена в село Иглика е през 1984 г., като на нея толкова й харесва, че до края на годината тя вече е взела решение да купи имот в селото. „Тя се приспособи много лесно. Хората я обикнаха, защото тя се държеше много естествено – като нормален човек, а не като някое величие”, коментира Балабанян. Той допълни, че Коканова е вложила много труд, за да приведе във вид своята къща. „За нея това се превърна в любим кът и всяка свободна минута тя гледаше да бъде тук”, разказа археологът. Той сподели, че актрисата е била сред най-близките му приятели. „Чета и слушам колко велика актриса е била Невена. Искам да Ви кажа, че е не е вярно. Тя не беше велика. Тя беше единствената божествена актриса!”, каза още той. 

„Това място под небето е нещо наистина приказно и нещо знаково за Невена”, каза актрисата Мария Статулова и подчерта, че никога няма да говори за Коканова в минало време. „В Иглика тя се усамотява и си взема въздух от целия светски живот… Идва тук, за да диша, за да гледа небето. Тук с нея сме слушали капките дъжд по лозовите листа, които бяха като ветрило пред къщата, в която живее…”, спомня си тя. Статулова допълни, че Коканова е и кръстница на нейния син. „Невена е най-усмихнатият човек. Най-чувственият човек. Най-женствената жена, ако изобщо може да има такова изречение, но го казвам с цялата си любов”, коментира актрисата.  
Катя Андреева, една от съседките на Невена Коканова в селото, разказа за първата си среща с нея, която се е състояла в дома на Дикран Балабанян. Тогава актрисата се представя като добра домакиня и сервира супа на новодошлите гости. След още няколко срещи се създава близост между двете жени. „Много хубави спомени имам. Аз тук съм прекарвала много хубави вечери – със съпруга си и с Невена. Приказки, смях… Ние бяхме доволни от контакта си с нея – човешки се държеше с нас”, каза още Андреева.