Спомени от соца: Принцесата на комунизма покори света с мека дипломация

През 1972 г. по време на първия конгрес по тракология в София Иван Венедиков дава идея да се организира изложбата „Тракийско изкуство и култура по българските земи“. Цели десет години тя обикаля триумфално световните музеи - Лувъра, Ермитажа, Бритиш музеум, Метрополитен музеум, Музея за изящни изкуства в Мексико, Музея за древна история в Берлин, „Кунст“ във Виена, Бостънския музей за изящно изкуство и много други. 

Изложбата съвпада и с програмата на Комитета за култура за отбелязване на 1300 години от създаването на българската държава. Времето е 70-те и 80-те години на миналия век, когато културата ни е била водеща в израстването на държавата. По-интересното е, че това е първият голям пробив за тази култура зад граница. Наследството по нашите земи излиза на световната сцена -представят го ценни артефакти и колекции от музеите. Заслуга за всичко това има дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова. Делото ѝ и до днес остава блестящ пример за културата в ролята ѝ на мека дипломация във външната политика на държавата ни.

С проф. Евгений Сачев с издателя на книгата Николай Тончев (вляво)

Сега тази тема отново излиза на бял свят

чрез книгата „Културната дипломация на България“ на Юлиан Шкодров. Авторът, който е главен специалист в Министерството на външните работи, влиза деликатно в тази специфична тематика, за да изследва българското културно наследство. Книгата излиза от пловдивското издателство „Нитон“ на Николай Тончев. Премиерата ѝ бе на 27 февруари 2024 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

Юлиан Шкодров си спомня как е започнал да се занимава със старините: „Моят род тръгва от село Разметаница, което се намира до Дупница. Дядо ми е закупил тази свещена благословена земя, където е била поповата къща на Отец Стоимен Радов - къщата, в която Васил Левски е създал първия таен централен революционен комитет в Дупнишката околия. 

Авторът Юлиан Шкодров

Навремето Левски влиза първо в къщата на отец Стоимен Радов

Идва преоблечен като бояджия ​- под прикритие, за да създаде своя таен комитет. Ала всичко тук, в Разметаница, е подчинено на свещената геометрия -цар Самуил, Арон, Давид и Моисей също са родени в земите на селото ни. Дядо ми е председател от БЗНС "Никола Петков". От царствени крепостни стени до революционния дух ​- всичко тук е пропито с многовековна българска история, духовност, царственост и родолюбива сила, дух, вяра в истинските дела за род и родина, за силна нация и държава, завещана ни от нашите деди и прадеди -всичко това ми даде светлината да се занимавам и да отстоявам най-вече българската културно-историческа, просветна, интелектуална и духовна идентичност“, казва Шкодров.

През 2020 г. той завършва бакалавърска степен по специалността „Библиотекознание и библиография“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. През 2023 г. завършва магистратура със специалност „Културни взаимодействия и културни политики в Югоизточна Европа“, докторската му дисертация е на тема „Формиране на културната дипломация като част от външната политика на България от средата на 50-те години до 1991 г.“. Шкодров обяснява, че културата, духовността и историята винаги са го вдъхновявали. 

Пред паметника на Васил Левски в родното му село Разметаница

„Днес светът е подчинен на ново устройство

Неговите темели са в партньорското общество, което се базира на споделените културни ценности. Кое отличава България от другите нации ​- многовековната ѝ култура и история. Духовността и тази плодородна земя. Всички знаем, че първо беше Словото, а точно ние, българите, сме дали Словото и буквите на другите народи. Това определя и мястото ни в глобалния свят. Днес, когато тези ценности се изгубят, културната дипломация е жизненоважна както за България, така и за Европа и света, защото тя е основен фактор за изграждането на една нация и държава“, мотивира се Шкодров. 

„Винаги ми е правил впечатление афинитетът на Шкодров към културното ни наследство. Вярата, съчетана с богатото културно наследство на нашия народ ​-това са две сериозни оръжия, които ще ни дават сили занапред да отстояваме нашето родолюбие“ - така дипломатът Любомир Тодоров поздрави автора на книгата.

С Мария Габриел ги свързва добро приятелство  

Планират още 7 изложби по света

Първата ни дама популяризира богомилите, но и балканските цивилизации

Книгата „Културната дипломация на България“ имаше своята премиера у нас

„От 1974 г. изложбата „Тракийското изкуство по българските земи“, съпровождана от широка културна програма, има огромен успех в редица западни страни ​- четем в книгата на Юлиан Шкодров. ​- Намерен е най-верният тон към Запада ​- тракийското наследство е непознато, интригуващо и уникално. То представя България в съвсем нова светлина - като наследник на древна цивилизация.

Людмила Живкова изигра решаваща роля за отварянето на България към света в културно отношение

Замисълът на Людмила Живкова е тази изложба да бъде последвана от седем други, представящи културата на Средновековна България, старобългарската книжнина, богомилството, етнографските богатства, съвременната живопис и балканските цивилизации. Държи се и на средата, в която ще бъде представена България с тракийското изкуство - в Гърция тя едва ли ще предизвика голям ефект. Но същото това тракийско изкуство в САЩ, например, е нещо съвсем различно. В края на 70-те идеологията отстъпва пред националното утвърждаване. А колкото до географията на изложбите, организирани от оглавения от Людмила Живкова комитет, тя е наистина впечатляваща“, твърди Шкодров. 

Сред гостите на събитието беше игуменът на Троянската и на Бачковската ставропигиална св. обител - Негово Преосвещенство Величкият епископ Сионий

557 предмета с фина изработка обикалят планетата 

„Между 24 февруари и 2 март 1977 г. изложбата „Съкровището на България - Тракийското изкуство“ е показана в Мексико. Ето какво пише по този повод пресата: „557-те предмета представляват художествени произведения с фина изработка, направени от скъпоценни метали и главно от злато. Тази колекция принадлежи на Археологическия музей в София и музея в Пловдив и представлява част от историческата документация за тракийската наука“, четем в книгата „Културната дипломация на България“.

В Берлин са представени 543 експоната, част от културното наследство на траките. В Музея за изящни изкуства в Бостън на откриването на изложбата идват 2600 души.

През 1980 г. в 48-те страни от петте континента са уредени над 200 български юбилейни изложби. И това е само част от триумфа на българската културна пропаганда по повод честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава. 

Авторът със сина си Кристиян

„Тази книга за първи път прави един успешен опит да бъде представена както научнотеоретичната постановка в областта на културната дипломация, така и приносът, който ние, българите, утвърждаваме в работата си за създаването на един многополюсен свят, който се опира върху културните ценности. В геополитически аспект мога да кажа, че културната дипломация е водещ приоритет на българската външна политика", коментира проф. Евгений Сачев, който напътства автора в неговите изследвания. На премиерата на книгата Сачев отбеляза, че в момента се създават условия за формиране на един нов тип общество - постмодерното, постиндустриално, а негова основа ще бъдат общите споделени културни ценности.