Учителите поставят доходите чак на четвърто място като фактор, който ги задържа в системата. Противно на общественото мнение, най-важна за тях е възможността да проявяват креативност в работата. На втора позиция се откроява отговорността им към следващите поколения, а на трета - социалният статус на професията.
Това показва изследване „Социално-емоционалното обучение като фактор за ефективен преход от образование към заетост в образователната система“. В него са анкетирани 1330 участници. От тях 814 са настоящи учители, а 516 - студенти и докторанти, които са потенциални бъдещи преподаватели.
Проучването е резултат от дългогодишната работа на катедра „Педагогика и управление на образованието“ към Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Още от 2007-2008 г. се занимаваме с проблема за социалната компетентност, като в този контекст се следват и новите модели за социално учене, обясни проф. д. п. н. Дора Левтерова.
За допитването е създаден авторски въпросник от екип от Департамента за квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Педагогическия факултет. Участниците са попълнили анкетата онлайн чрез гугъл формуляр.
Още на въпроса дали познават компонентите на социално-емоционалното обучение се виждат известни различия между действащите учители и техните бъдещи колеги. Студентите дават превес на уменията за социални отношения, отговорно взимане на решения и самоконтрол. А преподавателите акцентират на работата в екип и самоуправлението на емоциите.
И двете групи считат социално-емоционалното обучение за компетентност, която е важна през целия живот. С това твърдение са съгласни 54 на сто от учителите, а напълно съгласни са други 29%, като общият дял е около 83 на сто. Още по-голямо значение отдават студентите, при които това ниво достига 94%: 57 на сто са съгласни, а 37% - напълно съгласни.
И двете групи считат, че социално-емоционалното обучение е важно за постиженията на учениците и за обратната връзка, влияе върху междуличностните отношения. В същото време може да реши проблемни отношения между учители и ученици, да помогне за преодоляване на лоша дисциплина и намаляване на отпадането. Отразява се и на мотивацията.
78% от потенциалните бъдещи учители считат, че социално-емоционалните умения са много важни за прехода им към пазара на труда. Действащите преподаватели също им отдават значение, но в малко по-ниска степен - 73%.
Проучването прави извода, че социално-емоционалното учене подкрепя оставането в образователната система и помага в житейския път. Може да задържи младите в професията и да намали отпадането на деца от училище. Чрез него може да се преодолеят някои негативни модели на формално наставничество. То отново излиза на преден план като ключова тема за заетите в образованието.
Според екипа на проекта и ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ проф. Румен Младенов е необходима национална програма за социално-емоционално обучение, която да се реализира не само в средните, но и във висшите училища.
70% от учителите биха участвали в обучения за социално-емоционални умения и имат потребност да овладеят инструменти, чрез които да работят с децата за изграждане на такива компетентности.
В работата като преподавател: Младите търсят свобода, педагозите с опит - престижМладите хора, които биха станали учители, имат различна подредба на стремежите и мотивацията от вече заетите в системата педагози, които са натрупали опит.
За студентите преходът към пазара на труда е свързан най-вече с очакването да имат свободата за творчество в учебния процес. На второ място поставят статуса на професията, а на трето - отговорността си към следващото поколение.
При действащите учители обаче на първо място е статусът и престижът на учителската професия, а възможностите за творческо прилагане на различни методи отстъпват на втора позиция.
На въпроса какво би задържало в системата новоназначените, учителите открояват на първо място ефективните социални отношения, следвани от свободата на преподаване, любовта към професията и самоконтрол на емоциите.
Начело в подредбата на студентите също са ефективните социално-емоционални отношения. След тях поставят работата в екип, любовта към професията, свободата на преподаване, но и личната харизма.
Изследователите правят извода, че за следващата смяна педагози е важно чрез професията да имат възможност и за изява на личността си. В сравнение с опитните те отдават по-голямо значение и на умението за приемане на другия.
„Интересна корелация се появи по отношение на персонализираното обучение, което е нова тенденция, особено в условията на дигитализация и използването на изкуствен интелект - казва проф. Левтерова. - Студентите приемат, че има връзка между личностното развитие на обучаемите и персонализираното обучение. Учителите са малко по-скептични. Екипът смята, че вероятно бурното навлизане на много видове изкуствен интелект е довело до познаването им от младите, докато учителите все още не познават разнообразието и възможностите на различните видове. Но и двете групи приемат, че личностното развитие може да се подкрепи от дигиталното персонализирано обучение. И когато обучението е насочено към познаване и развиване на силните страни, преходът от образование към заетост ще доведе до намиране на подходящо място за личността, професията ще се избере и ще се работи с желание.“
- Муцка ти писа ли на Дядо Коледа? - Ааа, ти за каква ме имаш? Чакам да ми пише първо той!
още вицове