Процентът на американците, които смятат руснаците за врагове, е намалял наполовина, пише Боян Билбия в сръбското издание "Печат". В Европа и Украйна известно време ще доминира враждебността към Русия, но постепенно и там ще разберат, че само добрите отношения с Москва могат да бъдат надеждата за по-добро бъдеще.
За първи път след Втората световна война Германия ще има най-голямата армия в Европа, както каза унгарският премиер Виктор Орбан: „Европейският план за въоръжаване, който ЕС прие на срещата на върха в Брюксел на 6 март, води до формирането на най-голямата армия в Европа след войната."
Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви инвестиция от 800 милиарда евро в укрепването на въоръжените сили на Европейския съюз. След разногласията между Вашингтон, Киев и Брюксел, Европейският съюз се опитва да поеме тежестта на разходите за отбрана на Украйна, но това ще бъде само прагът на множество нови проблеми, както икономически, така и свързани със сигурността.
Европа, изглежда, е решила да продължи по пътя, който ще става все по-труден с всеки изминал ден. Европейците сякаш не могат да разберат, че САЩ са далече - разделя ги океан, че Великобритания е откъсната от тях по море и че ако отношенията с Русия се влошат, позицията на Лондон и Вашингтон ще бъде много по-добра от тази на континентална Европа. Затова в интерес на европейските държави е да се намали напрежението в отношенията със силния им източен съсед.
Освен това не трябва да се обявява нарастването на арсеналите, без да се скрие фактът, че тези оръжия ще бъдат насочени към Москва. Така европейците просто си рисуват мишена на челото.
Чия армия е по-голяма?
Що се отнася до изказването на Виктор Орбан, то се отнася до създаването на "най-голямата армия" в ЕС, а не в цяла Европа. Сега най-многобройната армия в Европейския съюз е френската (200 хиляди войници), а на второ място е германската армия със 182 хиляди. Що се отнася до цяла Европа, германците са изпреварени не само от французите, но и от британците (185 хиляди). Турската армия наброява 355 хиляди души.
Въпреки това, най-големите армии, които воюват в момента, са в Източна Европа: Украйна твърди, че има 900 000 войници, докато Русия е водещата армия на континента с 1,3 милиона бойци. Освен това Русия разполага с 5750 танка и 1520 самолета. Украйна има 1100 танка и 106 самолета, следвана от Турция (2238/201) и далеч назад Франция (215/226), Великобритания (144/227), Германия (296/192), Италия (200/156) и Испания (317/159).
Италия и Испания имат съответно 166 и 133 хиляди войници и отделят 1,9 и 1,2% от БВП за отбрана. Берлин харчи 2,1%, Лондон - 2,3%, а Париж и Анкара - по 1,9%. Руската федерация е отделила 7,1% от своя БВП за военния си бюджет през 2024 г., но Украйна е шампион с невероятните 37%. Ясно е колко е изтощен Киев и колко е зависим от приходи от чужбина, особено от САЩ. Ясно е и какво ще се случи, когато помощта спре.
Дали това наистина ще се случи и дали Вашингтон ще направи "украински завой" на 180 градуса ще стане ясно през следващите седмици и месеци. Вече е известно, че военната и финансова помощ от САЩ за Украйна е спряна със заповед на президента Доналд Тръмп.
До каква степен се случват радикални промени в американската политика и обществен живот, може да се види от повече от красноречиви резултати от проучването, публикувани от CNN миналата седмица. (Тази медия никога не е била благосклонна към Тръмп, още по-малко към Владимир Путин.) Процентът на американците, които смятат Русия за враг, е намалял наполовина от 2023 г., според проучването.
Преди малко по-малко от две години, когато президентът Джо Байдън беше на власт и направи всичко, за да въвлече САЩ в конфликт с Москва, почти две трети от американците (64%) виждаха Русия като враг. Според проучване от 2025 г. сега само 34% от гражданите на Съединените американски щати смятат Москва за враг на страната си!
В същото време броят на тези, които виждат Русия като приятел и съюзник на Съединените щати, се е увеличил от едва осем процента през 2023 г. на 34%. Това са революционни промени и знак, че предстои нещо грандиозно.
От тези данни можем да заключим, че омразата към Русия, както всяка омраза въобще в публичното пространство, беше раздута до краен предел с помощта на медиите, които представяха Путин като враг и виновник за всичко на света. Да не говорим сега защо беше направено това. Достатъчно е да си припомним, че големи и влиятелни политически, бизнес и лобистки групи в САЩ се възползваха изключително много от конфликта в Украйна, напълвайки сметките си пряко и косвено със стотици и дори хиляди милиарди долари.
Медийната машина, която им помогна да направят това, беше неделима брънка в тази верига от печалби и корупция. Следователно за Тръмп беше трудно да победи тази добре организирана сила. От друга страна, това улесни борбата му, защото като борец срещу "украинската корупция на Байдън" той спечели симпатиите на мнозинството американски граждани. Сега, разбира се, Тръмп вече не може просто така да се измъкне от този антиукраински курс, дори и да иска, а за Москва това е добра новина.
Две трети са за започване "на чисто"
Намаляването на процента на антируски настроените американци (само до една трета) и повече от два пъти увеличения процент на смятащите руснаците за приятели добре отразява общото политическо разделение в САЩ. Тази недружелюбна трета все още подкрепя старата политика, която Джо Байдън следваше. Това позволява на Тръмп да започне на чисто в отношенията с Москва, тъй като има подкрепата на две трети от гражданите.
По време на първия му президентски мандат това беше невъзможно и дипломатическият напредък беше малък. Сега Тръмп няма нужда да се обръща назад към нечие мнение, тъй като войнствената политика на Байдън се дискредитира в самата Америка. Това потвърди правилността на военно-дипломатическата стратегия на Владимир Путин. От самото начало беше ясно, че основната му цел не е бърза териториална експанзия, а разрушаването на цялата западна парадигма, нейната икономическа, военна и политическа мощ. И той почти успя да постигне това, включително благодарение на победата на Тръмп и значителното укрепване на позициите на суверенистите в Европа. Дойде време за плащате на сметките.
Ако Владимир Путин беше окупирал с блицкриг (почти) цяла Украйна, Джо Байдън, Володимир Зеленски и техните приятели от НАТО щяха да бъдат обявени за герои и жертви. Западът щеше бъде напълно обединен и Тръмп няма да има шанс да спечели. Но стана обратното. Украинският конфликт напълно изтощи Запада военно и икономически. И дори политически!
Оказа се, че целият Запад, НАТО и Европейският съюз нямат достатъчно сили да победят Русия нито със санкции, нито с оръжие. Ако през 2022 г. Владимир Путин веднага беше превзел цяла Украйна с нейните 603 000 квадратни километра и 45 млн жители, това щеше да унищожи Русия, увисвайки като камък на шията ѝ. Толкова много нови територии, милиони враждебни граждани, сред които много ултранационалисти и убедени нацисти, би било невъзможно да се "усвоят" дори с помощта на репресии по примера на Сталин. Да, Путин не искаше това.
В крайна сметка вероятно нищо нямаше да излезе, тъй като щяха да се появят множество партизански и терористични движения, щедро финансирани и обучавани от западните правителства и разузнавателни служби.
Вероятно точно такъв сценарий е искал Западът, който евакуира дипломатическите си мисии от Киев още преди началото на специалната военна операция, очаквайки Путин да се хване на въдицата.
Ако Владимир Путин беше превзел цяла Украйна, вероятно щеше да му се наложи бързо да изостави огромни територии, както направиха руските сили на някои места в самото начало на СВО. Само за да се защити и изхрани една такава територия и хора са нужни огромни средства и много хора, особено ако в тези региони живеят хора, напомпани с омраза към Русия.
Отрезвяване и бъдещо сътрудничество
Това ни връща към разговора за анкетата на CNN. Пропагандната машина на Байдън, меко казано, не е по-ефективна или по-добра от тази на Киев под командването на Зеленски. Дори напротив. Омразата към братска Русия, която дълги години се насажда у обикновените хора в Украйна, е огромна. Москва е изправена пред огромни рискове за сигурността дори в онези региони, които вече е интегрирала в конституционната си система, въпреки че това са изцяло рускоезични региони, чиито жители гласуваха на референдум за присъединяване към Русия. Но и там има много недоволни. Има терористи и диверсанти.
Какво би се случило в региони, където преобладава русофобската идеология и във всяка втора къща има полудели от омраза и готови да грабнат оръжие, за да се бият с Русия? Колко време би издържало правителството в такава среда, преди да започнат бунтове във всяко населено място? Как щяха да гласуват хората на избори и нямаше ли тогава нацистите да влязат в Държавната дума?
Три години след началото на специалната военна операция такива хора в Украйна вече са значително по-малко. Мнозина вече загинаха, а други избягаха от страната, осъзнавайки, че не могат да спечелят този конфликт. Повечето от тях са крайно деморализирани и никаква пропаганда вече не им влияе. Сред тях все повече са онези, които са готови да се примирят с реалността и чийто националистически плам е отслабнал. Всичко това са хора, чиято основна цел е преди всичко да оцелеят, а след това да се опитат да се върнат към нормален живот и работа. Мнозина разбират, че е невъзможно да се спечели със Зеленски и войнствените европейци, които създават "най-голямата армия".
Европейската интеграция се оказа измама, стръв, която украинците трябваше да преглътнат, за да им е по-лесно да отидат на смърт, сляпо вярвайки в "светлото европейско бъдеще". Нито след десет години, нито след двадесет Украйна ще е готова да влезе в Европейския съюз и никога няма да има консенсус около нейното членство там.
Враждебността към Русия ще доминира в Европа и Украйна за известно време, но мнозинството от украинските граждани ще разберат, че изход и надежда за най-доброто може да бъде единствено договор с Москва.
Превод и редакция: Епицентър.БГ