Срам и позор на срещата за спасяването на Детско отделение

Срам и позор – така може да се определи закъснялата среща за спасяването на Детско отделение на врачанската болница, която бе свикана днес от областния управител Надя Донкинска.

Предизвестеният край на отделението започна преди пет години, когато сегашният директор на болницата бе административен заместник. Още тогава бяхме свидетели на същата ситуация като днешната, но проблемът с липсата на медици бе наречен “ротавирусна инфекция” и отделението затвори за седмица.

Пет години по-късно областен управител, кметове, представители на болници от областта и РЗИ, както и директорката на болницата във Враца Кети Ценова си казаха дълго премълчавани истини.

Най-плашещото от тази среща е, че изплуваха дълго прикриваното безсилие и невъзможността да бъде намерено адекватно решение на проблема.

От колко време се знае за множеството проблеми, които съществуват в Детското отделение? Години наред се обсъждат проблемите с неадекватните  на лекарските компетенции възнаграждения, недостига на персонал, както и непосилните условия на труд.

Днес ли разбраха отговорните институции и мениджмънтът на болницата за този проблем, за да предлагат закъснели решения със спорна ефективност? Днес ли решиха, че трябва да поемат “личен ангажимент” за решаване на казуса  с цел нескопосан PR?

Личен ангажимент могат да поемат хората, които безвъзмездно, на добра воля и с грижа и мисъл към общността се опитват да намерят решение на проблема. Тези, на които им се плаща заплата за тази работа, имат професионален ангажимент да я свършат. Особено в случаите, в които заплатата им надвишава няколко пъти тази на лекарите, обществото очаква от тях да си вършат работата адекватно, навременно и ефективно.

Да си рекордьор по извънреден труд и да не си взимал отпуска повече от четири години означава, че си на ръба на бърнаут.

Време е обществото да осъзнае, че лекарите не са машини, а нормални човешки същества. Те имат същите човешки нужди като всички нас и колкото и да им се иска, колкото и усилия да полагат, няма как да се преборят с тежките дефицити на здравната система, както и с липсата на компетентност и визия у много от административните ръководители в системата.

Въпросът на шефа на ЦСМП-Враца – педиатърът д-р Лещарска, даде и отговор на ситуацията с Детско отделение:

„Срам и позор! Чак до София ли ще караме децата?“

Отговорът на този въпрос е страшен.  Докато дете с тежко заболяване или спешно състояние бъде закарано до Пирогов, без да има кой да го стабилизира или без педиатър в линейката, краят може да бъде фатален.

Екип на “Зов Нюз”