Стефан Стоянов: Заради "Пловдив 2019" си повярвахме и градът тръгна напред

  05 Септември, 08:15     0  

Стефан Ст​оянов ръководи процеса на кандидатстване на Пловдив за Европейска столица на културата - като зам.-кмет и председател на Управителния съвет на фондация "Пловдив 2019". В продължение на три мандата - от 2011-а до 2023-та, бе зам.-кмет с ресори култура, образование, бизнес и европроекти. В момента е докторант в ПУ "Паисий Хилендарски" и управител на IT фирма.   

- Г-н Стоянов, 10 г. след като Пловдив спечели домакинството като Европейска столица на културата и 5 г. след като преживя вълнението от случването, какво остана? Извлякохме ли достатъчно ползи дългосрочно?  

- Градът и регионът спечелиха много. До голяма степен местната общност успя да се възползва от титлата. 

Спечелването  й през 2014 г. генерира голямо очакване. Това беше точката на пречупване в имиджовия образ на града. Вече знаехме, че индустриалните зони се развиват. Бяхме наясно, че градът има потенциал. Но спечелването на титлата му даде голяма видимост. Окуражи всички ни - че можем да бием София в нещо.

Че можем да се подготвим добре за голямо предизвикателство. Да покажем потенциал и качества.  5 септември 2014 г. беше завой. През 90-те нещата не вървяха. Градът изостана от Варна и Бургас. 

- И изведнъж си повярвахме? 

- Процесът по кандидатстване беше тежък. Бяхме закъснели. Мандатът на Иван Тотев и екипа му беше започнал в късната 2011 г. Нямаше нито един човек, който да работи по кандидатурата. С общи усилия и международен екип с немски консултанти, с последователна работа и много нерви, стана. 

- Какво виждате като резултат днес, освен галерията „2019“ и зоната край Марица? Каква е добавената стойност? 

- Квартал „Капана“ преди 10 г. бе паркинг на магазините по Главната. Когато фондацията стартира първия проект за него, направи мапинг - на всяко дюкянче кои са собствениците и какво се случва. Имаше над 200 изоставени места. Имаше ги „Найлона“ и „Петното“, но бяха единици. Старият занаятчийски квартал бе загинал заради индустриализацията. С рушащи се сгради. Започнахме да работим. Затворихме първите улици. Вкара се културно съдържание. Първият конкурс бе за креативни индустрии в 10 обекта.

- Но после станаха кръчми. 

- 4-5 още са живи. Това е уникално постижение. Основно младежки организации спечелиха конкурсите и получиха безплатно помещенията за 1 г. 

Никой не се е съмнявал, че в „Капана“ ще доминират заведенията. Но  продължават да се случват креативните индустрии. Десет години по-късно е туристическа атракция, която привлича стотици хиляди хора и генерира десетки милиони приходи. Има над 300 микро- и малки бизнеси, които са устойчиви и се развиват. Инвестициите в трайни материални активи - сгради и оборудване, също са десетки милиони левове на година.

Стана основен топос на туризма и стимулира дребния бизнес - малки места за настаняване, галерии, заведения. Има артистичен привкус въпреки комерсиалната страна. Културата, ако не е рентабилна, не й излиза сметката.

Още когато събирахме екипа, си дадохме сметка, че ЕСК не е само културен проект. А проект за регионално развитие. Не идват особено големи европейски пари, но е достатъчно голяма титлата, за да консолидира национални инвестиции, включително от бизнеса. При нас това се получи. 

В работата ми три мандата в Общината титлата ЕСК ми е помагала, когато сме привличали инвеститори. Да я има Пловдив в своето CV, означава за инвеститора, че ще вложи пари в град, който е голям, има работници, бизнес среда, екосистема, но е спечелил и международна титла, при това е успял да я реализира. 

Преди 10 г., като видехме чужденци по Главната, се снимахме с тях. А още преди 2018 - 2019 г. минахме 2 млн. посетители на година, от които половината са чужденци.

Когато станах зам.-кмет в първия мандат, имаше над 4000 легла  в Пловдив. В момента са над 11 000. Имаме десетки милиони инвестиции в инфраструктура. И няколко петзвездни хотела. 

-  Не си ли повярвахме твърде много за някои проекти - Тютюневия град, провала с Адата, който трябваше да стане артистична република с дипломатическа мисия на брега, която да издава визи?

- Обичам слогана на съпътстващата европейска столица, каквато Пловдив беше през 1999 г.: „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Мисля, че не си повярвахме нереалистично.

Ако „Капана“ стана сравнително лесно с няколко години работа, то в Тютюневия град има сериозни проблеми. Но той е нарисуван да бъде успешен. И това, че се повдигна темата, е нещо. 

Собствениците се събраха, инвестираха в подробен устройствен план на квартала. Стартираха  дискусии с Министерството на културата, макар и не особено успешни. Вярвам, че наближава времето да се развърже възелът с Тютюневия град, който ще привлече над 100 млн. лева инвестиции. Това е бъдещото модерно място на града, както е било замислено в края на  XIX и началото на XX век. Големи сгради могат да бъдат реновирани в действащи пространства. 

Смисленият разговор, дори когато предизвиква скандали, генерира идеи. Така беше и с „Капана“ - окрили, даде шанс на фондация „Пловдив 2019“ и на Общината, дори на обществото в Пловдив да вижда тенденции и да иска да инвестира. Там няма общинска собственост. Ние само поетапно затваряхме улици и ги ремонтирахме като пешеходни зони. Но работата за вкарване на културно съдържание създаде шумотевица и окуражи стотици хора.

- В резултат на работа с общността. Но тя не се случи в „Столипиново“.

- Смисълът е да се предизвикат процеси. Не всички проекти ще са успешни. Но „Столипиново“ е по-добре, отколкото преди 20 г. Хората полагат повече усилия да се интегрират. Имат достъп до най-богатия пазар в света ​- ЕС - да работят, да учат и да избират къде да го правят. Това най-много променя средата.

- Проектите от ЕСК обаче нито показаха културата на етносите, нито привнесоха чужда. Не бяха ли самоцел и атракция за чужди артисти, които дойдоха на колоритно място за творчески експерименти и си заминаха?

- Може би и местните са усетили нещо, но недостатъчно. Затова е хубаво, когато има възможност проектите да продължат.

- Къде сгрешихме? Ако днес ръководите проекта, какво бихте променили?

- От гледна точка на програмиране нямаше много какво да се направи. Фондацията създаде отворен процес, за да привлече артисти. Повечето градове сбират екип от директори от различни области на културата и те редят програма. При нас подходът бе нов и се дава за пример от Еврокомисията. Фондацията създаде правила и над 16 отворени покани. Даде възможност на всеки да представи идея. Имаше за големи и малки проекти. Накрая финансира над 600-700 проекта. Много организации и артисти създадоха съдържание на базата на европейска платформа. Това е много ценно.

- Успяхме ли да се опазим от синдрома вместо да правим култура, да въртим бизнес с проекти?

- Винаги има риск от това в национални и европейски програми. Част от кандидатстващите участват формално с цел усвояване на пари. Но аз не съм видял модел, по който това да се избегне. 

За широката публика 400 микропроекта не са кой знае какво. Тя нищо не усеща. Но така се създава екосистема. Трябва да погледнем големите неща. Общината  продължава всяка година да увеличава бюджета за култура. Случи се реформа в Операта. Тя беше организация за затваряне. В момента е един от най-добрите оперни театри. Драматичният театър беше силен и ЕСК беше трамплин за него. До днес фондацията финансира продукция - знакови спектакли като „Одисей“ и „Коприна“.

Създадоха се много фестивали. В други се привлече съдържание.  „Капана фест“ не е гигантски като бюджет и съдържание. Но събира шарени хора от цялата страна. Ето такива неща променят средата.

Местната публика е претенциозна. Обича местните артисти, но иска и международно съдържание. Трябва ни добър микс. Много беше важна инвестицията в инфраструктура. За първи път имаме нормални галерии. Целенасочена беше инвестицията и в Природонаучния музей. Днес е един от най-добрите в страната.

Голямата базилика нямаше да се случи, ако не беше Европейската столица на културата. Вероятно инвестицията на „Америка за България“ щеше да спре до Малката базилика. Покрай домакинството през 2019-а Общината имаше кураж да каже: “Ние ще влезем на равни начала и ще променим целия квартал". Инвестицията после достигна 12 млн. лв., защото музеят се разшири с една трета. Но вече се е избила в пъти. Музеят има всеки месец между 5 и 8 хиляди посетители, при скъпи за България билети. Да не говорим за имиджа - колко неща са снимани и колко събития са проведени в Голямата базилика при начина, по който се експонира историята. 

Това  дава огромна добавена стойност. В края на деня за един бизнес, за един град, за една държава е важно какъв имидж са си създали.

Ако ние тук сме водили битки и сме се карали, като ЕСК - от гледна точка на София, страната и Европа, Пловдив беше много успешен град. Тъкмо защото създаде имидж не само на културния сектор, а на града. Дали можеше повече  - със сигурност. Но онзи 5 септември даде много и тръгнаха тенденции от него. Създаде емоции и история. 

Визитка:

Стефан Стоянов ръководи процеса на кандидатстване на Пловдив за Европейска столица на културата - като зам.-кмет и председател на Управителния съвет на фондация “Пловдив 2019”. В продължение на три мандата - от 2011-а до 2023-та, бе зам.-кмет с ресори култура, образование, бизнес и европроекти. В момента е докторант в ПУ “Паисий Хилендарски” и управител на IT фирма.

 

 

 

Източник: marica.bg

Лайфстайл  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

- По какво си личи,че една блондинка е трила файл на компютъра? - По следите от гума на монитора!

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.