The Daily Telegraph: Изключването на ЕС и Украйна от преговорите е единственият път към мира

След като Русия и САЩ най-накрая седнаха на масата за преговори, вече живеем в малко по-нормален свят, пише историкът Тарик Сирил Амар The Daily Telegraph. Вече е сигурно, че руско-американската среща на високо ниво в саудитската столица Рияд ще намери място в учебниците по история.

Заедно с неотдавнашния телефонен разговор между президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп и изявленията, направени в Германия от вицепрезидента на САЩ Джеймс Дейвид Ванс и министъра на отбраната Пийт Хегсет, преговорите в Рияд показват, че нещо много опасно е приключило. А именно - странният период на липса на комуникация между двете най-големи ядрени сили в света, който беше наложен от американското противопоставяне.

Сега отново сме в малко по-нормален свят, където Вашингтон се върна към минималното изискване за дипломация: поддържане на диалог, както подчерта външният министър на Русия Сергей Лавров в своя брифинг след срещата. Освен това представителите на САЩ изрично признаха, че подобни преговори трябва да отразяват националния интерес на участващите държави. Това е друго важно и потенциално многообещаващо завръщане, а именно към реализма с главни букви – като начин на мислене за международните отношения – и към реализма като такъв, като здравословния навик да не фантазираш. Лавров отбеляза и този аспект.

Въпросът, на който е по-трудно да се отговори, е какво точно е започнато в Рияд (а явно нищо още не е завършено). Защото не може да има съмнение, че нещо е започнало: според Лавров разговорите са били "много полезни", като страните не просто са се "чули", а всъщност са се "изслушали" един друг. Това не е формална фразеология. Очевидно Москва смята, че това най-малкото не е задънена улица. А от американска страна не чуваме нищо като противопоставяне. Дотук добре.

Всички знаем какво може да започне: очевидно краят на войната в Украйна. Освен това както Русия, така и новото ръководство на САЩ декларираха интерес към по-широка нормализация на отношенията си, наречете го Разведряване 2.0, ако желаете. Това от своя страна може да повлияе на международната политика в по-крупен план. И накрая, има икономически аспект, който и двете страни очевидно третират като не по-малко важен от политиката сама по себе си.

От гледна точка на геополитиката има едно нещо, което Вашингтон не трябва да очаква: всякакви опити за вбиване на клин между Русия и нейните настоящи съюзници и партньори ще се провалят. Москва вече ясно даде да се разбере, че например отношенията ѝ с Иран не могат да бъдат разрушени.

Що се отнася до икономиката, поразително е, че в същия момент, когато изпращането от Москва на ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции (RDIF) Кирил Дмитриев в Рияд показва, че САЩ и Русия може да загърбят идиотизма на западната икономическа война, еврокомисарят Валдис Домбровскис даде сигнал, че неговият политически безсилен и икономически анемичен блок ще се придържа към силно самонараняващи санкции. Е, успех с това начинание. Освен това то не може да продължи дълго.

Сигналът на Русия, че може да приеме пълноправното членство на Украйна в ЕС, е доказателство, че Москва не се страхува от нищо в тази посока. Наистина, натоварването на ЕС с това, което ще остане от Украйна, може дори да изглежда изгодно за Москва.

Сегашните отчаяни опити на ЕС да бъде още по-войнствен от САЩ и да създаде коалиция от упоритите, за да продължи войната в Украйна дори без подкрепата на САЩ, не са впечатляващи. Всичко е просто: дори с американския ангажимент, Западът и украинският режим на Зеленски бяха победени от Русия. Без Вашингтон поражението би станало още по-катастрофално. И тогава, Лавров също беше ясен, че Русия няма да се съгласи на каквото и да е замаскирано въвеждане на войски на НАТО като "миротворци".

И ето последният извод от Рияд: блокирането на европейските "елити" на НАТО-ЕС и режима на Зеленски работи и насърчава резултатите, сътрудничеството и мира. Може би населението както на ЕС-Европа, така и на Украйна също трябва да започне да изключва своите "елити".

За автора

Тарик Сирил Амар е германски историк, който работи в университета Коч в Истанбул. Специализира се по Русия, Украйна и Източна Европа, историята на Втората световна война, културната Студена война и политиката на паметта.

Превод и редакция: Епицентър.БГ