Вход
22 Февруари, 20:44 0 След три години война в Украйна най-кървавите битки предстоят и изходът от войната най-вероятно ще се реши на бойното поле. При сегашните тенденции Русия ще може да превземе останалата част от Донбас до края на годината, а без Донбас няма да има мир, пише The Independent, цитиран от "Фокус".
Точно преди третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари, конфликтът придоби драматичен и неочакван обрат. САЩ внезапно се оттеглят от подкрепата си за Украйна, след като преди това обещаха, че ще подкрепят Киев "толкова дълго, колкото е необходимо".
Европа е в панически режим, а президентът на Украйна Володимир Зеленски води публични разправии с току-що назначения президент на САЩ Доналд Тръмп.
На този етап изглежда, че Владимир Путин е твърдо на върха. Но Тръмп не е основната причина за настоящата криза, той само отразява по-сериозен проблем за Украйна.
Когато войната избухна в ранните часове на 24 февруари 2022 г., светът бе шокиран, но не и напълно изненадан. Предупрежденията за нападението на Русия над Украйна имаха предимството да подготвят единен западен фронт срещу Русия.
Решителността на Запада се засили, тъй като очакванията за бърза победа на Москва избледняха, а самочувствието на Украйна нарасна. Това настроение бе отразено в изявлението на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел на 9 април, че Русия трябва да бъде победена на бойното поле.
Две седмици по-рано президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Путин "не може да остане на власт". През септември 2022 г., когато украинската армия си възвърна голяма част от завзетата от Русия територия в Харковска област, Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви пред парламента на ЕС, че "руската промишленост е в разпад" и че Москва използва чипове от съдомиялни машини и перални за своите ракети.
В атмосфера на еуфория на 4 октомври Зеленски издаде официална забрана за преговори с Путин. Тази война щеше да има само един изход: Поражението на Путин.
Всъщност първоначалният план на Путин се бе провалил. Русия отстъпваше в Харков и изоставяше стратегическата си опора на десния бряг на Днепър в Херсон. На 21 септември Путин трябваше да обяви частична мобилизация, първата след Втората световна война, тъй като професионалната армия на Русия бе на изчерпване.
Как се промениха нещата: с наближаването на третата годишнина от войната триумфалното настроение на Запада вече е далечен спомен. Марк Рюте, генерален секретар на НАТО, предупреди на 13 януари, че "това, което Русия произвежда сега за три месеца, е това, което цялото НАТО от Лос Анджелис до Анкара произвежда за една година". Това е далеч от ликуването на фон дер Лайен от 2022 г., когато "руската икономика е в разпад".
В последните си дни администрацията на Байдън насочи още оръжия към Украйна и наложи все по-строги санкции на Москва. Това не можеше да скрие факта, че САЩ не можеха да продължат да финансират Украйна, както през първите три години. Сега всеки президент на САЩ ще се бори да прокара нов закон за финансиране на Украйна в Конгреса.
А Доналд Тръмп не е обикновен президент на САЩ. Още през първия си месец той промени политиката на страната си спрямо Украйна по типично драматичен и рязък начин.
Но основният проблем винаги е бил налице: какво да се прави с тази война, която Украйна няма да спечели и в която Русия бавно взема надмощие. Още от провала на така рекламираната украинска контраофанзива през лятото на 2023 г. е ясно, че Украйна не може да спечели във военно отношение. Така че продължаването на доставките за Украйна на сегашните нива може само да удължи борбата, но не и да промени хода на войната.
От гледна точка на Тръмп това е война на Байдън, която вече е загубена. А от политическа гледна точка за Тръмп е много по-лесно да търси мир, отколкото за европейските му колеги, защото той водеше кампанията си с антивоенно послание, като многократно обвиняваше Байдън за войната и казваше, че тя никога нямаше да се случи, ако той беше президент. Тръмп иска да намери бързо решение и да продължи напред. Ако то се провали, той може да си измие ръцете и да остави европейците да се справят сами.
Европа явно не знае какво да прави сега: тя не може да приеме поражението, но не може и да се преструва, че Украйна може да спечели войната без подкрепата на САЩ. Признак за отчаянието им е, че на "спешните срещи", свикани от френския президент Еманюел Макрон, те прекарват толкова много време в обсъждане на хипотетични и, честно казано, много малко вероятни сценарии за изпращане на европейски войски в Украйна.
След разговорите със САЩ в Саудитска Арабия външният министър на Русия Сергей Лавров ясно изрази руската позиция: "Войските на страните от НАТО [в Украйна] под чужд флаг - флаг на ЕС или какъвто и да е национален флаг ... е неприемливо". А европейците просто не са в състояние да поставят условия на Кремъл.
Най-доброто, което ЕС може да направи на третата годишнина от инвазията, е да представи още един пакет от санкции: номер 16. Но сега, когато САЩ промениха мнението си за целите на войната, няма как да скрием факта, че военната стратегия на Европа е в разпад.
Русия не е подложена на натиск да бърза да сключи сделка, която не ѝ харесва. Условията на Москва са известни: официално признаване, че четирите региона, които тя анексира през септември 2022 г., плюс Крим, вече са част от Русия, и изтегляне на останалите украински войски от тези региони. Киев трябва да се ангажира с постоянен неутралитет, ограничения на въоръжените си сили. Той трябва да признае и установи права на руския език в Украйна и да забрани крайно десните партии.
Но тези условия са напълно неприемливи за Киев. И макар че за Украйна няма добър изход, тя все още не е в достатъчно отчаяно положение, за да приеме подобна сделка.
Единственият начин тя да бъде наложена на Киев е или пълен военен срив на украинските сили, което в момента не изглежда вероятно, или съгласуван натиск от страна на обединения Запад да приеме неприемливите условия на Русия. Западът обаче е разделен по този въпрос, като европейците настояват Украйна да продължи да се сражава, докато не успее да преговаря "от позицията на силата".
Героично е предположението, че догодина по това време Украйна ще бъде в по-силна позиция. След пика на увереността в началото на 2023 г., когато Зеленски заяви, че "2023 г. ще бъде годината на нашата победа!", всяка следваща годишнина от инвазията виждаше, че позицията на Киев е все по-слаба.
Но все пак, при сегашните тенденции, на Русия ще ѝ отнеме време до края на годината, за да завладее останалата част от източната провинция Донбас, без която краят на войната така или иначе е малко вероятен.
Поради тези причини няма гаранция, че американско-руските преговори ще доведат до разрешаване на конфликта. За съжаление, това означава, че най-кървавите битки във войната тепърва предстоят, тъй като руските военни се стремят да увеличат максимално военното си предимство.
