The National Interest: Тръмп трябва да възстанови работните отношения с Русия

Томас Е. Греъм, The National Interest

Тъй като отношенията между САЩ и Русия са най-обтегнати от Студената война насам, намалявайки риска от пряка военна конфронтация и стабилизирайки глобалната сигурност, Съединените щати трябва да балансират твърдото възпиране със стратегическата дипломация, за да превърнат горчивото съперничество в конкурентно съжителство.

Отношенията между САЩ и Русия достигнаха най-ниската си точка, невиждана от най-мрачните дни на Студената война. Руският президент Владимир Путин вярва, че страната му е въвлечена в историческа конфронтация със Съединените щати, която ще определи формата на световните дела за следващите поколения. Съединените щати смятат Русия за непосредствена и постоянна заплаха за световния ред. Въпреки че има периодични контакти на високо ниво за предотвратяване на кризи, не е имало устойчив, съществен диалог между двете страни след масираната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Рискът от пряка военна конфронтация между двете водещи ядрени сили в света е недопустим висок.

За да намали този риск и да насърчи глобалната стабилност, администрацията на Тръмп ще трябва да възстанови работните отношения с Русия. Всяко говорене за рестартиране е неуместно: двете страни ще продължат да бъдат съперници, каквито са били, откакто САЩ се появиха като основна световна сила в самия край на ХIХ век. По-скоро задачата е да се превърнат днешните опасни враждебни отношения в конкурентно съжителство, в което неизбежните геополитически и стратегически спорове се управляват отговорно.

Начело в списъка е руско-украинската война

Президентът Тръмп е прав, че разрешаването на конфликта и осигуряването на траен мир е спешно, но той ще открие, че тази задача е вградена в по-широкия въпрос за европейската сигурност. Преди да започне войната, Путин даде да се разбере, че целта му е да преразгледа споразумението след Студената война, което според него беше наложено на Русия в момент на изключителна нейна слабост. Разширяването на НАТО, по-специално, изгони Русия в периферията на Европа, лишавайки я от буферната зона в Източна Европа, която тя смяташе за критична за своята сигурност и положението си като велика сила.

След нахлуването Путин се възпротиви на непредпазливите приказки в Съединените щати за нанасяне на стратегическо поражение на Русия или за смяна на режима, което той тълкува като доказателство за целта на Вашингтон да елиминира Русия като съперник и велика сила. Независимо от това, той иска да ангажира САЩ в сериозен диалог по глобалните въпроси, отчасти защото дори спорните разговори с водещата световна сила биха потвърдили статута на Русия като такава.

При тези обстоятелства една тясно фокусирана стратегия за прекратяване на руско-украинската война няма да постигне целта си. За да успее, Тръмп ще се нуждае от пълноценна руска политика.

Възпиране и дипломация

Във време на интензивна враждебност, опцията по подразбиране за руската политика в съзнанието на политиците в САЩ е сдържането. Подходът донесе триумф в Студената война и удвоява своята привлекателност днес. Но сегашното състояние на нещата е коренно различно от онази епоха. Отношенията между САЩ и Русия вече не са основната ос на глобалната конфронтация; Отношенията между САЩ и Китай са. Незападните страни увеличиха своите икономики и придобиха все по-голяма сила да действат автономно в световните дела. Съперничеството между САЩ и Русия вече не носи същите далечни последици за тях, както по време на Студената война.

В този свят твърдото ограничаване няма да успее. Изолирането на Русия дипломатически и търговски е невъзможно, когато голяма част от глобалния Юг, особено Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, не желаят да следват ограниченията, наложени от Запада. Затварянето на вратички в режима на антируските санкции, особено чрез вторични санкции, подхранва недоволството от американската мощ и съпротивата срещу американските цели в голяма част от останалия свят.

Най-много сдържането може да играе роля в Европа за предотвратяване на по-нататъшното разширяване на Русия на запад. Критична задача ще бъде укрепването на възпиращата позиция на Запада: укрепване на дългата граница между НАТО и Русия, която се простира от Баренцово до Черно море; разширяване, модернизиране и рационализиране на военно-промишления сектор на Европа; и втвърдяване на местните общества срещу сивата зона или хибридната тактика на Русия.

Освен това Съединените щати трябва да демонстрират, че имат жизнеспособна стратегия за защита на Украйна срещу руска агресия и воля да я приложат.

Дипломацията обаче също ще бъде от съществено значение за облекчаване на напрежението по границата. Това ще изисква мерки за контрол на въоръженията и за изграждане на доверие, подобни на тези, използвани по време на Студената война, но адаптирани към настоящите реалности. Съединените щати ще бъдат в центъра на това усилие като върховен гарант за сигурността на Европа; това е единствената страна, с която Русия, под режима на Путин, смята, че може да води сериозни преговори.

Успешната дипломация задължително изисква микс от сдържане и приспособяване към целите и интересите на другата страна. Това е подходът, който САЩ трябва да възприемат в отношенията си с Русия. Целта не трябва да бъде побеждаване или сдържане на Русия на световната сцена, въпреки че Съединените щати трябва да продължат енергично да се противопоставят на руската политика, която застрашава техните интереси.

По-скоро САЩ трябва да признаят, че Русия ще остане ключов стълб на международния ред в продължение на десетилетия. Съответно, целта трябва да бъде управление на отношенията чрез твърда защита на нашите принципи и проницателни компромиси в рамките на и между проблемите, за да прокарваме американските интереси или да използваме руската мощ и амбиции за американските цели.

Дневният ред

Дневният ред трябва да бъде широк, като се има предвид обхватът на геополитическата конкуренция и значението на всяка страна за разрешаването на спешни транснационални проблеми.

Предвид грубия, агресивен стил на преговори на Русия, за постигане на напредък ще са необходими умения, търпение, упоритост и решителност. Първоначалните очаквания трябва да са ниски, предвид взаимната липса на доверие. Успехът не трябва да се измерва с броя на постигнатите максимални цели. По-скоро задачата е да се натрупат нарастващи предимства с течение на времето и да се ограничат щетите от неизбежните неуспехи в преследването на по-широката визия на Америка за справедлив и стабилен глобален ред.

Разширявайки по-ранно предложение, условният дневен ред може да изглежда по следния начин:

Стратегическа стабилност

Двете страни споделят постоянен интерес да избегнат ядрена война. Архитектурата за контрол на ядрените оръжия, която беше изградена по време на Студената война, до голяма степен въз основа на двустранни американско-руски договори, ще приключи с изтичането на Новото споразумение START през февруари 2026 г. Въпреки че няма достатъчно време и вероятен интерес за преговори за последващ договор, двете страни все още трябва да обсъдят как да управляват ядреното уравнение занапред. Комбинация от паралелни едностранни стъпки, мълчаливи кодекси на поведение и двустранни споразумения по отношение на различни елементи от ядрените отношения, всички наблюдавани от национални технически средства, може да се окаже най-добрият възможен вариант за момента.

Евразийска сигурност

Както САЩ, така и Русия имат голям интерес към бъдещата евразийска екосистема за сигурност - Русия поради дългата история на нашествия от евразийски велики сили, Съединените щати, защото само господството на най-напредналите региони на суперконтинента от враждебна сила би могло представлява сериозна заплаха за тяхната сигурност. Предизвикателството ще бъде да се разработи набор от разбирания за това как да се насърчи мир, стабилност и сигурност в отделни подрегиони - Европа, Близкия изток, Североизточна Азия и Арктика - които могат да бъдат комбинирани, за да формират всеобхватна екосистема за сигурност за суперконтинента .

Европа-Украйна

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна нанесе фатален удар на европейската сигурност като съвместно усилие между Русия и Запада. Непосредствената задача е да се разработи рамка за бъдеща европейска сигурност, която намалява риска от конфликт по границата между НАТО и Русия и определя границите на незастрашаваща намеса във вътрешните работи на други страни (при допускането, че в един взаимосвързан свят, известна намеса е неизбежна). Тази рамка ще определи параметрите за стъпките, необходими за разрешаване на руско-украинската война.

Санкции

Руснаците ще настояват за обсъждане на антируските санкции на САЩ. Въпреки многократните хвалби, че Русия им е попречила и е станала по-силна, реалността е, че те са изкривили икономиката и са поставили пречки пред дългосрочния растеж. По правило САЩ трябва да предложат облекчаване само на отделни набори от санкции в замяна на конкретни стъпки от страна на Русия, които насърчават американските цели по стратегически или геополитически въпроси.

Управлението на очакванията трябва да е лесно, тъй като малцина ще очакват много от подобно ангажиране в настоящата среда на дълбока враждебност. По-предизвикателната задача ще бъде отблъскването на критиците, които ще поставят под съмнение самото усилие за възстановяване на отношенията с Русия, която проявява такава бруталност през последните години. Ще трябва да се полагат постоянни усилия, за да се разяснят националните интереси, които подобен курс насърчава.

За автора

Томас Е. Греъм е изтъкнат член на Съвета за външни отношения, бил е старши директор за Русия в състава на Съвета за национална сигурност по време на администрацията на Джордж У. Буш-младши.

Превод и редакция: Епицентър.БГ