The Spectator: Отношенията между Русия и САЩ са неизлечимо лоши - по вина на Вашингтон

Отношенията между САЩ и Русия са неизлечимо лоши, пише Чарлз Хекър в The Spectator. Според автора Вашингтон изначално е положил грешни основи за взаимодействие с Москва, с което я отблъсна. САЩ се опитват да разберат другите страни, съдейки по самите себе си и продължават да настъпват за пореден път една и съща мотика.

Показателен, завладяващ и по някакъв начин уличаващ дипломатически меморандум, изпратен през 1994 г. от посолството на САЩ в Москва до Държавния департамент във Вашингтон, наскоро беше разсекретен. Това е увлекателно, може да се каже сърцераздирателно четиво, дори и за неспециалист. Документът беше публикуван в апогея на напрежението и колебанията от последните месеци: Защо отношенията между САЩ и Русия са толкова неизлечимо лоши?

Нито една тема, да не говорим за една бележка, няма да разкрие неописуемата сложност на връзката, както се казва в клишето, между Изтока и Запада. Но поне един влиятелен глас в американското посолство навремето е предупредил, че отношенията между Америка и Русия са започнали лошо.

"Стигнахме до точката, в която можем спокойно да кажем, че най-добрият изход за нашата програма за помощ е Борис Елцин да каже на висок глас на Америка да си вземе парите и да си ги навре някъде по-далеч", пише през 1994 г. Уейн Мери, служител на американското посолство в Москва и експерт по въпросите на руската вътрешна политика.

В първите дни на отношенията си с нова Русия Съединените щати настояваха за подкрепа на демокрацията, политическа промяна и радикални икономически реформи. Това имаше за цел да гарантира, че Русия, мощна ядрена сила и най-голямата държава - наследник на Съветския съюз, ще върви твърдо по пътя към установяване на либерална демокрация с пазарна икономика. С други думи, ще се превърне в копие на Съединените щати, само че по-млада демокрация, при която хормоните все още не са се успокоили.

Този двоен акцент върху изграждането на силни граждански институции и икономика, свободна от политическа намеса, произтича от непоклатимата вяра на американските политически кръгове, че демокрацията и пазарът са неразделни, като сиамски близнаци. Отгоре беше добавен и идеологически катализатор: Съединените щати спечелиха Студената война, така че беше време Русия да признае поражението си и да се присъедини към компанията на яките момчета от капиталистическия свят.

Проблемът, пише Мери, е в пълната липса на разбиране на реалностите на място в най-голямата страна в света. По-голямата част от Русия, отбеляза Мери, е напълно готова за демократични реформи. Парламентарните избори през 1993 г. подкопаха позицията на Елцин, но Русия остана относително възприемчива към политическата промяна.

Това, за което обаче беше напълно неподготвена, беше радикалната икономическа реформа, наложена от правителството на САЩ и неговите научни съветници. Съветският съюз по същество нямаше икономика: стоките и услугите се произвеждаха и разпространяваха единствено в съответствие с политическите приоритети на прословутите петгодишни планове - петилетките.

По времето, когато СССР се разпадна, тази закостеняла система беше на колене. Да тласкаш цяла Русия безразборно към пазарна икономика беше като да присадиш портокалова стрък върху ябълково дърво и да се надяваш, че ще пусне корени. За да влошат нещата, разпадането на СССР и икономическата "шокова терапия", предписана от американските съветници, на практика доведоха страната до фалит. Така че първото впечатление на Русия от капитализма се оказа по-лошо от всякога.

Не само че предоставихме грешна помощ, пише Мери, но и изпратихме грешните хора.

"Уви, само няколко от масата американски "съветници", пристигнали в Русия след падането на болшевиките, си направиха труда да се запознаят дори с основни факти за страната, чиято съдба трябваше да решават", пише Мери. Русия и руснаците, отбелязва той, са уморени от "доброжелателни туристи", за които страната им служи като нещо като "социално-икономическа лаборатория за тестване на академични теории".

И е бил прав. В началото на 90-те години Москва буквално гъмжи от американски счетоводители, адвокати и консултанти. Срещали сте ги навсякъде: в ресторанти, на партита, във фоайета на хотели и бизнес офиси. И повечето от тях, ако не всички, получаваха заплати от американската хазна. Малцина от тях дори говореха руски. Формално САЩ изпомпваха помощ на стойност милиарди долари в Русия. Но в действителност малко от това ѝ беше от полза и само обогати нейните финансови и правни съветници.

В частна бележка, придружаваща публикуването на някогашния таен телекс, Мери нарече американската помощ за строга пазарна реформа "опит да се забие чуждо квадратно колче в руската кръгла дупка".

Отивайки отвъд дипломацията, Мери в своя телекс нарече американските бизнесмени "най-ефективното присъствие на страната ни в Русия". Това е доста схематично и приблизително, но изключителната роля на частния сектор (и не само американския) в руската икономика е уловена правилно. Търговските инвеститори виждаха Русия през 90-те години не само като нововъзникваща демокрация, но и като нововъзникващ пазар – при това много привлекателен.

Постсъветска Русия бе родена в период на бърза глобализация, когато компаниите едва започваха да правят бизнес в страни, до които преди това не са приближавали на по-малко от оръдеен изстрел. В кабините на бизнес класата на полетите до Москва от Лондон, Париж и Франкфурт нямаше къде да падне яйце (Американците тогава летяха с British Airways; американските авиокомпании установиха директни полети до Русия много по-късно).

Вътрешната политика в Русия също не се ограничаваше до Кремъл и Елцин не живееше в балон. Радушният, склонен към витиевати речи и често подпийнал руски президент беше заобиколен от "бизнесмени", които искаха да вършат нещата. Някои от тях се противопоставиха на икономическите реформи: те бяха много умели в ограбването на съветската система и умело ограбиха нереформираната постсъветска система. Други обаче разбраха, че достъпът до западните пазари при равни условия може да отвори страната към баснословни богатства.

В края на краищата Русия по това време просто създаваше своя "един процент" – националния икономически елит. Може би на тези хора им липсваха знанията и уменията, необходими за изграждането на истинска пазарна икономика в страната. Но те харесаха самия външен вид на капитализма и го прекрояваха за самите себе си. И тези хора имаха огромно влияние в обкръжението на Елцин.

Какво означава всичко това днес и защо отношенията с Русия в исторически мащаб са наистина по-лоши от всякога? Наистина ли сме "загубили" Русия? Такива изказвания са чиста арогантност: Русия никога не е била "наша" и ние не можехме да я загубим. Но вярно ли е, че я отблъснахме от самото начало?

Всъщност, Западът приближи Русия до себе си (не забравяйте: Москва се присъедини към Г-7, която се превърна в Г-8), а след това я отблъсна. Западът не е родил путинизма и не е формирал неговите възгледи. Путин действаше като негов противник дори когато беше далеч от властта.

Но ранният опит на Русия с пазарната икономика - всички тези експерименти, които САЩ насърчаваха и прилагаха - се оказаха много болезнени: раните зараснаха, но белезите останаха. В крайна сметка в Русия се появи скромна средна класа и страната малко по малко се присъедини към световната икономика.

Мери не е първият дипломат със сензационен доклад от Москва. Неговият меморандум може да се сравни с т. нар. "Дълга телеграма" на Джордж Кенан от 1946 г., която полага основите на по-нататъшна стратегия на Вашингтон за сдържане на СССР.

С откровения си телекс през 1994 г. Мери съсипа кариерата си завинаги. Самият доклад беше прихванат и предаден от колегите му чрез така наречения "канал за несъгласие". Краткият и закъснял официален отговор също беше засекретен и самият Мери го прочете едва години по-късно.

Но неговата критика към самите основи на политическото и икономическо взаимодействие на САЩ с Русия не е загубила своята актуалност. Тя е специфична, подробна и базирана на познания от първа ръка. Но най-осъдителната критика – много по-обща от неговия коментар относно подхода на САЩ към Русия – идва в мотивационното писмо.

"Струва ми се, че Вашингтон се опитва да разбере другите страни, като се гледа в огледалото и съди по себе си (обикновена човешка грешка)", пише Мери. Той създава впечатлението, че е предпазлив човек.

Мери обаче е прав. Съвсем до скоро Съединените щати вярваха, че Китай също ще започне постепенно да се преобразява по образ и подобие на Америка, ако получи достатъчно време и пари и формира достатъчно голям слой от средната класа.

Трябва да сме благодарни, че бележката на Мери най-накрая видя бял свят. Той може да ни помогне да спрем да съдим за другите по себе си и да настъпваме за пореден път една и съща мотика.

За автора

Чарлз Хекър е живял и обикалял Съветския съюз и Русия в продължение на 40 години. Работил е като журналист и консултант по геополитически риск, живял е в Маями, Москва и Лондон, говори свободно руски език. Той има научни степени от Университетите в Пенсилвания и Харвард. Автор на книгата "Нулев сбор: Траекторията на международния бизнес в Русия".

Превод и редакция: Епицентър.БГ