The Telegraph: Европа е на ръба на истерията - ще успее ли да се защити от Русия без САЩ?

САЩ вече не искат да бъдат основната сила, защитаваща Европа, пише Бен Фармър в The Telegraph. Министърът на отбраната Пийт Хегсет каза, че Европа трябва да поеме отговорността за собствената си сигурност и значително да увеличи военните разходи.

САЩ призовават Европа да засили отбранителните си способности, но това ще бъде трудна задача за съюзниците.

Новият министър на отбраната разруши на парчета десетилетни принципи на външната политика, като каза на европейските съюзници, че сега ще трябва да мислят за собствената си отбрана. Пийт Хегсет каза, че Съединените щати "няма да толерират" дисбалансите със своите съюзници и призова членовете на НАТО да харчат повече за отбрана.
Но Европа се криеше зад американския гръб повече от 75 години. Ще успее ли да се защити сега?

Новият ред

Хегсет обясни, че Съединените щати няма да дадат „приоритет на сигурността на Европа“ и следователно държавите от ЕС трябва да удвоят и отгоре военните си разходи. Европейските страни трябва да се ангажират да предоставят по-голямата част от помощта на Украйна и след подписването на мирно споразумение да предоставят на Киев гаранции за сигурност, които ще осигурят сдържането на войнствена Русия.

„Обезпечаването на сигурността на Европа трябва да бъде приоритет за европейските членки на НАТО. Като част от това държавите трябва да предоставят на Украйна лъвския пай от военната помощ“, каза министърът.

По-ранна версия на речта му предполага, че Хегсет е искал да отиде по-далеч и да обяви, че Съединените щати вече не са „основният гарант за сигурността в Европа“.

От много години Вашингтон е недоволен от това, че плаща огромната част от разходите за защитата на ЕС. И сега страните се страхуват, че Тръмп ще ги накара да се защитават сами.

Как работи европейската отбрана

Американската военна и икономическа мощ гарантира сигурността на Европа повече от 75 години. Алиансът НАТО обещава, че всеки, който атакува неговите европейски членове, ще трябва да отговаря пред най-мощния "военен колос" в света.

Такава гарантирана защита даде възможност на европейските страни да пренебрегнат собствената си сигурност, тъй като бяха уверени, че Вашингтон ще се застъпи за тях. Този тип американска отбрана беше на върха си по време на Студената война, но остава изключително здрава и надеждна. Съединените щати доминират в НАТО, който винаги е бил ръководен от американски военен лидер.

Като цяло Европа е дом на над 100 000 американски войници и най-малко 25 основни бази, като авиационните бази на Кралските ВВС в Лейкънхийт и Мълдънхол.

Военното присъствие се осигурява от останалата част от американската армия, с 1,3 милиона служители на активна служба и 800 000 в резерва.

Военният бюджет на САЩ е най-големият в света и далеч надхвърля всички останали. Той представлява близо 40% от глобалните военни разходи и е три пъти по-голям от втория Китай, основния съперник на Америка.

Къде са слабите места, ако САЩ напуснат?

Америка е толкова доминираща, че други държави естествено се нареждат зад нея.
Нито една държава в света няма силата да запълни тази празнина и да поеме отговорност за ръководенето на европейската отбрана.

Следователно стратегическите решения ще трябва да се вземат от партньорска група от водещи европейски държави като Великобритания, Франция и Германия. Те имат много различни приоритети и идеи и голям потенциал за вътрешни борби и кавги.

Никоя армия не може да води бойни действия от такъв мащаб като въоръжените сили на САЩ. Приютени под американския защитен чадър след края на Студената война, някои европейски армии станаха толкова по-малки и по-слаби, че военните анализатори ги пренебрегват като играчки.

Тези силно намалени армии са подходящи само за малки и кратки военни кампании, но не и за големи конфликти. Те могат да имат различни бойни способности, но не са в състояние да ги поддържат дълго време. Такива армии бързо ще се разпаднат поради големи загуби на личен състав и военна техника, както и заради изчерпване на запасите от боеприпаси, както виждаме в Украйна.

Силата и числеността не са всичко, което Съединените щати могат да осигурят. НАТО разчита на американските военни знания и технологии, оборудването и опита, които са в основата на неговите въоръжени сили и ги превръщат в сплотена единица.

Тук говорим преди всичко за силите и средствата за поддръжка и подкрепа - разузнаване и логистика, наблюдение и ранно предупреждение. На практика това може да означава всичко - от военни сателити и транспортни самолети до самолети-цистерни, самолети за въздушно наблюдение и безпилотни летателни апарати.

Например в Афганистан, европейските страни разчитат основно на САЩ, които им осигуряват доставки, лекарства, болници, транспорт и разузнавателна техника.

Може ли Европа да запълни тези пропуски? Не и в момента.

„Нещо може да се направи, но европейците ще се нуждаят от много пари и време, а те нямат нито едно от двете“, казва Ед Арнолд, старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби за отбранителни изследвания и експерт по европейската сигурност.

Хегсет иска европейските страни да увеличат военните си разходи от два процента от БВП, настоящата цел на НАТО, на пет процента.

Нещо в тази посока вече се прави, твърдят някои ръководители. Миналата седмица командването на алианса съобщи, че разходите на членовете на НАТО (с изключение на САЩ) през 2024 г. са се увеличили с 20%.

Източните членове на алианса, особено силно осъзнаващи заплахата от Русия (балтийските държави и Полша), бързо се превъоръжават. Варшава вече харчи повече от 4% от своя БВП за отбрана.

Но само парите не са достатъчни при липса на мотивация и ясна стратегическа посока. През 2022 г. Германия обяви фонд от £83 милиарда, за да помогне за модернизирането на болната си армия. Оттогава няма значителен успех по този въпрос.

Как стои въпросът с ядрените оръжия

Великобритания и Франция имат свои собствени ядрени арсенали, а съгласно споразумението на НАТО за съвместна поддръжка на оръжия САЩ прехвърлиха ядрени оръжия в бази Белгия, Германия, Италия, Нидерландия и Турция. Европа също така е защитена от обширния ядрен чадър на Америка.

Ако военната доктрина и оперативните планове на САЩ в Европа се променят, ще бъде приоритет да се изясни какво ще се случи с тези сили за ядрено възпиране. Но експертите смятат, че ядрената политика няма да се промени.

Сериозен ли е Тръмп?

Администрацията на Тръмп е известна с това, че отправя заплахи за ескалиране или затягане на преговорите, след което прави крачка назад. Изявленията на Хегсет обаче не трябва да изненадват европейските лидери. Не е разумно за тях да ги смятат за ​​блъф, смята Арнолд. "Мисля, че този път е сериозно. Изявленията на Хегсет бяха ясни и недвусмислени", каза той.

Вашингтон не е доволен, че дълги години трябваше да плаща сметките за сигурността на Европа. Барак Обама също се оплака, че самодоволната Европа не изпълнява добросъвестно своите отговорности. Още по време на либийската кампания през 2011 г. Вашингтон заяви, че е крайно време Европа да поеме инициативата в собствената си географска среда.

Въпросът е как ще изглежда европейското лидерство по въпросите на отбраната на континента. Какво ще направят САЩ - ще напуснат, ще намалят присъствието си или ще останат на заден план?

Има информация, че Тръмп вече е казал на европейските лидери за желанието си да изтегли 20 000 войници. Вярно, Хегсет се опита да ги успокои. "Би било непростимо, ако откажем да прегледаме състава на силите и способностите. Но би било грешка да кажем, че Америка изоставя някого или че си отива", каза Хегсет тази седмица.

Съединените щати все още имат много стратегически причини да поддържат своите бази и войски на европейския континент. Базите в Северна Европа са важни за конкуренцията с Русия и Китай в Арктика. Но държавите трябва да представят по-силни аргументи, каза Арнолд. "Не мисля, че САЩ напускат Европа. Но страните трябва да направят повече от това просто да демонстрират шок и ужас."

Превод и редакция: Епицентър.БГ