Тийнейджърите възприемат света чрез снимки и емотикони, дългият текст ги ужасява

Д-р Шинка Дичева е преподавател по български език и литература в Математическа гимназия "Академик Кирил Попов", която се радва на статута на едно от най-елитните училища в Пловдив.  

 - Тийнейджърите стават все по-обрани в изказа си. Говорят простичко, с малко думи, често не довършват изреченията си. Това в неформална обстановка, при разговори с връстници например, минава. Но в официалното общуване много бие на очи. Какви са Вашите впечатления? 

- Светът на тийнейджърите е изключително динамичен, бърз, непрекъснато променящ се. Подрастващите пребивават основно в Инстаграм и Тик​ток, възприемат света чрез снимки, кратки фрази и емотикони. Съзнанието им вече се променя и нямат търпение дори да слушат дълги истории или да четат бавно развиващи се сюжетни линии. В художествените текстове пропускат природни картини и пейзажни описания. Погледът им трудно се задържа върху дълъг текст и сякаш нямат търпение той да свърши. Може би психолозите могат по-добре да обяснят какво се случва с децата ни, но със сигурност те са различни от нас. Не казвам, че това е непременно лошо, всяко поколение се различава от предходното. Сега те опознават много бързо света, заличават граници, споделят и откриват отговори за секунда, а това също е важен опит. Технологичните им умения са на високо ниво, но социалните умения изостават значително. Не знам дали ви прави впечатление, но децата вече не гледат телевизия. Скоро се замислих, че тяхното поколение дори нямат нужда да имат телевизор, защото цялата информация е на лаптопа или на телефона. Целият им живот е организиран около или в социалните мрежи и сякаш живеят и в реалния, и във виртуалния свят едновременно. Понякога дори си мисля, че виртуалният свят е с повече авторитет от реалния.

- А какво ще кажете за чуждиците от английски в тяхната реч? Поколението на нашите родители използваше масово турцизми, а новата генерация не знае и дума от тях. Бързо и лесно ги замени с побългарени английски думи.  

- Да, поколението на децата ни не владее голяма част от фразеологизмите, турцизмите, а думите в художествените произведения са абсолютно неразбираеми. Всъщност трябва  учителят да прочете текста, да разясни (преведе) думите и чак тогава произведения като „Една българка“ и „Немили-недраги“ могат и да се разберат. Този проблем обаче не е най-големият. По-страшно е, че учениците интуитивно пренасят фрази и комуникативни стратегии от английския в българския език. Често напоследък забелязвам неуместна употреба на предлози в нашия език. Съвсем естествено им звучи „отношението на човека и природата“ вместо „отношението между човека и природата“. Думи като „скипвам“ вместо „пропускам“; „лайквам“ вместо „харесвам“ са част от живота на децата ни. Почти няма съчинение без думата „перфектен“ вместо „съвършен“ или „идиличен“. Някои ученици дори сами започнаха да се усещат, че гледането на клипчета на английски и четенето на английска литература обърква изказа им на родния език. Речта им стана фрагментарна, накъсана; в изказа им липсват красотата на думите, финесът на нюансираното слово, чрез които се постига пълнота и задълбоченост.

- Може би големият срив идва от това, че в онлайн чатовете ​те често използват съкращения и отделни, несвързани в изречения думи. А емоциите се отчитат като емотикони, а не със словесно описание. Можем ли да кажем, че онлайн общуването промени и отношението към родния език?

- Със сигурност онлайн общуването промени света - и в положителния, и в отрицателния смисъл. Предизвикателство за нас ще бъде да се научим да съвместяваме „живото“ и „виртуалното“ общуване със света. Особено важно е да не допуснем да загубим потребността да чуваме „​обичам те“ или „изглеждаш прекрасно“ от човека до нас, а не от изкуствения интелект; да чувстваме нуждата да погледнем в душата на децата си през очите им, а не през профилите в инстаграм. 

- Добра идея ли е учебниците да се опростят, за да са на нивото на подрастващите, или напротив - трябва да държат ниво, нищо че понякога остават неразбрани от учениците?

- Много е тънка границата между разбираемото ниво на учебниците и тоталното им елементаризиране и опростяване. Със сигурност трябва да се прочистят откъм понятиен апарат и термини. Ако разгледате учебните програми и сравните тяхната реализация в учебниците, ще се изненадате, защото термините от учебниците по литература като апосиопези, синекдохи, епифори и прочее липсват в учебните програми, което, на практика, показва, че има сериозен зев между какво трябва да знаят учениците и какво в действителност учат. Но това е вече един друг разговор. 

- Каква е ролята на родителите и семейството в това отношение?

- Основна! Начинът, по който се говори в дома, отношението към ценностите, към книгите, към живота идва преди всичко от семейството. Дори и в някакъв момент детето да се бунтува и да не се „вписва“ в семейната ценностна система, то, когато порасне, ще споделя сходни възгледи и ще мисли през моделите, които е наблюдавало в дома си.