Традициите са живи: Влашки събор “Моричика” в с. Софрониево

Десетки самодейци от Видинско до Русенско се включиха в третото издание на Влашкия събор във врачанското село Софрониево. Традиционно участниците се надпреварваха да покажат завидните си кулинарни умения в приготвянето на характерна влашка супа. Народни носии на над 100 години бяха подредени в изложбен кът.

Аромат на печени чушки, пиле, риба и още много вкусотии се носеха от поляната на Влашкия събор "Моричика" в с. Софрониево. Десетки самодейци от Видин до Русе се надпреварваха да покажат колко вида влашка супа има наречена саламура по поречието р. Дунав.

Зоя Илиева - клуб на пенсионера "Турлашка махала", Козлодуй Пече се пилето, доматите и чушките. Слага се вода, като кипне всичко се слага, най-накрая се слага чесънче с малко мерудийки. И да ви кажа много ракия пие тази саламура. Ние с това сме откърмени тук.

Саламурата обаче не се прави само от пиле.

Румен Лазаров - с. Софрониево Първата саламура се прави от петел, хубав и тлъст. Втората е от патица. Третата по традиция и най-старата саламура е от риба. Ние се представихме и с трите саламури. Но най-важната част е чесъна.

Съборът няма да е Влашки, ако не присъства и качамакът.

Искра Карамелска - с. Софрониево Ами слага се вода да заври и сол, изсипва се брашното и бъркаме много, докато се отлепи от стените. Слагаме го на дървена дъска и се реже с конец. Слага се сирене, масло, кашкавал, яйца.

Всички участници бяха облечени в народни носии, които могат да се видят само в селото. А домакините бяха подредили и специален кът с автентични носии. 

Офелия Спасова - секретар в НЧ "Пробуда", с. Софрониево Това са наши семейни носии на самодейци, към читалишето които сме. Мога да кажа, че те са над 100 годишни всички и са местни, а не събирани произволно от цялата страна. Те са характерни точно за нашето село. Извадени са точно от старите ракли на нашите пра пра баби и дядовци. Лично в моето семейство ризите и носиите са на шест поколение жени. Носят ги в момента моите дъщери и внуци.

Друг акцент на празника са народните хора, автентични за Северозападния край, които звучаха през цялото време от Бреговския духов оркестър. А обичаите и любовта към българското може да кажем, че е предадена на младите, т.к. млади изпълнители има както в духовия оркестър, така и в танцовите състави. 

Изабел Спазвам традициите, които са ми предавани от моята стара баба Зойка. Теодора И да празнуват с носии и да играят и да не се отказват от народните танци.

Кулминацията на празника бе пресъздаване на народния обичай Влашка сватба. Сутрин рано булката и сватбарите оплитат венец и отиват на геран, който задължително трябва да е на кръстопът. Там сватбарите се спират и изиграват три народни хора. А от герана се изважда три пъти кладенчова вода, която се разлива от невестата, заедно с шафера, за да върви по вода на новото семейство.

Ключалката ръждясла старателно изтрий, капакът бавно отвори. Какво ли няма в писаната ракла, ръцете ръчно що са сътворили, тъкани с черги, с шарки на дъгата. Гордей се чедо с тоя борбен род, традициите поддържай, вярата опазвай. Българското вечно да живее.

Накрая всички сватбари се хващат на булчинско хоро, наречено "пеленица", на което се сближават двата рода. Празникът в селото се проведе с благотворителна цел и със събраните средства ще бъде изграден паметник на Св. Софроний Врачански в центъра на село Софрониево.