Цените на панелките летят нагоре, квадратът струва 1300 евро

Старо строителство и утилитарен дизайн и стил на живот - панелките отново са на мода и цените им вървят нагоре, напук на очакванията на купувачите. Това твърдят брокери от агенции за имоти под тепетата. Въпреки че те са продукт на един мощен социален експеримент от годините на соца и са планирани с експлоатационен живот от около 50 години, панелките остават атрактивни на пазара на имоти. Те са достъпни за клиентите, имат практично разпределение и по-малко общи части, които надуват цените в новото строителство. Освен това с правилна поддръжка и реновиране през годините цените им дори вървят нагоре и конкурират доста по-стабилното тухлено строителство, казват експерти.

Широка ножица в цените

Според данни на BULGARIAN PROPERTIES средната цена на панелно жилище в Пловдив е около 1300 евро/кв.м. В София цените са доста по-високи и варират между 1700 и 2300 евро/кв.м - в зависимост от квартала и състоянието на жилищата. Във Варна цените заковават 1600 евро/кв.м, а в Бургас - 1500 евро/кв.м.

Бърза справка в сайтове за обяви на агенциите за имоти под тепетата показа, че в момента двустаен панелен апартамент в кв. „Кючук Париж“ с реална квадратура 65 кв. м се предлага за91 500 EUR, т.е. по 1407.69 EUR за квадрат. Жилището е санирано и достъпът до него е контролиран, става ясно от обявата. "Соцспалнята" на Пловдив - ЖР „Тракия“, държи едни от най-високите цени на продавани панелки. Тук цените им тръгват от 117 000 евро и стигат до 130 000 евро. Близо 170 000 евро искат за просторен тристаен апартамент в панелна сграда в кв. „Гагарин“, докато в кв. „Въстанически“ цените на старото панелно строителство се движат около 91 000 евро.

Обикновено такива жилища се търсят от млади семейства с деца, твърдят от агенции за имоти. Привличат ги по-просторните стаи и възможността за преустройства на терасите - така че да могат да бъдат адаптирани в допълнителни кухни, спални или хоумофиси.  

 Пловдив е в топ 3 сред градовете с панелни комплекси

Знаете ли, че ЖР „Тракия” е един от трите най-големи комплекси в България с панелно строителство от годините на соца? Замислен като социален експеримент, той е започнат през 1973 година с идеята да се преодолее тежката жилищна криза в бързо разрастващия се град Пловдив. Появява се върху празен терен между Пловдив и Асеновград, а негови архитекти са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова. В Пловдив в годините на соца  годишно се строят по 3000 апартамента.

„Тогава работехме в условията на държавното планово стопанство. Българският държавен стандарт (БДС) задължително оразмеряваше всичко при строителството. Така беше и с район „Тракия”. Искахме всяко жилище да осигурява оптималния комфорт, близък до самостоятелното обитаване. Нормата означаваше "да не надничаш“ в балкона или в прозорците на съседите, да е достатъчно ослънчено, да има поглед към зеленината и природата. Примерно, спалнята да не е под 12 квадрата. Сега либералният капитализъм ги прави по 8 квадрата, като килерчета“, разказа пред „Марица“ арх. Антоанета Топалова.

Първият „град в града“  

Архитектурата е авангардна за времето си, тя изразява тенденциите на новия урбанизъм. Освен еднотипните жилищни блокове, кварталът добива своя автентичен вид с ясна инфраструктура и социални придобивки - кварталът се сдобива със собствена гара, има своя поликлиника на ул. „Съединение”, както и поща. Просторните празни междублокови пространства създават свобода и постепенно се превръщат в зони за общуване на хората. Така животът в панелки предизвиква масовата миграция към Пловдив и става норма за новия социалистически гражданин. Днес все още кварталът продължава да привлича големи инвеститори. Парадоксът обаче е, че въпреки агресивното му застрояване, поне досега районът се измъкна от представата за „спалнята на пловдивчани” и дори няколко поредни години спечели приза „Най-добър квартал за живеене”.