През соца абитуриентските балове бяха рай за бунтарите и шанс гимназистите да захвърлят задължителните униформи и да демонстрират индивидуалност в прически, тоалети, аксесоари. Обект на завист бяха децата на бившата номенклатура, които можеха да блеснат със западен шик, внесен от Париж, Лондон, Милано.
Други пък ползваха за модели кройките от апокрифните списания ”Бурда” и „Некерман”, както и източногерманското „Прамо”.
Сред задължителните традиции на баловете беше посрещането на утрото на паметника "Альоша" или на Младежкия хълм, както и полагането на цветя на вечния огън на отворената като експозиция тогава Братска могила.
Още през 60-те години като традиция се появи модата преди празничната абитуриентска вечер да се правят серенади под прозорците на учителите.
В последния учебен ден завършващите взаимно надписваха за спомен белите си униформени ризи. Задължителна част от ритуала беше изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочиташе своето напътствено слово за новата бодра смяна строители на социализма.
Повечето по-възрастни пловдивчани още пазят и албумите с посвещения, където са събрани снимките на всички съученици. Абитуриентите имаха и привилегията да манифестират в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи.
Снимка от Иван Коджабашев
- Скъпа, прочетох че тази година само рогатите зодии ще имат успехи, пък аз съм зодия Риби... - Спокойно скъпи, погрижила съм се и ти да имаш успех!
още вицове