Учител по рисуване и археолог създали модела на днешното хисарче

Учител по рисуване и археолог създали съвременния модел на уникалната за България малка порцеланова каничка за пиене на минерална вода, станала широко известна с названието ​хисарче, по името на курорта, в който се използва.

Това станало в края на 70-те години на миналия век. Тогава учителят по рисуване в Хисаря Иван Христев и младият по онова време археолог от музея в града Митко Маджаров заедно правят скици и проект на нов вариант на ​хисарчето - искат формата му да отговоря на стила на онези години - да е елегантна, изискана и удобна за хващане, а обемът да е 200 мл, колкото е препоръчителната лечебна доза минерална вода от местните топли извори.

Лично занесох модела в завода за порцеланови изделия в град Елин Пелин с идеята той да стане запазена марка за Археологическия музей, спомня си за онова време доц. д-р Митко Маджаров, директор на музея в град Хисаря.   

Още от дълбока древност термалните извори  са свързани с легенди и предания за необикновената сила на водата им. Край тях са били извършвани ритуали, изграждани били светилища на здравеносните божества и на нимфите, почитали са ги с дарове. За да изразяват преклонението си пред лечебната сила на топлата минерална вода, хората са използвали глинени съдове с определена мярка. Един от тези съдове е красива керамична остродънна чашка от II хил. пр. Хр., а в римските терми и светилището на нимфите в Хисаря са намерени различни по големина фрагментирани амфоровидни глинени съдове, припомня известният археолог доц. д-р Митко Маджаров. В нашето съвремие порцелановото хисарче е своеобразно продължение на тази традиция.

Кога обаче е рождената дата на хисарчето, днес в града на 22-та минерални извора никой не може да посочи категорично. Според доц. Маджаров най-вероятната дата трябва да се търси  около 40-те години на ХХ в., когато в единствения за времето си в България завод за керамични изделия „Изида“ в град Елин Пелин започва производството и на домакински порцелан. Това е и времето на най-бурното развитие на курорта Хисаря в годините преди Втората световна война. Време, което се характеризира с интензивно строителство на различни по големина вили по западноевропейски образец, придали съвсем нов облик на курорта.

Идеята за специален съд за пиене на минерална вода, който да е и мярка за лечебната доза, и сувенир от града, идва от прочутите Карлови Вари. Запазени снимки от това време показват хора в парка около извора Момина баня с хсарчета в ръка. Точно този модел с плоска правоъгълна форма, елегантно чучурче и букетче цветя, щампиран на лицевата страна, е продължил да се произвежда повече от три десетилетия.

Великолепна колекция от над 50 хисарчета от първия произвеждан модел притежава Стефка Недева, собственичка на курортна вила и известен ресторант в града.

През 1991 г. тя отваря станалия култов ресторант „Балкан“ в Хисаря и иска чрез интериора да пресъздаде част от историята на курорта. В дома й е запазено едно ​хисарче и тя го слага на полицата в заведението. Докато търси подходящи мебели и украса за вилата си от 20-те години на миналия век, чийто блясък иска да възстанови, попада на хисарчета в антиквариати, аукциони и сайтове в интернет. Купува едно, второ, трето и вече 22 години събира своята колекция. 

"Всяко от тези първи ​хисарчета е украсено с различно букетче цветя, а това показва, че през годините, когато този модел се е произвеждал, са били ​изработени над 50 на брой партиди ​хисарчета. Но колко е бил броят на каничките във всяка партида, нямам представа", коментира тя. На специално направена полица в ресторант „Балкан“ Стефка Недева е подредила 44 от своите ​хисарчета. Там са и други модели, произвеждани във времето, които успяла да открие досега. Част от богатата й сбирка е във вилата на няколко метра от ресторанта. 

След първия модел, произвеждан дълго време в град Елин Пелин, през 60-те и 70-те години на ХХ в. се появяват още няколко модела на прочутото ​хисарче - с форма на окръжност, на бъклица, на птица, на каничка.

Най-масовият модел, който се произвежда и сега в гр. Нови пазар, остава този, създаден ​в края на 70-те години от учителя Иван Христев и Митко Маджаров. Но той вече е декориран от едната страна с изображение на бронзовата статуя „Момина сълза“, а от другата - с герба на града - крепостната порта „Камилите“.

Дозата вода, която ​хисарчето съдържа, е 200 мл. Водата трябва да се пие топла, бавно, на малки глътки, затова ​хисарчето има чучурче, припомня Мая Апостолова от Туристическия информационен център на Хисаря. Лекарите препоръчват за добър ефект, който да е и ободряващ, това да става по време на разходка, какв​ато  красивите паркове в Хисаря предлагат. Отпивайки глътка, човек поглежда прекрасните изгледи наоколо. Глътка - гледка, глътка - гледка, казват открай време за пиенето на минералната вода с хисарчето в града на топлите извори. Така и ползата е голяма, и насладата от вкусната хисарска вода е пълна. 

Съвременното хисарче има по-малко братче  - това е 150-милилитровото бърдуче, което е както хубав сувенир от спа курорта, така и практичен съд за по-малко течност. 

Освен специалните ритуални съдове за лечебната минерална вода, Археологическият музей в Хисаря е запазил и ежедневни съдове, използвани в бита в различни епохи ​- глинена гледжосана стомна, керамични бърдучета, които свирят, докато от тях се пие вода, термоси, стъклени дамаджани, както и пластмасовите туби, с които през последните години се редим край чешмите в красивите водопийни павилиони в парковете „Момина сълза“ и „Момина баня“. Част от тези съдове са показани в изложба, подредена в Туристическия информационен център в Хисаря. Там са експонирани и снимки от отминали времена, на които се виждат и старинните чешми с минерална вода от края на 19. и началото на 20. век, и съдовете, които са използвани по онова време.