Учителката Иванка Близнакова от Баня: Пеем народни песни отпреди 200 години

Учителка, която е пазителка на местния фолклор, направи първата седянка в Баня под наслов  „Бабо, научи ме“. Проявата бе в навечерието на празника на града и събра десетки участници - баби и внучки, майки и дъщери, момичета, които тепърва откриват ръкоделието като част от женските домашни занимания.

Целта беше всяка жена, независимо от възрастта си, да покаже своите умения на по-младите - да бродира шевици, да плете дантели, да шие кене и да разкрие пред тях смисъла и красотата им. Това споделя бившата учителка Иванка Близнакова от град Баня, която организира събитието. Идеята се родила, докато тя бродирала вкъщи, а внучката й Ванеса често надничала и казвала: „Бабо, покажи ми“.

"Исках всеки, който умее да ръкоделства, защото не всеки може, и винаги е било така, да покаже онова, което може, на следващите поколения, на децата, на младите жени. Да хванеш иглата, за усетиш удоволствието от тоя ръчен труд, да забравиш всякакви грижи и несгоди и да се потопиш в света на изкуството - то е изкуство за самия човек, защото той създава нещо, в което има идея и смисъл, има и естетика", обяснява учителката.

Седянката събира не само неочаквано голям брой участници, но и огромна публика и се превръща в едно от най-красивите събития по време на празника на Баня.

Зад тази инициатива застава цялата местна Група за изворен фолклор, чийто ръководител вече над десет години е Иванка Близнакова. Певиците пазят като истинско съкровище старинните песни и начина им на пеене, както и народните носии, които са на повече от век и половина. На седянката, освен че представят тези позабравени занимания, спонтанно запяват песните на някогашните баненки.

Групата за изворен фолклор е създадена още през далечната вече 1979 г. Основната заслуга за това е на секретаря на читалището в Баня Мария Генчева. "Тя дава и идеите, и инициативите, тя предлага кое и как да направим, а ние го изпълняваме. Така по нейна инициатива и на племенника й Мирослав Василев, който е ръководител на ансамбъл „Розова долина“ в Карлово, бе съхранена голяма част от фолклорното наследство на Баня.

Спасено бе най-старинното, което вече умира, което няма как да се знае от всички, защото е скрито - песните вече никой не ги пее, те не звучат така красиво и внушително, както звучат ансамбловите изпълнения. Танците не изглеждат така, както, когато големите танцови формации с десетки участници излязат на сцената и представят изпълненията с техния рисунък  и пищност. Автентичните песни и танци са скромни, но те са духът на нашия народ", споделя Иванка Близнакова.

Тя поема Групата за изворен фолклор от покойната леля Мария Чамукова. Преди това обаче Мария Генчева е издирила и записала нейните песни, както и пеенето на други певици от Баня - Костадинка Килипирова, Васила, Бонка.

"За тези скромни жени това не е било сценично изкуство. Това е бил техният начин на живот и техните песни са били част от него - разказва Иванка Близнакова. - Леля Мария Чамукова пееше гърлено, песента <210> бе много красива. Фолклористите например обръщат специално внимание на това старинно пеене. Ние се опитваме да постигнем тяхното звукоизвличане, и макар да не достигаме до това умение в съвършен вид, все пак успяваме да го съхраним и представим пред нашата публика - в Баня, на прегледи и фестивали в страната. Леля Мария също много искаше да предаде това пеене и местните традиции на следващото поколение. Тя вече беше възрастна и болна, едва дишаше, но успяваше да ми се обади по телефона и да ме извика: Иванке, ела, леля, да запишем една песничка, пък я дай на Марийка, защото тя ги събира“, спомня си Иванка Близнакова.

Опазването и представянето на старинния фолклор на Баня се оказва важна мисия, която получава високо признание. През 2010 година Групата за изворен фолклор към читалище „Св. св. Кирил и Методий“ е включена в Представителната листа на България на нематериално културно наследство „Живите човешки съкровища“ към ЮНЕСКО. Това става по време на преглед на групите, които се явяват за участие на Събора на народното творчество в Копривщица. Освен че е включена в събора, групата е номинирана за „Живите човешки съкровища“. А най-хубавото е, че в нея през годините идват жени, които имат душа и сърце да видят цялата красота на онова, което не бива да се загуби.

Освен песните певиците пазят и старинните костюми, които носели техните далечни предшественички. "Когато трябваше да запеем техните песни, ние трябваше да се облечем в техните носии. И тогава се налагаше да отворим сандъците. И когато сме отваряли тези сандъци, сме ахвали", признава Иванка Близнакова.

Самата тя е виждала тези носии доста по-рано - още като млада снаха свекърва й  предала своите домашно изработени празнични дрехи. Когато си отворила сандъка и започнала да разпределя между двете снахи, тя нареждала: Това е на Ването, това е на Мичето! Тези костюми, които Иванка Близнакова облича при изявите на Групата за изворен фолклор, са от нейната свекърва, родена през 1916 г. Платовете са домашнотъкани, бродирани от майката на свекърва й за чеиз, когато се зажени. А тогава чеизът не се е правил от днес за утре.

Правил се е години наред, защото през деня всички, в това число и жените, са работили на къра, а вечер - на кандилцето. След като приключвали цялата работа, дори и с шетането вкъщи, са започвали да правят сукманите, ризите, бродериите.

"Баненските носии са уникални и това исках да покажа да седянката „Бабо, покажи ми -  казва Иванка Близнакова. - Бродериите са много семпли, те не са пищни и богати, но изпълнението им е изящно, изработката им изумява със своята чистота и точност. Сякаш изключителни майстори са ги правили. Изработени са върху платно, тъкано на стана вкъщи. Платното се е сваляло от стана, избродирали са го и едва тогава са го изпирали. Иначе между гъстите и тънки нишки не можело да влезе игла. Затова бродерията след прането изглеждала толкова стегната и фина."

Необикновена случайност 

Певиците от Групата за изворен фолклор в Баня дължат две от своите народни носии на  една необикновена случайност и на съобразителността и отдадеността на каузата на Иванка Муратева, която също е бивша учителка и изявена певица.

Един ден тя отивала да изхвърля боклука в голям контейнер зад читалището, предназначен за по-едри отпадъци. Била сама и отдалече видяла, че нещо се чернее в контейнера. И като наближила, сърцето й  спряло от изненада, възмущение и в същото време радост от находката - от огромния съд за боклук се показвали баненски сукмани и престилки. Иванка Муратева  ги извадила един по един, отделила и престилките. Занесла ги вкъщи, изпрала ги, изгладила ги и им върнала красивия вид. Така възстановени, тя предала дрехите на читалището, а две от певиците в Групата за изворен фолклор се представят с тях при изявите си.

"Това също е една от причините да сме част от „Живите човешки съкровища на България“, защото пазим и песните, и носиите - всичко е автентично, съхранено от векове", обобщава Иванка Близнакова.

С красота да гоним злото

Една от особеностите на баненските традиции и в песните, и в носиите е, че всичко трябва да е красиво. Това най-много се вижда на Старчовден - по другите места в страната маските и костюмите са страшни, за да плашат злото. В Баня още в далечните времена за казвали: „Нашите старци са красиви, те не са страшни. Ние искаме с красотата да гоним злото -  разказва Близнакова. - И действително нашите старци са много красиви", обобщава тя  и допълва, че освен че костюмите на баненските старци се пазят, отскоро има и едно уникално тяхно изображение, което стои в рамка в читалището. Библиотекарката Таня Георгиева избродирала баненския старец на гоблен. Това произведение е много ценно. Първо, то е ръчна изработка - бродерия. И второ, това е уникат - красивият баненски старец не само на снимка, но и избродиран на гоблен", подчертава Иванка Близнакова.