За голяма част от българските емигранти в Мадрид, Латинка Хинкова е просто човекът , създал две неделни училища, в които българските деца учат майчиния език и откриват частица от България.
Като много българи тя заминава за чужбина в трудните и несигурни години след промените. В България е завършила български език и история в Пловдивския университет, работила е като учителка, а в свободното си време - в местна кабелна телевизия. За неделното училище казва, че е нещото, което все още я задържа в чуждата страна. И вярата, че за да я има България, всички българи по света трябва да я носим в сърцата си и да помним откъде са корените ни.
За Испания тръгва преди 24 години, когато двете й деца са на 5 и 10 години.
„В началото, когато пристигнахме, съм имала моменти, в които едва съм се удържала да не се разплача . Бях учила испански по учебник, но е съвсем различно, когато попаднеш в чуждата страна. Много ми е болно, когато за нас говорят, че сме изоставили родината, че сме търсели по-лесен живот, има хора, които дори ни упрекват и ни наричат родоотстъпници. Истината е, че времената бяха такива и всеки търсеше нещо по-добро. Но, който си мисли, че е лесно да си емигрант и че животът ти изведнъж става по-лесен и по-добър – много греши. Още повече, ако си човек, който иска да се реализира в чуждата страна. Когато пристигнах беше много по-лесно за хората, които бяха завършили точни науки - инженери, химици, архитекти и т.н. Те имаха по-голям шанс да си намерят работа по специалността, да легализират дипломите си, а за учител по български език и история като мен, в чужда страна, възможностите граничеха с нулата“, спомня си началото Латинка.
„Още първите седмици се поинтересувах в Министерството на образованието в Мадрид дали могат да ми предложат нещо по моята специалност. Опцията беше да запиша славянска филология. Трябваше обаче да започна отначало като ми признаят част от изпитите и то само тези, които са свързани с руски език. А по другата ми специалност - история, беше още по-сложно...... Все пак в университета бях учила и история на света, но не беше достатъчно. Трябваше да се започне всичко от начало, а разходите за домакинство, деца и жилище не чакаха", разказва за първите си опити за реализация българката.
В Мадрид започнала да работи като всички, да чисти по домовете, работила в банка, в офис като административен работник…, но не спирала да търси вариант да се занимава с любимата си професия.
„През 2004 г. намерих мястото си в Първото българско неделно училище. Имах време, а и желание. Така започнах да правя това, което съм правила в България и, което обичам. Това е нещото, което ме държи тук толкова години и вече мога да кажа, че се чувствам удовлетворена и полезна “, разказва Латинка.
В Мадрид, през 2012 година, създава неделното училище “Азбукарчета” в Торехон де Ардос, което в момента посещават около 103 ученици. Преди седем години, малко преди пандемията, организира създаването и на БНУ ”Възраждане” в Куеяр, в близост до Валядолид. Селце, почти на 200 км от испанската столица, но с голямо присъствие на българско население в него. Първоначално новото школо било филиал на столичното, но от миналата година вече действа като самостоятелно.
„Едното е съботно, а другото-неделно, защото учителките са едни и същи. Пътуват и двата дни, за да учат децата на българските емигранти. Обучението е по програма на Министерството на образованието. Седмично децата имат по 4 часа български език, един час по история и география на България, а в зависимост от времето и желанието им се организират и различни извънкласни дейности - театър, рисуване, пеене, танци. ..“
В Испания Латинка представлява Асоциацията на българи и творци на изкуството “ТРЕБОЛ“, чиято дейност е свързана предимно с училището.
„За да направим децата част от културата, трябва да ги срещаме с личности, които я представляват – художници, поети, писатели, актьори, преподаватели в университети, приложници и майстори, хореографи и т.н. От дълги година работим по Програмата „Еразъм“ със студенти от Тракийският и Великотърновският университет.
Още от създаването на организацията ни, заедно с колегите правим изложби, срещи с хора на изкуството, с представители на българската култура и фолклора като част от нея. Всичко това е с идеята да не се прекъсва връзката на децата с корените им“, убедена е Латинка..
От тази година сключили договор и с АМТИИ , за да може децата да се докоснат и до други видове изкуства - на театъра, музиката, киното, балета.....
„ Децата ни имат различни интереси. Едни може да харесват народната музика, други - поп музиката, трети - класическата… Тази година на практика при нас бяха двама студенти - по сценография - Дария Панайотова и художникът Ивайло Петков.….През следващата година, може би ще дойдат хореограф, актьор, изпълнител на класическа музика, народно пеене и народен инструмент....
Иска ни се от всичко да има и децата да се докоснат до повече сфери на нашата култура, представени от съответните творци или от млади хора, които се занимават с това. Учениците ни могат да прочетат едно стихотворение на Ботев или Вазов на български, но друго е внушението и усещането, когато то им се прочете от български актьор. Изразителното четене кара децата да се вълнуват, да усетят емоцията, а не да гледат на произведението просто като на текст. Един хореограф, например, ще ги научи и на фолклор, но и на традиции… Така им става интересно, запалват се, искат да дойдат в България и да видят всичко това с очите си, да го преживеят. А когато и у дома се говори за тези неща – корените остават“, убедена е учителката.
Радва се, че много от родителите вместо да си почиват в събота и неделя или да отидат на разходка, водят децата в българските училища.
„Има семейства, които пътуват всяка седмица по 40-50-70 км, за да дойдат на училище и това е голямо признание и чест за нас. Някои родители също се „палят“ покрай децата си и проявяват интерес към танците. Затова миналата година хореографът ни Илка Атанасова създаде танцов състав, в който участват 30 възрастни“, разказва учителката.
Латинка Хинкова не крие вълнението си, когато говори за колегите си Елена Серафимова, Надежда Колева, Мария Петрова, хореографката Илка Атанасова, Лора Ниновска, Мария Иванова и Наталия Красимирова от училищата в Мадрид и Куеяр.
„Това са изключително отговорни и всеотдайни хора. Те работят и в двете училища – единия ден са в Мадрид, а на другия пътуват повече от час, за да преподават в Куеяр. С една от колежките - Мария Захариева Петрова, създадохме проекта „Копринена приказка за България“. Заедно с нея децата рисуват върху коприна и много ни се иска да покажем тези картини, които вече са почти 30 на брой в България, защото рисунките им са свързани с нея. Върху коприната оживяват символите на страната ни, монументи, народни носии от различни краища, празници ... Миналата година за 1-ви ноември направихме изложба в кметството ни тук с почти всички картини, които имаме“, разказва за малките творци Латинка.
Двете училища се превръщат в средища, където българските емигранти честват национални празници, събират се за Коледа, Великден, Цветница... В тържествата се включват и родители, и ученици. Показват какво са научили и какво могат да правят. Заедно представят кратки сценки, пресъздават обичаи, боядисват яйца за Великден…
Така преди 8 години се родила идеята, заедно с друго неделно училище в Сеговия да създадат фестивал в Мадрид. Нарекли го „Етно България“. На него, в един от най-големите паркове - „Европа“, всяка година се събират българи от цялата Испания и гости от България.
„Който иска може да се хване на хорото. Няма значение дали е танцувал преди, дали сега се учи или е истински професионалист. Танцуват и деца, и възрастни.
Ранните “Детски Етно настроения” са сутринта преди големия концерт. Децата пеят и танцуват, понякога заедно със своите гостенчета от България, участват в ателиета за тъкане, рисуване върху глина, коприна, правят пана от вълна,..... Родителите също се отпускат и показват какво могат“, разказва с вълнение българката.
Пъстрите носии, ритъмът на българските хора и народните песни не оставали незабелязани от испанците, които гледали с любопитство, а някои дори се включвали в празника.
„ С тях имаме много общи черти по отношение на емоции, темперамент, интересни са им нашите носии, ритмите… спират, гледат, питат, децата им искат да рисуват с нашите в работилничките и ателиетата. Весели, отворени хора са. Като нас“, допълва тя.
Тази година за 3-ти мат направили тържество на закрито и за пръв път на сцена поставили спектакъла си “Това е България“, с ръководител на постановката Илка Атанасова . В него взели участие танцови състави от Сеговия, Валядолид, Коядо Виялба..., оперната певица Зорница Златкова, малкият пианист Янислав Петров......
Било вълнуващо и решили, че ако имат възможност, ще го поставят всяка година на този ден - заради децата и историята ни.
От години Латинка Хинкова има идея да намери начин българчетата в Испания да създават контакти със свои връстници в България.
Случайна среща с кмета на с. Старосел Матея Гудев станала повод да се постави основата за бъдещите приятелства.
„Когато му разказах какво правим в Испания, той предложи тази година да направим фестивала в местността Манастирите до Старосел. Това е магическо място, близо до тракийската гробница. Като за първа година, на 30-ти юни, ще дойдем само с децата от училищата в Мадрид и Малага. Участниците ще са между 13 и 16-годишни. И тук ще пеем, ще танцуваме, ще рисуваме и ще демонстрираме какво можем да правим в нашите ателиета. Всички деца, около 200 на брой засега, ще могат да се включат и да се забавляват заедно. Идеята е да не водим учениците си в България като туристи или само, за да видят баба и дядо. Тези, които ще дойдат сега знаят къде е България, някои от тях много отдавна не са си идвали и сега с голямо желание ще пътуват. Има такива, които говорят много добре български език и такива, на които им е по-трудно или се притесняват. Иска ни се в този период те да се запознаят и после да подържат контакти със свои връстници от България, без значение на какъв език ще се разбират, защото това е още един начин за връзка с корените“, вълнува се от предстоящото събитие Латинка Хинкова.
Идеята за фестивала в Старосел веднага прегърнали децата от фолклорните формации „Омайниче“ от Пловдив, ПТС “Чавдар” от Пазарджик и още много детски и юношески танцови състави от региона. Млада приложничка от Троян ще им показва традиционните шарки на троянската керамика, а всяко дете ще може да изработи и нашари своя чиния. Ще има майстори на глината и тъкачки, които ще разкриват тайните на занаятите си, а самодейци от читалище „Н. Й. Вапцаров 1927“ в Хисар ще представят различни български обичаи. Ще има специални кътове, където ще могат да седнат на черги и да правят рогозки и още много, много пъстри ателиета с млади творци и специалисти: Илина Илиева, Юлия Владова, Гергана Найдева, Йонка Господинова...., които ще върнат посетителите в едни по-далечни, патриархални времена. Специално, за фестивала ще дойдат танцьори от АМТИИ и голяма част от групата на Марияна Вълкова, която редовно участва във възстановките на Араповския манастир за Ангел войвода. И типично за българските събори и фестивали, ще има места, където ще се въртят скари и традиционни български салати.
След фестивала за децата е предвидена екскурзия до емблематични места като Копривщица, Карлово, Калофер, Шипка, Етъра…
„В момента сме в процес на създаване на фондация „Заедно, за да бъде България“. Идеята е тя да бъде мост между нашите, българските деца, независимо къде са родени и къде растат. Все пак и от двете страни на този мост са езикът, историята и традициите ни... За да я има България трябва да сме близо до корените си, да я носим в себе си и да бъдем заедно. Независимо от коя страна на моста се намираме“, убедена е Латинка Хинкова.