В Деня на четенето: Баба Рени и 3. Б клас търсиха поуки в басните

Майки и баби четоха днес приказки на ученици от начален етап в пловдивското СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Седнаха сред децата и разгърнаха страници като част от инициативите, с които училището се включи в националния Ден на четенето.

Бабата на Атанас от 3. Б клас – Рени Петрова, се развълнува още от входната врата на школото. Тя е пенсионерка с 42 години учителски стаж. От тях 18 е натрупала в работа с деца със специални образователни потребности като ресурсен учител.

„Развълнувах се да се върна пак, да съм отново в класната стая и срещу мен да стоят деца“, сподели с третокласниците баба Рени. Поиска от тях "само ушички и усмивки".

Детското творчество е приказно, фантастично. Но тя избрала да прочете басни – защото са кратки, лесно се четат, а казват много.

Какво е басня, попита децата Рени Петрова. Те без проблеми обясниха, че това са кратки истории с поука, в които герои са животните. А какви са чертите им, продължи разговора някогашната учителка. Децата пак бяха наясно – разбира се, че човешките недостатъци.

Нямаше повече какво да се изяснява и баба Рени отвори сборник с басни на Езоп, Лафонтен, Крилов и Михайловски. Обясни на децата, че Езоп и Лафонтен са живели много отдавна, а Михайловски е български автор, а книжката е общо 100 странички.

„Няма да ги четем всичките“, успокои на шега децата класната на 3. Б - Станислава Иванова. Наско избра напосоки едно число до 100 и на стр. 53 се оказа „Мечката и двамата ловци“. 

Заслушаха се третокласниците  в историята за двама ловци-храбреци, които обещали на кожар да му уловят мечка. Взели в аванс половината от цената. Хапнали, пийнали, похвалили се каква хубава кожа ще осигурят. Когато обаче в гората срещу тях изскочила мечка, единият се покатерил на дърво, а другият се проснал да се престори на умрял. Мечката се почудила, подушила го, побутнала го, пък си тръгнала. Слязъл юнакът от дървото и попитал другаря си какво му е пошушнала мечката на ухото. А той отвърнал поуката, които и децата разбраха: „Първо да убием мечката, после да се хвалим“. Или: „Който бърза да се хвали и предварително успеха разгласява, бързо за смях става“.

„Който съюзниците си предава, лесна плячка на коварство става“, научиха още третокласниците от баснята „Вълците и овцете“. А после продължиха да се упражняват сами с четене.

 Паралелката не е по Монтесори педагогиката, но обзавеждането в класната стая е от естествени материали, има си килимче за сядане на пода и прахосмукачка, с които децата поддържат сами чистотата. Учителката, която има опит в Монтесори педагогиката, преплита в класическата система някои от елементите на методиката с кредо „Помогни ми да се справя сам“. Децата ги приемат, защото са съвсем естествени, каза Станислава Иванова.

А баба Рени си тръгна с надежда и у дома да може да постигне повече любов към четенето от страна на двете внучета. Родени са в рамките на една година, гледали ги като близначета, макар да не са. Тегли ги към игрите и телефоните, а са важни и книжките. Баба Рени живее в Кърджали и се шегува, че идва в Пловдив „по спешност“ – когато някой се разболее и трябва да го гледа. Пристига задължително с приказка.

В Деня на четенето  и още семейства се включиха в инициативата ,,Мамо, бабо, прочети ми приказка” в начален етап.

В училищната библиотека учениците от V б и III б клас, които са с разширена подготовка по хореография, четоха български фолклорни песни.

Девизът ,,Ръка за ръка в приказния свят” отведе ученици от четвърти и осми клас при малките възпитаници на ДГ ,,Росица”, да им прочетат откъси от любимите си приказки.

Всички учители също разгърнаха любимата си книга и прочетоха откъс от нея – в началото на всеки учебен час, независимо по какво е. За 3 Б. учебният ден започна с „Песен за човека“  от Никола Вапцаров, - любимото стихотворение на класната.

Националната инициатива ,,Ден на четенето” се реализира от  Фондация ,,Четене” и Министерство на образованието и науката. Тази година е под мотото ,,Иновациите започват с четенето”.