Денят на независимостта е важен празник в историята на Пловдив. Знаменателен е фактът, че ден след като обявяват независимостта на страната в средновековната българска столица Велико Търново, цар Фердинанд, премиерът Александър Малинов и министрите от кабинета пристигат в града под тепетата.
Тук на 23 септември 1908 г. цар и министри заявяват на всички, както и пред Великите сили, че обявената независимост е всъщност отхвърляне и на статута на Източна Румелия като автономна провинция на Османската империя.
В Пловдив цар Фердинанд е посрещнат тържествено.
"От гарата шествието до Военния клуб беше грандиозно. Всичко блестеше. Най-напред цар Фердинанд, до него министър-председателят Александър Малинов, министрите, офицери, генерали, граждани с китки, нашето Певческо дружество начело с Ангел Букорещлиев." Така описва блясъка на събитието маестро Александър Доросиев.
Главна фигура в церемониите е кметът д-р Иван Кесяков, лидер на Демократическата партия в града. При входа на града откъм гарата е издигната разкошна арка. Там хиляди пловдивчани посрещат царя, а кметът Кесяков го приветства с кратка реч. Молебенът е в църквата „Св. Богородица".
Елитът на Пловдив в дрехи алафранга изпълва Военния клуб на тържествения банкет.
„Какъв интелигентен кмет с европейска диплома имат пловдивчани!", похвалил го царят, преди да потегли на обиколка из градската градина, засадена с декоративни храсти от Холандия.
Млад мъж тича след автобуса, скача в него в последния момент, преди да се затвори вратата. Симпатична жена го закача: - Господине, знаете ли, че след автобус и жена не се тича? - Тича се, тича се, докато се качиш...
още вицове